ЗА НАС
От създаването си през 1995-та година ние в ДЕТОКС ЦЕНТЪР неизменно вървим по пътя на Иновативната Функционална медицина.
КАРИЕРИ
МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ
ЛАБОРАТОРНА БЛАНКА
КЛИНИКИ
ЗА НАС
КАРИЕРИ
ЛАБОРАТОРНА БЛАНКА
КЛИНИКИ
Детоксикация на токсични метали е процес на прочистване на организма от натрупаните вредни тежки метали. Тези токсични елементи могат да попаднат в тялото чрез замърсена храна, вода, въздух или битови продукти. С времето те се натрупват. Редовната детоксикация помага за намаляване на токсичното натоварване и предпазва от дългосрочни здравословни проблеми.
Токсичните метали (известни още като тежки метали) като олово, живак, кадмий, арсен и алуминий се натрупват в организма. Те могат да причинят хронични здравословни проблеми. Въпреки че някои метали (напр. желязо, цинк, мед) са необходими в малки количества, излишъкът на токсични метали има сериозни последствия. Тези вредни елементи увеличават общото токсично натоварване на тялото, което може да доведе до различни симптоми и заболявания. С течение на времето натрупването на метали в организма засяга множество органи и системи.
Негативни ефекти от токсичното натрупване могат да включват:
Увреждане на органи: Особено засегнати са черният дроб, бъбреците и мозъкът, които филтрират и обработват токсините.
Неврологични нарушения: Проблеми с паметта, концентрацията, постоянна умора и промени в настроението също се свързват с натрупване на тежки метали. Дори дегенеративни заболявания като Паркинсон или Алцхаймер се свързват с такова токсично натоварване.
Хормонален и метаболитен дисбаланс: Тежките метали могат да нарушат ендокринната система, да допринесат за наднормено тегло и проблеми с щитовидната жлеза.
Отслабена имунна система: Високите нива на токсични метали затрудняват имунитета и могат да предизвикат автоимунни заболявания или по-чести инфекции.
Сърдечно-съдови проблеми: Някои метали (като олово и кадмий) повишават риска от хипертония, аритмии и други сърдечно-съдови заболявания.
Натрупването на тежки метали често става неусетно. Симптомите може да се появят постепенно и да наподобяват други състояния. Затова е важно своевременно да се обърне внимание на токсичното натрупване. Специализирани лабораторни изследвания могат да открият нивата на токсични метали в организма. Това помага на специалистите да препоръчат правилно прочистване от метали.
Токсичните метали произхождащи от средата на живот, начин на хранене, въздух и скрити източници се считат за основна причина в патогенезата на едни от най-бързо разпространяващите се заболявания на съвремието: автоимунни заболявания, невродегенеративни заболявания (Алцхаймер, деменция, паркинсон, ЛАС), злокачествени заболявания, хронична умора, ендокринни нарушения, стерилитет, нарушение на памет и концентрация, често боледуване, генетични дефекти и др.
Остра токсичност (може да се диагностицира в кръвта до 48-72 часа след интоксикацията): протича бързо и може да има фатално протичане. В случай на инцидент професионалната намеса в специализирано болнично заведение е от първостепенно значение за неутрализиране на страничните ефекти от интоксикацията и дори спасяване на живота на пациента.
Хронична токсичност (може да се диагностицира в коса, урина след провокация или нокти): токсичните метали имат полуразпад около 48 часа в зависимост от метала, като в това време натовареността са поема от естествената ни детоксикираща система. След това елементите, които не са елиминирани, се натрупват в различни органи и системи, създават силни връзки с тъканите и имат различен деструктивен ефект. Хроничната токсичност е предмет на активна детоксикация, което може да се извърши в Детокс Център.
Всеки токсичен метал има приоритетни тъкани, в които може да се натрупва (кости, мастни тъкани, черен дроб, бъбреци, бели дробове, ендокринни органи, мозък и др). Това определя възможността и времето за детоксикация, като най-късно може да се очаква детоксикацията на мозъка, поради съществуващата кръвно-мозъчна бариера.
Видовете токсични метали имат различна агресивност, като с най-висок риск се определят живак, алуминий, арсеник, олово, кадмий и уран. Всеки метал има специфичен начин за неутрализирането му.
Естествената детоксикация на токсините преминава през 2 основни фази, но за токсичните метали от ключово значение е 2-рата фаза, в която основна роля играе глутатион системата. При неефективна глутатион система стимулираната детоксикация може да доведе до вторични токсични ефекти, поради невъзможността за изхвърляне на подготвените в 1-ва фаза токсини. Затова анализът на статуса (вкл.генетичен статус) и правилният процес на елиминация са от огромна значимост.
Общото състояние на здраве е с изключителна важност при планирана детоксикация. Хронично боледуване, скрити възпалителни процеси и алергии, дефицити на витамини и минерали, недостатъчен сън и недоспиване, хроничен стрес, неправилен начин на хранене и прием на лекарства, и други се отчитат при всяко планирано детоксикиране. Ако състоянието на организма не е на ниво, детоксикацията на токсичните метали може допълнително да усложни текущото заболяване. В такива случаи се подхожда с първоначално стимулиране на имунна система и зареждане на системите с необходимите нутриенти.
След анализ на описаните фактори може да се подходи към избор на подход за детоксикацията. Съществуват редица практики, които имат своите предимства и недостатъци:
В този план основен дял има поставянето на организма в състояние на вътрешна детокс стимулация. Храната е съобразена с най-необходимото и дори се прибягва до периоди на гладуване. Използват се различни добавки, като силни дотоксикиращи билки (кориандър, бял трън, глухарче, болдо, зелен чай), витамини (С, Е, А, В група), минерали (селен, цинк, мед и други според статуса), аминокиселини (Acti NAC, Acti R-ALA, Л-глицин, Л-метионин, Л-глутамин), резвератрол, зеолит и др.
Предимства на този план е мекият и безопасен за пациента начин на извеждане на металите. Недостатък е, че при по-висока експозиция и по-токсични метали, този метод не е особено ефективен и може да бъде само придружаващ метод. Методът е предпочитан при ниска степен на токсичност или при пациенти, при които не е възможна хелаторната терапия.
Хелирането е въвеждане на синтетична аминокиселина или други агенти, които имат способност за свързване с токсичните метали и извеждаенто им чрез пикочо-отделителната система.
Хелирането може да се осъществи с различни хелаторни агенти (DMPS, DMSA, CaEDTA, NaEDTA), които в зависимост от вида на агента се прилагат венозно или перорално.
Венозната хелаторна терапия е най-силният подход, като ефективността и е десетки пъти по-голяма от пероралната. Недостатък е това, че трябва да се прилага по венозен път и при някои пациенти може да предизвика алергична реакция. Планирането на такъв тип терапия изисква предварителен протокол, за да се избегнат всички негативи.
Перооралната детоксикация, особено в комбинация с аминокиселини/витамини и антиоксиданти е добра алтернатива при пациенти, при които венозната терапия е невъзможна (деца, възрастни хора, уврежданепна бъбреците и др.)
Може да се осъществи по венозен път чрез вливане на миксирани инфузии от глутатион, витамини, аминокиселини и хомеопатични препарати по схема.
Може да се осъществи и чрез перорална детоксикация използвайки орални форми, но ефективността е чувствително по-малка и е средство на избор при
Съединителните тъкани са пространставата между клетките, които количествено представляват 80% от общия клетъчен обем. Това, което тялото ни неуспява да неутрализира и изхвърли, по каквито и да е причини се отлага именно в съединителните тъкани. За съжаление тези пространства са “контейнера с боклуци”, който най-трудно може да изчистим. Токсикирането на съединителните тъкани е в основата на верижни процеси на окисление и увреждане на клетъчните мембрани, а с това и токсемия и риск от дегенерации, хронични заболявания и дори рак.
След анализ на описаните фактори може да се подходи към избор на подход за детоксикацията. Съществуват редица практики, които имат своите предимства и недостатъци:
Предимства на този план е мекият и безопасен за пациента начин на извеждане на металите. Недостатък е, че при по-висока експозиция и по-токсични метали, този метод не е особено ефективен и може да бъде само придружаващ метод. Методът е предпочитан при ниска степен на токсичност или при пациенти, при които не е възможна хелаторната терапия.
Хелирането може да се осъществи с различни хелаторни агенти (DMPS, DMSA, CaEDTA, NaEDTA), които в зависимост от вида на агента се прилагат венозно или перорално.
Венозната хелаторна терапия е най-силният подход, като ефективността и е десетки пъти по-голяма от пероралната. Недостатък е това, че трябва да се прилага по венозен път и при някои пациенти може да предизвика алергична реакция. Планирането на такъв тип терапия изисква предварителен протокол, за да се избегнат всички негативи.
Перооралната детоксикация, особено в комбинация с аминокиселини/витамини и антиоксиданти е добра алтернатива при пациенти, при които венозната терапия е невъзможна (деца, възрастни хора, уврежданепна бъбреците и др.)
Може да се осъществи по венозен път чрез вливане на миксирани инфузии от глутатион, витамини, аминокиселини и хомеопатични препарати по схема.
Може да се осъществи и чрез перорална детоксикация използвайки орални форми, но ефективността е чувствително по-малка и е средство на избор при
02 953 13 87 | office@detoxcenter.eu
056 81 47 57 | detox.burgas@detoxcenter.eu