Хомеопатията е терапевтичен метод, базиран на принципа на индивидуализирания подход, при който се прилагат специфично подбрани, високо разредени субстанции с цел стимулиране на регулаторните механизми на организма. Методът се основава на концепцията за активиране на собствените адаптационни и възстановителни процеси, като подборът на хомеопатичното средство се извършва спрямо цялостния клиничен профил на пациента, а не единствено спрямо поставената диагноза. Тази форма на холистична терапия се използва успешно както при остри, така и при хронични състояния, и е призната със своя индивидуален подход към всеки пациент.

Основни принципи на хомеопатията:

1. Принцип за подобието – „подобното лекува подобното” е понятие познато в медицината още от времето на Хипократ и се споменава дори в древната Индийска медицинска система Аюрведа. Според тази основна концепция ако дадено вещество може да доведе до определени симптоми в организма на един здрав човек, то тогава същото вещество в много малки дози е способно да излекува същите тези симптоми у болния.
Пример за принципа на подобието е лечението при ухапване от змия – единствената ефективна противоотрова срещу ухапване от змия е е противозмийският серум, който се създава от кръвната плазма на животни, които са били инжектирани с малки дози змийска отрова, тоест ухапания от змия човек, се лекува със силно разредена субстанция съдържаща змийска отрова, което е и метода, по който се създават хомеопатичните лекарства –първоначалното вещество се разрежда многократно във вода и алкохол до такава степен, че в крайната гранула или капка няма нито една молекула от него, но се запазва енергийния му отпечатък и полученото хомеопатично лекарство придобива мощни лечебни свойства.

2. Принцип на индивидуалния подход – Всеки пациент трябва да бъде разглеждан като отделен, уникален индивид – съвкупност от ум, душа и тяло и всички негови части създават едно балансирано цяло. Лечението само на някои части от цялото не може да доведе до пълно и трайно излекуване. Хомеопатията лекува човека и неговото лично изражение на болестта, а не самото заболяване като диагноза. Различни пациенти с едно и също оплакване ще имат нужда от различни лекарства за своето излекуване, тъй като всеки индивид има уникални симптоми (физически, умствени и духовни) и когато организма им бъде балансиран чрез правилното хомеопатично лечение, болестта си отива сама. Също така, хомеопатията се фокусира върху индивидуалните причини за възникване на заболяването – различни при всеки човек – и се стреми не да потиска симптомите, а да отстрани първоначалната причина за тяхната поява.

3. Принцип на малката доза – или така наречения „принцип на потенцирането“. Бащата на хомеопатията Самюел Ханеман открива чрез дълги години експериментиране и богат клиничен опит, че колкото по-ниска е концентрацията на първоначалното вещество в хомеопатичното лекарство, толкова по-мощна лечебна сила има то и толкова по-нежно е неговото действие върху пациента. Хомеопатията прилага определена минимална доза от вещество, което е подобно на симптомите, открити при пациента. При хомеопатичното лечение, името на заболяването, т.е. диагнозата, не е важно, важно е индивидуалното проявление на човека с това заболяване.

Съществуват два основни подхода в хомеопатичното лечение

• Класическа хомеопатия – използва едно лекарство, съобразено с цялостния симптомокомплекс на пациента. Този метод е особено ефективен при хронични заболявания. Взема под внимание не само физическите симптоми на човек, а и неговото духовно и емоционално състояние.

• Клинична хомеопатия – работи по диагноза, а не разглежда човека, като едно цяло. Фокусира се върху конкретни симптоми и диагнози, и стандартизирани протоколи. Използва се основно като допълващ, а не основен метод на лечение.