Естрогените са важни женски полови хормони, които се синтезират от холестерол и други прекурсори. Междинни продукти на естрогенния синтез са мъжките полови хормони андрогени (андростендион и тестостерон). Синтезата на естрогените изисква активността на различни т.нар. CYP ензими (Cytochrom P450):
1. CYP17A1 – важен ензим във фазата на андрогенна синтеза, както и,
2. CYP19A1 (ароматаза) – ензим, който е есенциален за превръщането на андрогените в естрогени.

Съществуват три различни вида естрогени: естрадиол, естрон и техният метаболит естриол. Естрадиолът е най-силният естроген, който играе основна роля по време на репродуктивната фаза на жената, докато естронът най-разпространен в организма, но той има важна роля след настъпване на менопауза. Естриолът е най-малко потентният естроген, но той играе важна роля по време на бременността. Естрогените основно се синтезират в яйчниците (главно естрадиол), но също и в мастните тъкани (естронът), надбъбречните жлези, черния дроб и по време на бременността в плацентата. Постменопаузните и жените с наднормено тегло произвеждат повишени естрогенни нива в мастните тъкани и мускулите.

А: Синтеза на естрогените: естрогените се синтезират от холестерол, който се превръща в различни стероидни хормонални прекурсори. Ензимът CYP17A1 (монооксигеназа от семейството на Cytochrome P450) катализира прегненолонът и прогестерона в андрогени. В последствие тези хормони с помощта на ензимът CYP19A1 (ароматаза) се превръщат в естрадиол, естрон, както и в естриол.
В. Катаболизъм на естрогените: Естрогените се хидроксилират до катехол естрогени посредством ензимите (CYP1A1, CYP1A2, CYP1B1 и CYP3A4) във фаза I на детоксикация. Те могат могат директно да въздействат върху ДНК или да я увредят след превръщането си в хинони. Във фаза II на детоксикация, инактивирането на катехол естрогените се извършва от детоксификационни ензими (COMT, SULT1A1 и GSTs) добавящи към метаболитите допълнителни функционални групи. Това повишава разтворимостта на хормоните и тяхната елиминация чрез урината и фецеса. Оцветените в зелено са безвредни, в жълто: по-малко опасни, а в червено: опасни естрогенни метаболити

Естрогените имат ефект не само върху физиологичните процеси, свързани с половата диференциация и развитие или регулация на репродуктивността. Те също така влияят върху костния метаболизъм, сърдечно-съдовата система, мозъчна и мускулна функция. Естроген доминирането е познано състояние на хормонален дисбаланс, при което балансът между естрогените и прогестерона е в полза на естрогените. В днешно време болшинстовото от жениет страдат именно от естроген доминиране, което е характерно с изява на повече или по-малко от описаните симптоми: нервност, избухливост, депресивност, наднормено тегло, задържане на течности, болезненост на гърдите, безсъние, обилен менструален цикъл, склонност към фиброкистозни промени в млечни жлези, яйчници, матка, риск за форомиране на полип и рак. Именно на естрогенните метаболити се дължат преобладаваща част от описаните в естрогенното доминиране негативни въздействия.

Естрогените действат върху клетките, чрез изявените естрогенни рецептори (ESR1-2). Свързвайки се с клетъчните рецептори хормонът активира изявяването на гена и клетъчната пролиферация. Нарушената регулация в хормоналния метаболизъм (напр.повишена концентрация, удължено действие), поради вариация на гените и техните кодиращи ензими, необходими за синтеза на естрогените, както и тяхното действие, може да доведе до канцерогенен процес.

Въпреки това, не естрогените, а техните метаболити играят най-важната роля по време на образуваните на естроген позитивни тумори. Затова, е задължително балансирано разпадане (детоксификация) на естрогените. Важните стъпки в естрогенната детоксификация се извършват в черния дроб и се състоят от две фази, в които са включени специфични ензими.

Така наречените катехол естрогени (2-ОН, 4-ОН и 16-ОН естрогени) се генерират чрез специфична ензимна хидроксилация и по-късно метаболизирани до хинони, които може да въздействат с ДНК. Освен това, катехол естрогените се различават по тяхната способност да се свързват с естрогенните рецептори и да увреждат ДНК. Сред трите вида катехол естрогени, 2-ОН естрогените се считат за безвредни и непролиферативни, тъй като те формират стабилни ДНК връзки и имат слаб свързващ афинитет към естрогенните рецептори (ESRs). За разлика от 2-ОН, 4-ОН естрогените се свързват добре с естрогенните рецептори и 4-ОН хиноните индуцират мутагенни ДНК връзки (точкови мутации, разкъсвания на ДНК), както и карциногенни свободни радикали. Най-опасните карциногенни метаболити са 16-ОН естрогените, тъй като те се свързват необратимо с естрогенните рецептори. Още повече, 16-ОН метаболитите се свързват ковалентно с ДНК и причиняват повишена клетъчна пролиферация и така се повишава риска за развитие на гинекологични патологии.

Инактивацията на катехол естрогените е важна стъпка в естрогенния метаболизъм, извършващ се чрез ензимите във фаза II на детоксикация. Тези ензими добавят функционална група или молекула към хидрофобните естрогени повишавайки тяхната разтворимост и позволявайки екскрецията им чрез урината и фецеса. Ензимите COMT добавят метилова група, SULT1A1 сулфатна група към катехол естрогените, докато GSTs, добавят глутатион молекули към хиноните.

Тестът може да се извърши във всеки ден, извън дните на менструация. Необходима е 10 мл сутрешна урина, отделена в контейнер за урина. Пробата е стабилна 5 дни на стайна температура или 7 дни при съхранение с охладител 2-8 С. Пробата трябва да транспортира до Детокс център физически или с куриер. Време за извършване на теста: 10 дни, след транспортиране на пробата.