
Повечето хора смятат, че са здрави и тялото самостоятелно се пречиства чрез изградени механизми и процеси. Докато първото твърдение подлежи на проверка, второто е до голяма степен вярно, но недостатъчно. Те не се замислят, че са заобиколени от множество токсични вещества и тежки метали, които присъстват в храната, водата, въздуха и козметиката. Всъщност истината е, че всички носим в себе си тежки метали до известна степен според това доколко сме били изложени на замърсяване с тях.
Използването на химикали и замърсители в земеделието, производството и преработвателната индустрия силно влияят върху качеството на получените храни, напитки и други продукти. За съжаление стигнахме до период, в който тежките метали (както и редица други химически токсини) навлязоха в нашето ежедневие. Тези компоненти нарушават здравето по много начини, затова е необходимо да знаете кои са те и как да се предпазите от вредното им влияние.
В тази статия ще откриете 5-те най-токсични химикали, влияещи върху човешкото здраве и ще се постараем да ви дадем препоръки за минимизиране на влиянието им.
Какво представляват токсичните вещества и как действат
Токсичното вещество е вещество, което може да бъде отровно или да причини последици за здравето при определени концентрации. Продуктите, които използваме ежедневно като домакински почистващи препарати, лекарства, бензин, алкохол, козметика, също могат да съдържат токсични вещества.
Тежки метали като олово, живак и алуминий са неизменна част от околната среда и се оказват на неподозирани места. Съвременната индустриализирана култура с всички модерни технологии спомогна за голям напредък в производството и изхвърлянето на тежки металосъдържащи материали. Те обаче в крайна сметка се оказват в околната среда и организмите в нея, както и за почвите и водите.
Химикалите могат да бъдат токсични, защото са потенциално опасни, когато влязат в тялото или са в контакт с него. Излагането на токсично вещество като бензин може да повлияе на вашето здраве. Например, някои химикали са опасни поради физическите си свойства: те могат да експлодират, изгарят или реагират лесно с други химикали. Тъй като бензинът може да изгори и парите му да избухнат, той също се счита за опасен.
Вредата, която причинява дадено токсично вещество, се определя от няколко фактора:
- Вид ефект: различните химикали причиняват различни ефекти. Например химикал 1 може да причини повръщане, но не и рак. Химикал 2 може да няма забележими ефекти по време на експозиция, но може да причини рак години по-късно;
- Експозиция: Химикалът може да причини последици за здравето само при контакт или постъпване в тялото;
- Продължителност на експозицията: Краткосрочната експозиция се нарича остра експозиция. Дългосрочната експозиция се нарича хронична експозиция. В първия случай може да причини последствия за здравето, които са незабавни, а във втория – последици за здравето, които може да се проявят на по-късен етап;
- Начин на експозиция: Излагането на дадено вещество може да възникне при вдишване, поглъщане или директен контакт. Например, инхалацията на газове и пари може да раздразни носа, носната лигавица, белите дробове и дихателните пътища. Поглъщането е друг метод на експозиция, като обикновено става въпрос за храни и напитки – от цигари, хляб, вода, алкохол и други. Третият начин е чрез директен достъп или контакт – с очите или кожата, като през тях се абсорбират вредните вещества и навлизат в кръвообращението;
- Потентност: потентността (силата) е мярка за токсичност на химичното вещество. По-мощният химикал е по-токсичен. Например, натриевият цианид е по-мощен от натриевия хлорид (трапезна сол), тъй като поглъщането на по-малко количество цианид може да ви отрови. Друг пример можем да дадем с въглероден тетрахлорид, който се променя от организма в по-токсичен химикал, а той причинява увреждане на черния дроб;
- Доза: Количеството вещество, което влиза в контакт с човек или което той приема, се нарича доза. Важно значение при оценката на дозата е телесното тегло. Ако дете е изложено на същото количество химикал като възрастен, детето (което тежи по-малко) може да бъде засегнато повече от възрастния;
Най-важното за т.нар. тежки метали
Тежките (или токсични) метали имат плътност най-малко 5 гр. / cm3. Обикновено се разбира, че тежките метали имат неблагоприятно въздействие върху живите организми и околната среда, когато присъстват в големи количества. Попаднали в човешкото тяло, те нямат полезна роля.
Всъщност те почти винаги пречат на нормалните биологични процеси вместо да имат положителен ефект. Те правят това отчасти чрез свързване с протеини в тялото, които в противен случай биха се активирали от нормално срещащи се минерали като магнезий и цинк. Това причинява масивна клетъчна намеса, оксидативен стрес и хронично възпаление.
С две думи, тежките метали са неестествени и чужди за организма съединения, които нямат полезни свойства за него и не бива да попадат по никакъв начин там. За съжаление някои от тези тежки метали са част от работния и производствен процес в някои професионални области като автомобилни ремонтни дейности, стоматология, строителство, боядисване, шпакловане и други довършителни дейности, промишлено земеделие и други. Хората работещи в тези сфери задължително трябва да предприемат стъпки за опазване на здравето си чрез предпазни мерки по време на работа и по-честа детоксикация.
Следващата класификация се отнася за тях и другите, които не попадат в това число, но са установили по един или друг начин, че организмът е претоварен с тежки метали. Това може да се разбере по медицински път чрез Лабораторно изследване на токсични метали и минерали.
Това е стандартен диагностичен тест, с който се изследват пациенти за наличие на токсични метали в тялото. Методите за изследване са различни според това от какъв материал се взима пробата. Например, може да се направи изследване на метали в урина, в кръвта, в слюнка, във фецес, може да се направи и тъканен анализ на метали в коса и нокти. Пълният спектър от разновидности е разписан на страницата на услугата.
На следващо място ще разгледаме някои от най-сериозно застрашаващите здравето елементи в категория „тежки метали“. Те са тук, защото причиняват дисбаланс на нервната, мускулната, мозъчната, ендокринната и други системи неусетно във времето. И след множество симптоми и изследвания без ясна диагноза може да се окаже, че имате претоварване с тежки метали без да сте подозирали за това.
5-те най-опасни тежки метали
Олово
Основната експозиция на олово в продължение на много години беше от боята, съдържаща олово, използвана за боядисване в домовете. Друго важно нещо, което трябва да се отбележи, е, че оловото се съхранява в костта и се предава от майка на дете по време на развитието на плода. Това предаване на олово може да продължи няколко поколения, ако не бъде установено навреме.
Оловото вреди на тялото, като се конкурира с ключовия за опорно-двигателната система калций и блокира действието му. Оловото също пречи на ензимите, протеините и антиоксидантните системи.
Обикновено източници на експозиция са домове боядисани с боя, съдържаща олово, замърсени храни, питейна вода от чешмата, козметика, тютюневи изделия.
Възможните странични ефекти, които могат да се появят при натрупването му в организма, са главоболие, нарушения на концентрацията, лоша памет и когнитивна дейност, нарушения в развитието на бременността.
Живак
Живакът вероятно ви е добре познат от едно време, когато термометрите имаха живак в тях. Той е един от най-опасните тежки метали в околната среда. Живакът е привлечен от мастни вещества подобно на мозъка ви и може да увеличи шансовете да развиете болестта на Алцхаймер. При попадането му в организма нараства оксидативният стрес, възпалението, изчерпват се антиоксидантите и хронично ускорява работата на мозъка (в крайна сметка води до увреждане на мозъчните клетки).
Най-известните източници на живак са морските дарове и риби като риба тон, акула, риба меч и други. В стоматологичните пломби, при които се използва амалгама, също има замърсяване с живак.
Ако срещнете названието „меркурий“ не се учудвайте – това е друго наименование за живака. Той може да увреди мозъка, както вече казахме, да причини депресия и хронична умора, главоболие, бъбречна и чернодробна дисфункция и други проблеми.
Арсен
Арсенът е сред тежките метали, които може да се открият в хранителните продукти и вреди на организма, като инхибира (предотвратява действието на) някои ензими в митохондриите.
Всичко, което инхибира митохондриалната функция, ще има огромни последици за здравето, тъй като митохондриите произвеждат енергията, необходима на клетките да изпълняват нормални функции.
Арсенът също изчерпва ендогенните антиоксиданти (като глутатион), допринасяйки за оксидативен стрес и възпаление.
Арсенът може да се съдържа в земеделски пестициди, открива се при сферите на производство и обработка на строителни материали, стъкло и проводници.
При експозиция и натоварване на организма с арсен се повишава рискът от преждевременно раждане, може да се появят проблеми с паметта, да се развият възпалителни процеси, проблеми с бъбреците, черния дроб и други детоксикиращи органи.
Алуминий
Алуминият е третият най-често срещан елемент в земната кора и някога е бил метал номер 2, използван при производството по целия свят (втори след стоманата). Алуминият се отделя от почвата с увеличаване на киселинния дъжд, което го прави по-токсичен за организма.
Той няма предопределена биологична роля в организма, което го прави напълно излишен и ненужен. Веднъж попаднал там, той инхибира усвояването на калций, фосфор и желязо.
Обикновено се съдържа в преработени храни, дезодоранти, консервирани продукти, питейна вода и други.
Кадмий
Приемът на кадмий от човека се осъществява главно чрез храната. Храните, които са богати на кадмий, могат значително да увеличат концентрацията на кадмий в човешките тела. Примери за такива храни са черен дроб, гъби, миди, миди, какао на прах и сушени морски водорасли.
Кадмият първо се транспортира до черния дроб чрез кръвта. Там той се свързва с протеините, за да образува комплекси, които се транспортират до бъбреците.
Кадмий се натрупва в бъбреците, където уврежда филтриращите им механизми. Това причинява отделянето на основните протеини и захари от тялото и по-нататъшно увреждане на бъбреците.
Изминава много време, докато се отдели от човешкото тяло кадмий, който се е натрупал в бъбреците. Това натрупване може да причини увреждане на имунната система, на централната нервна система, фрактури на костите, диария и стомашни болки, други сериозни проблеми с ДНК структурата.