Хеликобактер пилори е един от най-често диагностицираните патогени, свързан с множество увреждания на храносмилателната система, включително:

  • Гастрит
  • Язвена болест на стомах и дванадесетопръстника
  • Рак на стомаха
  • ГЕРБ – гастро-езофагеална рефлуксна болест
  • Подуване на корема
  • Лош дъх

Според статистиката над 50% от световното население е заразено с Helicobacter pylori, но само около 30% проявяват симптоми. Заразяването може да настъпи чрез целувка, общи съдове, напитки или прибори за хранене. Въпреки това, контакт с носител не означава непременно заразяване — проучвания показват, че стомашната среда играе ключова роля за развитието на инфекцията.

Важно е да се отбележи, че Хеликобактер пилори не е устойчив в силно киселинна стомашна среда с pH около 2–2.5, което е нормално и здравословно състояние за стомаха. Това обяснява защо поддържането на подходяща киселинност може да има защитен ефект.

За точна и неинвазивна диагностика се препоръчва дихателен тест за Хеликобактер пилори – безопасен и бърз метод, който измерва наличието на бактерията чрез издишан въздух. Тестът не изисква ендоскопия и е предпочитан както при първично изследване, така и за проследяване на ефекта от терапия.

Какви са начините за диагностика?

Познати са няколко начина на диагностика, като „златен стандарт“ e ендоскопската диагностика. Този метод не е от предпочитаните, поради инвазивният си характер, изискващ специализирана апаратура и често анестезия.

Когато ендоскопската диагностика не е възможна или може да се избегне, съществуват други методи за диагностика, които са:

  • Фецес диагностика – с фекална проба се установява наличието на хеликобактер пилори антиген. Теста е с много висока диагностична стойност и приравняван с дихателният тест. Негативи са времето необходимо за диагностика, което обикновено е от 7 до 10 дни, специализиран кит и неудобства при подготовка на пробата.
  • Серумна проба за антитела към Хеликобактер пилори IgA/ IgG . Теста е популярна лабораторна практика, но за съжаление не отразява обективно и често може да даде фалшиво-позитивни или негативни стойности .
  • Дихателен тест за хеликобактер пилори.

Как протича?

Дихателният тест за Хеликобактер пилори или познат още като уреа тест,  включва дозирано издишане в специален кит, отчитащ нивото на въглероден двуокис в издишвания въздух.

Теста протича лесно и удобно за пациенти от всякаква възраст. Първоначално ще изпиете капсула, съдържаща уреа с 200 мл вода. След постъпване на уреата в стомаха, ако има наличен хеликобактер пилори, той я разгражда до въглероден двуокис, който се абсорбира и извежда, посредством издишвания въздух. Така 15 минути след изпиване на капсулата с уреа, вие издишвате дозирано, под ръководството на терапевт, в специализиран/ еднократен кит. Резултатът за наличие на хеликобактер пилори ще е ясен до 2 минути след изпълнение на пробата.

Предимства

  • Най-бързият възможен тест за оценка наличието на Хеликобактер пилори

    Цялата процедура, до получаване на резултатите, отнема не повече от 20 минути

  • Неинвазивен

    Тестът е неинвазивен, не причинява дискомфорт и може да бъде проведен на пациенти от ранна детска възраст и на такива в тежко здравословно състояния

  • Няма странични въздействия

    Няма риск от странични въздействия, характерен за ендоскопската диагностика;

  • Не представлява риск за здравето

    Приема на тестова уреа не представлява риск за здравето, стомашен дискомфорт или форма на токсичност.

За кого е подходящо

  • Подуване на корема;
  • Диагноза за гастрит, езофагит, гастро-дуоденит, язвена болест, ГЕРБ;
  • Киселини, болка, тежест в горната част на корема;
  • Гадене, позиви за повръщане;
  • Необичайно оригване и/или тежест след нахранване;
  • Киселинен рефлукс;
  • Хроничен фарингит, ако има свързаност с киселинен рефлукс;
  • Лош дъх;
  • Необичайна загуба на тегло;
  • Ако вашият партньор или близки имат доказана инфекция с хеликобактер пилори (статистиката показва, че над 20% са асимптомни носители на инфекцията и може да бъдат потенциална заплаха, както за самите тях, така и за близките си).
  • Контролна диагностика след проведена терапия (1 месец след прием на антибиотици).

За кого не е подходящо

Дихателният тест не се прилага по-рано от 4 седмици след антибиотична терапия или прием на бисмут препарати, 2 седмици след приема на лекарства, наречени инхибитори на протонната помпа (омепразол, пантопразол, ланзопразол, езомепразол, дексланзопразол) или ако страдате от фенилкетонурия (генетично заболяване, свързано с невъзможност за разграждане на аминокиселината фенилаланин и нейното натрупване, което може да предизвика различни по степен нервно-когнитивни разстройства).