Кръвен тест за определяне на биологичната възраст MethylAge

Цена
Запиши час

Човешката генетична информация е кодирана в молекулите на ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина). Освен самите гени, ДНК съдържа и допълнителна информация под формата на епигенетични модификации, които влияят върху начина, по който гените се активират или потискат. При липса на мутации генетичната информация остава сравнително стабилна през целия живот и определя генетичната предразположеност към различни състояния и рискови фактори.

За разлика от генетичния код, епигенетичните модификации са динамични и могат да се променят под влияние на различни фактори. Те оформят ДНК по уникален и индивидуален начин за всеки човек. Най-добре изучената епигенетична модификация е ДНК метилацията, която може да регулира активността на гените – да ги активира или да потиска тяхната експресия.

Върху процесите на ДНК метилация влияят редица фактори от начина на живот, включително хранене, физическа активност, стрес, здравословно състояние, прием на медикаменти и замърсяване на околната среда.

Тестът MethylAge представлява съвременен кръвен тест, който анализира нивата на ДНК метилация (хидроксиметилация 5hmC) в организма. Резултатите от този метилация тест позволяват да се оцени биологичната възраст на организма и да се направи по-точна преценка за процесите на стареене на клетъчно ниво.

Клинични ползи:

Нивата на хидроксиметилация (5hmC) се считат за важен маркер за биологичната възраст и процесите на стареене. Те са свързани и с риска от развитие на редица заболявания. Колкото по-високи са нивата на 5hmC, толкова по-ефективно протичат процесите на ДНК метилация. Това обикновено се свързва с по-ниска биологична възраст и по-малка вероятност от развитие на различни заболявания.

Високите нива на 5hmC корелират с по-ниска честота на мутации и по-висока стабилност на човешката ДНК. Обратното – намалената хидроксиметилация може да бъде свързана с различни патологични процеси. Например при синдрома на Даун, който често се разглежда като състояние на преждевременно стареене, се наблюдават по-ниски нива на хидроксиметилация и намалена активност на TET ензимите.

В мозъчната тъкан променените нива на хидроксиметилация се свързват с различни невродегенеративни и когнитивни нарушения, включително намалена памет, слухови нарушения, когнитивен спад и деменция, както и с болестта на Алцхаймер.

Съвременните научни изследвания свързват промените в ДНК хидроксиметилацията и с развитието на онкологични заболявания. При различни солидни тумори и форми на левкемия често се наблюдават значително по-ниски нива на 5hmC.

Натрупването на клетъчни промени с течение на времето се счита за един от основните белези на биологичното стареене. В този контекст тестът за ДНК метилация (MethylAge) се използва като съвременен метод за оценка на биологичната възраст. Чрез измерване на нивата на хидроксиметилация (5hmC) този тест позволява по-прецизна оценка на процесите на стареене на клетъчно ниво.

Освен това TET ензимите, които участват в процесите на хидроксиметилация, се разглеждат и като потенциални туморни супресори, тъй като играят важна роля за поддържането на стабилността на генома.

Как се извършва тестът MethylAge?

MethylAge присъда или перспектива?

Резултатите от теста за ДНК метилация MethylAge не представляват присъда, а обективна оценка на текущото състояние на организма и процесите на биологично стареене.

Всеки проведен тест се придружава от индивидуални препоръки за промяна в начина на живот, които могат да включват:

  • намаляване на стресовите фактори,

  • детоксикация на организма,

  • оптимизиране на хранителния режим,

  • прием на подходящи хранителни добавки,

  • коригиране на установени дефицити,

  • както и специфични терапевтични подходи, свързани с процесите на ДНК хидроксиметилация.

Тези насоки имат за цел да подпомогнат подобряването на епигенетичния баланс и да повлияят положително върху биологичната възраст.

За проследяване на резултатите и оценка на тенденцията в промените се препоръчва контролен тест за ДНК метилация да бъде извършен приблизително една година след първоначалното изследване.