EliSpot диагностика за вирус на Епщайн-Бар и превенция на усложненията му

Когато чуем термина херпесен вирус, най-често го асоциираме с добре познатите херпеси около устата, в които много хора са се сблъсквали. Но е добре да знаем, че херпесните вируси може да предизвикат далеч по-разнообразни прояви и симптоми, защото представляват много голяма група. Много рядко инфекцията с херпесен вирус може да доведе до опасни последствия, но е добре подобна инфекция да се открива точно и навреме и да се лекува успешно. Тук ще обърнем внимание на един малко познат предствител на херпесите – вирус на Епщайн-Бар и на приложението на EliSpot теста в Detox Center за откриването на инфекция с него.

Вирус на Епщайн-Бар – един от 9-те херпесни вируси, засягащи хората

След обособяването на херпесните вируси в отделна група, броят на идентифицираните видове в нея нараства от малко над 20 до над 100, известни днес. За 9 вида от тях е известно, че може да предизвикат инфекция при човека. 5 от тях са много широко разпространени и предизвикват вирусни инфекции, засягащи огромна част от населението.

5-те представители на групата на херпесните вируси, които най-често засягат човека, са:

• Херпес симплекс вирус тип 1 /HSV-1/ – най-честият причинител на херпес нa устата;
• Херпес симплекс вирус тип 2 /HSV-2/ – най-честата причина за поява на генитален херпес;
• Херпес зостер вирус /Варицела зостер, VZV/ – причинителят на варицелата и дребната шарка;
• Вирус на Епщайн-Бар /Човешки херпес вирус тип 4, HHV-4/ – причинител на т.нар. инфекциозна мононуклеоза;
• Цитомегаловирус /Човешки херпес вирус тип 5, HHV-5/-най-често засяга слюнчените жлези, но с времето може да провокира и някои ракови заболявания.

Останалите 4 типа херпесни вируси, които може да инфектират хора, не са толкова застъпени и заболявания, свързани с тях, се срещат по-рядко.

Инфекция с вирус на Епщайн-Бар и развитие на мононуклеоза – много по-честа, отколкото предполагаме

Посочените по-горе 5 типа херпесни вируси са разпространени много широко и е почти неминуема срещата с някой от тях в живота на всеки човек. Според различни данни над 90% от хората са се срещали с поне един вид херпесен вирус. А това означава, че са си негови носители, защото една от характерните черти за всички представители на тази група е, че веднъж попаднали и инфектирали човек, те остават в клетките ни завинаги.

Все още се уточняват точните механизми, по които те успяват в това си начинание. Една от най-вероятните причини за доживотното преносителство на херпесен вирус е това, че всеки от тях успява по някакъв начин да заобиколи естествените защитни механизми на имунната система и да оцелее в заразените клетки.

Разбира се, това далеч не означава развитие на неизлечимо заболяване и лоша прогноза. При преносители, които имат здрав и поддръжан имунитет, херпесната вирусна инфекция може изобщо да не даде сериозна симптоматика, а вирусът просто остава латентен в организма. Т.е. в спящо и неактивно състояние. Хронифициране и обостряне на инфекцията е възможно в определен момент на имунен срив. Затова е добре да се знае дали даден човек е преносител на даден херпесен вирус.

Както посочихме по-горе, инфектирането с вирус на Епщайн-Бар може да предизвика развитие на мононуклеоза при около 40% от хората. Тя се среща най-често сред млади хора на възраст до 25 години и се означава и като „болестта на целувката”, защото вирусът на Епщайн-Бар се разпространява много лесно със слюнката. Моноуклеозата обикновено протича с висока температура, болки в гърлото, увеличени лимфни възли на врата и с най-показателния симптом – силна умора, която може да продължи със седмици. Вирусната природа на заболяването е причина лечението да е основно симптоматично. Мононуклеозата рядко води до уголемяване на далака и по-сериозни усложнения, а най-неприятното от тях е лимфомата – рядко онкологично заболяване. 

За по-успешно контролиране на инфекцията с вирус на Епщайн-Бар, лечение и превенция на усложненията е важно инфекцията да се открие навреме. В това отношение много акуратен диагностичен метод е т.нар. EliSpot тест, който ще разгледаме по-долу.

Какво представлява Епщайн-Бар вирусът

Човешкият херпесен вирус тип 4 носи името на двама от учените, които са участвали в неговото идентифициране и отделянето му от останалите вируси в групата през 60-те години на 20 век. Това са патологът Майкъп Епстайн и вирусологът Ивон Бар. Откритието се счита за едно от най-значимите за 20-ти век с оглед на това колко широко разпространен е този херпесен вирус и колко много хора засяга.

Как вирусът на Епщайн-Бар атакува клетките

Най-често този херпесен вирус атакува епителните клетки в кожата или имунните клетки и по-специално B-клетките на имунитета. Причината е в това, че тези клетки разполагат с рецептори, които той разпознава и навлиза в клетката именно чрез свързване с тези рецептори. Веднъж навлязъл в клетката, вирусната капсула се разпада и двойноверижната ДНК на вируса на Епщайн-Бар се насочва към клетъчното ядро, където може да се мултиплицира.

Оттук насетне вирусните частици може да навлязат в период на активна инфекция, а след това в латентна фаза, в която продължават да пребивават в тялото на носителя през целия му живот. Интересно е наблюдението върху B-клетките на имунитета, заразени с вирус на Епщайн-Бар. Установено е, че проникването на вируса в тях буквално ги обезсмъртява, т.е. предизвиква безкрайното им делене с времето и оцеляването им за много по-дълъг период от обикновено. Точно това е причина носителството на вируса на Епщайн-Бар да е толкова продължително.

Как се развива инфекцията

След като навлезе в B-клетките на имунитета вирусът на Епщайн-Бар инкорпорира своята ДНК в ядрото на заразените клетки и започват процеси по синтезиране на вирусни протеини. И именно на този етап започва имунния отговор на организма към вируса. Друга много важна група имунни клетки – цитотоксичните Т-клетки – разпознават инфектираните B-клетки и ги атакуват, за да ги разрушат и да възпрепятстват прекаленото мултиплициране на вирусните частици. Същевременно т.нар. Т-хелперни клетки от своя страна задействат и допълнителни имунни пътища за защита от вируса.

След като премине острата фаза на инфекцията вирусът навлиза в латентна фаза, буквално „криейки се” в имунните B-клетки. Тук вече е ред на Т-клетките на паметта да проследяват за следи от вируса и да го поддържат в тази фаза, предотвратявайки ново обостряне на инфекцията.

При активно работеща имунна система вирусът не се репликира обилно, носителят не е заразен и инфекцията остава скрита. Но при имунен срив или отслабен имунитет тя може да се обостри, с което и вероятността преносителят да я предаде на друг човек нараства. Точно затова е важно инфекцията да се открие и да се вземат мерки за успешно контролиране на вируса.

Методи за диагностициране на инфекция с Епщайн-Бар вирус

Повечето хора не знаят, че са инфектирани с вируса и са негови преносители. Днес диагностицирането на инфекция с вирус на Епщайн-Бар може да стане по няколко различни метода.

• Серологичен тест – той отчита имунния отговор, отключен от вируса. С този мето се открива наличие на антитела срещу вируса. Така може да се диагностицира в момента протичаща или скоро преминала инфекция с Епщайн-Бар вирус. Тук особеното е, че антитела може да се откриват и цял живот след прекарване на инфекция, т.е. с този метод трудно може да се разбере дали активната фаза е вече преминала;
• PCR  тест – с него може по достатъчно прецизен начин да се открие наличие на ДНК от вируса на Епщайн-Бар в кръвта или в тъканна проба. Методът е високочувствителен по отношение на вирусния товар и може да отчете активността на инфекцията и евентуална реактивация след период на латентност на вируса;
• EliSpot тест – едно също толкова модерно и работещо диагностично решение за откриване на инфекция с вирус на Епщайн-Бар, което е достъпно и в Detox Center. С този метод се отчита активността на Т-клетките и отделените от тях цитокини /интерферони/, с които имунната система реагира на вирусните частици. Т.е. EliSpot тестът открива актуален клетъчен имунен отговор на протичаща инфекция. Той е достатъчно акуратен и за ранно откриване на активни инфекции, и при реактивация на вируса след период на латентност. Това го прави приложим например в случаи, когато тестът за антитела не дава ясни резултати. Както и при хора с хронично обостряща се инфекция, например при временно отслабен имунитет.
  EliSPot тестът има няколко ключови предимства пред другите тестове. Както стана дума, антитела срещу вируса на Епщайн-Бар може да се откриват доживот и отчитането им със серологично изследване невинаги е категоричен резултат. А чрез PCR тест може да се открие и ДНК от вирусни частици, които са в латентна фаза и в момента не провокират инфекция. EliSpot тестът отчита активността на имунната система в реално време. Затова той може да се използва за ранна диагностика, за мониторинг при хронични инфекции или когато другите два теста са неприложими.

В заключение може да кажем, че тестът EliSpot е ефикасно средство в борбата с един от най-масовите вируса, атакуващи човека – вирусът на Епщайн-Бар. Възможността за отчитане на имунния отговор към вируса в реално време дава на специалистите възможност да реагират навреме за назначаване на лечение и предотвратяване на усложненията от вирусната инфекция. В случаи и продължителна умора, липса на енергия, симптоматика, засягаща гърлото, и най-вече когато подобни оплаквания се повтарят често, EliSpot тестът дава възможност да се изключи или потвърди инфекция в вирус на Епщайн-Бар. С правилните противовирусни препарати и имуностимулатори може да се избегне обостряне на инфекцията с вирус на Епщайн-Бар, включително когато тя е хронифицирала