Фецес Диагностика

Храносмилателната система е най-комплексната и същевременно сложна система в човешкото тяло. С разгърната площ от над 400 м² , тя представлява най-сложната екосисстема в човешкият организъм съчетаваща различни функции: храносмилателна, екзокриннна, имунна, детоксикираща и нерворегулираща.

На всеки етап от тази система има сложни взаимовръзки между биохимични, микробиологични и енегийни процеси.

• Храносмилателен процес: киселинно/алкални секреции в зависимост от хранителният състав, храносмилателни ензими, перисталтика на червата, полезни бактерии.
• Микробиологична хомеостаза: В червата на всеки човек са колонизирани милиарди микроорганизми, които живеят в сложна динамика помежду си. Този микробиом се състои от няколко основни групи: сапрофитни (полезни) бактерии (Бактероиди, Бифидобактерии, Лактобацили) и други анаеробни (например Клостридиа), аеробни (разл. щамове Е.коли, Ентерококи, Клебсиела….), чревни гъбички (Кандида, Геотрихум) и паразити. Понякога в червата се заселват агресивни колонии, които предизвикват тежка картина: ентеропатогенни бактерии (Салмонела, Шигела) и вируси (Рота вирус, Норо и др). Тази микрофлора се грижи за неспецифичната имунната защита, смилане на храната, производство на витамини от група В, азотни съединения и др. Анализирайки чревната флора е важно да се направи пълен обзор на наличните микроорганизми, а не целево търсене на патогени, защото само детайлният баланс на флората може да покаже реалната картина и вътрешни взаимодействия.

1. Имунна защита на организма: 80% от имунната система е концентрирана в червата. Морфологичната основа се състои в Пайрови плаки, разположени в тънките черва, лимфни фоликули, лимфоцити и мастоцити разположени в епитела на дебелото черво и апендикса. Тази система осъществява специфична защита с антитела от различни груги IgG, IgM, IgE и по-специално IgA, предпазващ от ензимно разграждане при развитие на бактерии, и Дефензин (пептиди разположени в чревните стени предпазващи от проникването на микроби). Така също има неспецифична защита, изразяваща се в стомашна киселинност, храносмилателни ензими, лизозим, макрофаги, анаеробна бактириална среда и перисталтика.
2. Нервно-вегетативни регулации: В червата се образува основна част от невротрансмитерите в организма. Това са вещества посредници в предаването на информация между невроните. Всеки процес на нервно взаимодействие се осъществява с тяхна помощ. Тук се проследяват невротрансмитерите: Хистамин (вещество отделяно при алергии и възпаления), напоследък става много популярно заболяването хистаминова непоносимост, с което се обясняват редица нарушения в организма, като стомашно-чревен дискомфорт, главоболие, световъртеж, ниско кръвно, менструални болки, нощно изпотяване, сухота или обилна носна секреция, необяснимо безпокойство, кожна дразнимост и други. Серотонинът е невротрансмитер, отговорен за нашето насторение и състояния на раздразнимост и депресивност. Ниският серотонин може да предизвика спад на насторение, апатия, депресия, нарушен сън, а високият – необяснима въбуда и дразнимост. Допамин се свързва със състояния на зависимости, но най-популярен е при диагностициране на болестта на Паркинсон.