EliSpot диагностика за вирус на Епщайн-Бар и превенция на усложненията му

EliSpot диагностика за вирус на Епщайн-Бар (EBV) е метод, който измерва клетъчния имунен отговор, позволявайки ранно и прецизно откриване на активна EBV инфекция чрез анализ на Т-клетки.

Когато чуем термина херпесен вирус, най-често го асоциираме с добре познатите херпеси около устата, в които много хора са се сблъсквали. Но е добре да знаем, че херпесните вируси може да предизвикат далеч по-разнообразни прояви и симптоми, защото представляват много голяма група. Много рядко инфекцията с херпесен вирус може да доведе до опасни последствия, но е добре подобна инфекция да се открива точно и навреме и да се лекува успешно. Тук ще обърнем внимание на един малко познат предствител на херпесите – вирус на Епщайн-Бар и на приложението на EliSpot теста в Detox Center за откриването на инфекция с него.

Вирус на Епщайн-Бар – един от 9-те херпесни вируси, засягащи хората

След обособяването на херпесните вируси в отделна група, броят на идентифицираните видове в нея нараства от малко над 20 до над 100, известни днес. За 9 вида от тях е известно, че може да предизвикат инфекция при човека. 5 от тях са много широко разпространени и предизвикват вирусни инфекции, засягащи огромна част от населението.

5-те представители на групата на херпесните вируси, които най-често засягат човека, са:

• Херпес симплекс вирус тип 1 /HSV-1/ – най-честият причинител на херпес нa устата;
• Херпес симплекс вирус тип 2 /HSV-2/ – най-честата причина за поява на генитален херпес;
• Херпес зостер вирус /Варицела зостер, VZV/ – причинителят на варицелата и дребната шарка;
• Вирус на Епщайн-Бар /Човешки херпес вирус тип 4, HHV-4/ – причинител на т.нар. инфекциозна мононуклеоза;
• Цитомегаловирус /Човешки херпес вирус тип 5, HHV-5/-най-често засяга слюнчените жлези, но с времето може да провокира и някои ракови заболявания.

Останалите 4 типа херпесни вируси, които може да инфектират хора, не са толкова застъпени и заболявания, свързани с тях, се срещат по-рядко.

Инфекция с вирус на Епщайн-Бар и развитие на мононуклеоза

Посочените по-горе 5 типа херпесни вируси са широко разпространени и срещата с някой от тях в живота на почти всеки човек е почти неизбежна. Според различни данни над 90% от хората са били в контакт с поне един вид херпесен вирус. Това означава, че те остават негови носители, защото една от характерните особености на тези вируси е, че след заразяване остават в клетките на организма за цял живот.

Все още се изследват точните механизми, чрез които тези вируси успяват да останат в организма. Една от най-вероятните причини е способността им да заобикалят защитните механизми на имунната система и да оцеляват в заразените клетки.

Латентна инфекция и ролята на имунната система

Наличието на херпесен вирус в организма не означава задължително развитие на заболяване. При хора със силна и добре функционираща имунна система вирусът може да остане латентен, т.е. в неактивно и „спящо“ състояние.

Активиране или хронифициране на инфекцията е възможно при отслабване на имунната система. Именно затова е важно да се установи дали даден човек е носител на конкретен херпесен вирус.

Вирусът на Епщайн-Бар и мононуклеозата

Инфекцията с вирус на Епщайн-Бар (EBV) може да доведе до развитие на инфекциозна мононуклеоза при около 40% от заразените хора.

Заболяването се среща най-често при млади хора до 25-годишна възраст и е известно още като „болестта на целувката“, защото вирусът се предава лесно чрез слюнка.

Най-честите симптоми на мононуклеозата включват:

• висока температура
• болки в гърлото
• увеличени лимфни възли на врата
• силна и продължителна умора

Умората е един от най-характерните симптоми и може да продължи седмици след отшумяване на острите симптоми.

Възможни усложнения при инфекция с вируса на Епщайн-Бар

Тъй като заболяването е с вирусен произход, лечението е основно симптоматично. В редки случаи могат да се наблюдават усложнения като:

• уголемяване на далака
• продължителна умора
• нарушения в имунната система

Сред най-сериозните, макар и редки усложнения, е развитието на лимфом – онкологично заболяване на лимфната система.

Ранна диагностика на вируса на Епщайн-Бар

За по-успешно контролиране на инфекцията с вирус на Епщайн-Бар, както и за предотвратяване на усложнения, е важно инфекцията да бъде открита навреме. Един от най-точните диагностични методи за това е EliSpot тестът, който позволява да се оцени активността на вируса и имунният отговор на организма.

Какво представлява Епщайн-Бар вирусът

Човешкият херпесен вирус тип 4 носи името на двама от учените, които са участвали в неговото идентифициране и отделянето му от останалите вируси в групата през 60-те години на 20 век. Това са патологът Майкъп Епстайн и вирусологът Ивон Бар. Откритието се счита за едно от най-значимите за 20-ти век с оглед на това колко широко разпространен е този херпесен вирус и колко много хора засяга.

Как вирусът на Епщайн-Бар атакува клетките

Най-често този херпесен вирус атакува епителните клетки в кожата или имунните клетки и по-специално B-клетките на имунитета. Причината е в това, че тези клетки разполагат с рецептори, които той разпознава и навлиза в клетката именно чрез свързване с тези рецептори. Веднъж навлязъл в клетката, вирусната капсула се разпада и двойноверижната ДНК на вируса на Епщайн-Бар се насочва към клетъчното ядро, където може да се мултиплицира.

Оттук насетне вирусните частици може да навлязат в период на активна инфекция, а след това в латентна фаза, в която продължават да пребивават в тялото на носителя през целия му живот. Интересно е наблюдението върху B-клетките на имунитета, заразени с вирус на Епщайн-Бар. Установено е, че проникването на вируса в тях буквално ги обезсмъртява, т.е. предизвиква безкрайното им делене с времето и оцеляването им за много по-дълъг период от обикновено. Точно това е причина носителството на вируса на Епщайн-Бар да е толкова продължително.

Как се развива инфекцията

След като навлезе в B-клетките на имунната система, вирусът на Епщайн-Бар вгражда своята ДНК в ядрото на заразените клетки. Така започва синтезът на вирусни протеини. Именно на този етап започва имунният отговор на организма към вируса. Друга важна група имунни клетки – цитотоксичните Т-клетки – разпознават инфектираните B-клетки. Те ги атакуват и разрушават, за да ограничат размножаването на вирусните частици.

В същото време Т-хелперните клетки активират допълнителни имунни механизми за защита срещу вируса. След преминаване на острата фаза вирусът навлиза в латентна фаза. В този период той буквално се „скрива“ в имунните B-клетки. Тогава Т-клетките на паметта започват да проследяват следи от вируса. Тяхната роля е да го задържат в латентна фаза и да предотвратяват повторно активиране на инфекцията.

Когато имунната система функционира добре, вирусът не се размножава активно. В този случай носителят не е заразен и инфекцията остава в скрито състояние. При отслабване на имунитета вирусът може да се активира отново. Тогава се увеличава и вероятността заразеният човек да предаде инфекцията на други хора. Затова е важно инфекцията да бъде открита навреме и да се предприемат мерки за контролиране на вируса.

Методи за диагностициране на инфекция с Епщайн-Бар вирус

Повечето хора не знаят, че са инфектирани с вируса и са негови преносители. Днес диагностицирането на инфекция с вирус на Епщайн-Бар може да стане по няколко различни метода.

Серологичен тест

Той отчита имунния отговор, отключен от вируса. С този мето се открива наличие на антитела срещу вируса. Така може да се диагностицира в момента протичаща или скоро преминала инфекция с Епщайн-Бар вирус. Тук особеното е, че антитела може да се откриват и цял живот след прекарване на инфекция, т.е. с този метод трудно може да се разбере дали активната фаза е вече преминала;

PCR  тест

С него може по достатъчно прецизен начин да се открие наличие на ДНК от вируса на Епщайн-Бар в кръвта или в тъканна проба. Методът е високочувствителен по отношение на вирусния товар и може да отчете активността на инфекцията и евентуална реактивация след период на латентност на вируса;

EliSpot тест

Едно също толкова модерно и работещо диагностично решение за откриване на инфекция с вирус на Епщайн-Бар е EliSpot тестът, който се предлага и в Detox Center. С този метод се отчита активността на Т-клетките и отделените от тях цитокини (интерферони). Чрез тях имунната система реагира на вирусните частици. Т.е. EliSpot тестът открива актуалния клетъчен имунен отговор при протичаща инфекция. Той е достатъчно точен както за ранно откриване на активни инфекции, така и при реактивация на вируса след период на латентност. Това го прави подходящ например в случаи, когато тестът за антитела не дава ясни резултати. Методът е полезен и при хора с хронично обостряща се инфекция, например при временно отслабен имунитет.

EliSpot тестът има няколко ключови предимства пред други диагностични методи. Както вече споменахме, антитела срещу вируса на Епщайн-Бар могат да се откриват през целия живот. Поради това серологичните изследвания невинаги дават категоричен резултат. Чрез PCR тест може да бъде открита ДНК на вирусни частици, които се намират в латентна фаза и не предизвикват активна инфекция.

EliSpot тестът отчита активността на имунната система в реално време. Затова той може да се използва за ранна диагностика, за мониторинг при хронични инфекции и в случаи, когато другите тестове са неприложими.

За финал

В заключение може да кажем, че тестът EliSpot е ефикасно средство в борбата с един от най-масовите вируса, атакуващи човека – вирусът на Епщайн-Бар. Възможността за отчитане на имунния отговор към вируса в реално време дава на специалистите възможност да реагират навреме за назначаване на лечение и предотвратяване на усложненията от вирусната инфекция. В случаи и продължителна умора, липса на енергия, симптоматика, засягаща гърлото, и най-вече когато подобни оплаквания се повтарят често, EliSpot тестът дава възможност да се изключи или потвърди инфекция в вирус на Епщайн-Бар. С правилните противовирусни препарати и имуностимулатори може да се избегне обостряне на инфекцията с вирус на Епщайн-Бар, включително когато тя е хронифицирала