В пространството между двете полукълба на главния мозък, без да парадира с огромната си роля, се разполага една много малка жлезиста структура – т.нар. епифизна жлеза, или просто епифиза. И точно защото е толкова малка, но ролята ѝ е незаменима, тя заслужава малко повече внимание. Ще ѝ го отдадем тук и ще посочим основните ѝ роли, както и методите за проследяване на нейната секреторна активност.
Епифизна жлеза се открива при почти всички гръбначни животни. Тя е обект на разнообразни клинични проучвания, включително в сферата на еволюционната биология. Резултатите от тези проучвания са повод да се направи едно много интересно предположение. Днес епифизата се разглежда като еволюционно изменен или атрофирал фоторецептор. При някои земноводни и влечуги тя е свързана със специфична светлочувствителна структура, известна като трето око. При тези животни епифизната жлеза и третото око в комбинация регулират изключително важни процеси. Те са свързани с терморегулацията и с регулирането на т.нар. циркаден ритъм.
При по-висшите видове гръбначни, включително при човека, тази важна роля се изпълнява самостоятелно от епифизата. Това придава на жлезата огромна роля, обратно пропорционална на нейните много компактни размери.
Епифизна жлеза – няколко основни за живота роли, които изпълнява
Учени и философи от по-старите времена са разглеждали епифизата като своеобразно „лоно на душата”. Съвременната наука я разглежда просто като жлезист орган, един сред многото. Но не може да се отрече голямата роля на епифизната жлеза за общата регулация на жизнените процеси в човешкото тяло. Тя има формата на шишарка и приблизителните размери на оризово зърно. Кръвоснабдена е обилно, а интересна особеност е, че не попада в обсега на т.нар. кръвно-мозъчна бариера. Т.е. кръвта достига до нея с нормалния си състав от биологично активни компоненти. Тази особеност има важна роля за общата активност на жлезата.
Епифизната жлеза изпълнява няколко ключови за поддържането на живота роли.
Обща регулация на циркадния ритъм и качеството на съня
Като основна функция на епифизната жлеза се посочва регулацията на циркадния ритъм и поддържането на цикъла сън-бодърстване. Установено е, че тя може да комуникира с ретината на окото. Така жлезата получава информация за осветеността на средата и общо взето за това дали е ден или нощ. На база на тази информация епифизната жлеза секретира хормонът на съня – мелатонин в определени количества. Секрецията му се засилва в тъмната част на денонощието и респективно отслабва значително през деня.
На база на секретираните количества мелатонин се определя и интензивността на жизнените процеси в организма. Високите кръвни нива на хормона на съня вечер забавят тези процеси. Точно чрез този механизъм се подготвя организма за сън. С настъпването на утринта и увеличаването интензитета на светлината в заобикалящата среда, секреторната активност на епифизата отслабва, а оттам падат и нивата на мелатонина. Това от своя страна е регулаторен механизъм за активизиране на жизнените процеси. Организмът се подготвя за повишена активност през светлата част на денонощието.
Балансът на хормонална секреция в епифизната жлеза през деня и нощта е основен способ за поддържане на циркадния ритъм на тялото. Това е и основата за сверяване на т.нар. биологичен часовник. Тази незаменима роля на епифизата показва колко важна е малката жлеза за общото състояние на организма.
Връзка между епифизата и дейността на сърдечно-съдовата система
Актуални проучвания от последните години показват още една важна роля на епифизната жлеза, изпълнявана чрез секретирания в нея мелатонин. Установено е, че рецептори за хормона са разположени в ключови зони на организма, включително по протежението на сърдечно-съдовата система. Чрез инервирането на тези рецептори мелатонинът може да участва активно в няколко важни процеса:
- Регулиране на кръвното налягане;
- Определяне честотата на сърдечни ритъм;
- Поддържане доброто състояние на съдовото дърво.
Тези данни показват потенциалната роля на епифизата и нейната активност върху нормалното функциониране на сърцето и съдовете.
Епифизна жлеза и женски полови хормони – потенциална връзка
Проучване от 2020г. показва още една потенциална връзка на епифизата с хормоналния баланс на тялото. Установено е, че активността на жлезата и секрецията на мелатонин може да се повлияят от нивата на женския полов хормон прогестерон. Проследява се въпросът дали повишаването концентрацията на прогестерона респективно води до засилена секреция и на мелатонин. Връзката е установена на база на закономерности в хормоналните промени в периода на менструация при жените. Ако се докаже такава връзка, може да се обясни и появата на някои симптоми през менопаузата кто нарушенията на съня например.
Допълнителен прием на мелатонин при отслабена секреция в епифизната жлеза
Нашата епифизна жлеза е малка, но много мощна структура за регулиране на жизнените процеси особено когато се касае за циркадните ритми. Затова нормалната активност на жлезата е важен фактор за доброто здраве. Тази активност може да се проследява чрез различни диагностични методи. Един от тях е чрез изследване нивата на мелатонин.
Детокс Център предлага различни панели за изследване на хормонални нива. Екипът на центъра може да предложи и иновативни продукти за балансиране нивата на мелатонин. Сред тях ще откриете течния Мелатонин Ликуид. Продуктът е подходящ за деца и възрастни и може да подсигури по-качествен сън. Усвоява се лесно и действа много бързо за улесняване на заспиването. Препоръчва се при продължителни проблеми със съня, както и за по-бързо възстановяване от джет-лаг ефект при дълги пътувания.
Детокс Център предлага и модерния продукт Биоидентичен хормон мелатонин. Той е разработен във форма, която е идентична с естествената формула на мелатонина и изцяло копира биологичната активност на хормона на съня. Продуктът е част от иновативния подход за биоидентична хормонална заместителна терапия, разработена за успешно възстановяване на хормоналния баланс при хора и от двата пола.
Макар да се свързва основно със секрецията на мелатонин, ролята на епифизната жлеза е комплексна. Тази малка структура е доказателство за това колко сложни регулаторни механизми действат в човешкото тяло. И колко важно е поддържането на хормонален баланс във всяка възраст.
Допълнителни източници:
https://www.encyclopedia.com/medicine/anatomy-and-physiology/anatomy-and-physiology/pineal-gland#:~:text=In%20reality%2C%20the%20pineal%20gland,fibres%20of%20the%20optic%20nerve.
https://www.healthline.com/health/pineal-gland-function#cardiovascular-health
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK550972/
https://my.clevelandclinic.org/health/body/23334-pineal-gland#:~:text=It’s%20a%20part%20of%20your,pine%E2%80%9D%2Dal%20gland).
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/3013666/#:~:text=A%20notable%20feature%20of%20the,normally%20occur%20in%20the%20retina.
https://academic.oup.com/jes/article/4/11/bvaa115/5898237
