Хистаминова непоносимост – Позволени и Забранени Храни, Изследване на ензим ДАО

Хистаминът има лоша репутация. Известно е, че това вещество причинява дискомфорт, особено в случай на алергия – към яйца, млечни продукти, цитрусови храни, ядки и дори любимият шоколад. Това е така, защото при някои хора организмът не е в състояние да разгради достатъчно бързо хистамина. Ако той постъпи в тялото чрез храна се задейства възпалителен процес, а в резултат на това и типичните симптоми като главоболие, стомашно-чревни оплаквания и сърбеж. Това са характерните прояви на хистаминова непоносимост.

В настоящата тема ще се опитаме да обясним какво точно се случва в организма и каква е ролята на хистамина за доброто здраве и оптимално функционираща храносмилателна система.

Непоносимост към хистамин – какво представлява това състояние

Клиничната картина на непоносимост към хистамин (Histamine Intolerance) се характеризира с нива на хистамин, надвишаващи прага на толеранс при конкретен човек. Обикновено се причинява от дефицит на хистамин разграждащия ензим диаминооксидаза (DAO) или хистамин-N-метилтрансфераза (HNMT), макар вторият да има незначителен принос. 

Липсата на ДАО може да се дължи на първични (генетични) или вторични причини, а без достатъчно от тези ензими, които да обработват хистамина, той може да се натрупа и да причини симптоми в цялото тяло.

Хистаминовата непоносимост също може да се прояви клинично, ако тялото е натоварено с толкова много хистамин, че въпреки нормалната активност, ДАО не може да метаболизира адекватно този хистамин. 

Излишъкът от хистамин може да има екзогенен произход (чрез поглъщане с храна) или може да се дължи на прекомерни нива на ендогенно произведен хистамин (свързано с мастоцитите възпаление, алергия). 

Хистаминът – основен медиатор на алергичните и псевдоалергични реакции

Хистаминът е биогенен амин, който се съхранява в мастоцитите и се освобождава, когато тези клетки се активират. Като вазоактивен медиатор, хистаминът играе доминираща роля при алергични състояния като алергичен ринит (сенна хрема), алергична бронхиална астма и уртикария. 

Освен това, хистаминът участва в така наречените псевдоалергии към лекарства и хранителни добавки, наред с други. В допълнение към хистамина, който се освобождава от мастоцитите при алергични процеси, друг хистамин навлиза в тялото чрез приема на храна. Доматите, шоколадът и какаото, ядките, яйцата, морските и други храни съдържат хистамини.

Диаминооксидаза е основният ензим, отговорен за разграждането на хистамина

ДАО ензимно разгражда извънклетъчния (свободен) хистамин, независимо дали хистаминът произхожда от индуцирани от алергия процеси в организма или се консумира с храна. 

Той се разгражда до имидазол ацеталдехид, който след метилиране като метилхистамин се елиминира чрез бъбреците. 

Активността на ДАО определя скоростта на разграждане на хистамина. Ако активността на ДАО се инхибира, хистаминът ще се натрупа в кръвта. 

Вторият разграждащ хистамин ензим, хистамин N-метилтрансфераза (HNMT), само разгражда вътреклетъчния хистамин и следователно има незначителен принос за състоянието на хистаминова непоносимост.

Симптомите на хистаминова непоносимост могат да варират

Тъй като хистаминовите рецептори са разположени почти навсякъде в органите на човешкото тяло, симптомите на хистаминова непоносимост са силно разнородни. 

Основните симптоми на хистаминова непоносимост са зачервяване, диария, гадене, главоболие, горещи вълни и задух. Екзема, ринит, епизоди на уртикария, хипертония, астма и други също могат да се появят. 

Обикновено се наблюдава и засилване на симптомите при съпътстваща IgE-медиирана алергия тип I към вещества, включително прашец, плесени, храна или насекоми.

Оплакванията възникват след консумация на храни с високо съдържание на хистамин, обикновено веднага или до два часа по-късно. Тези симптоми могат да продължат до 12 часа или повече.

Тъй като хистаминът може да се прикрепи към определени клетки в цялото тяло и да предизвика възпалителни реакции, често се усеща непоносимост към хистамин в много части на тялото.

Ако трябва да се обобщят според това коя част на тялото засягат, симптомите могат да се разделят на засягащи:

• Кожа – зачервяване, сърбеж, подуване
• Чревен тракт – спазми, кървене, диария
• Бели дробове и дихателни пътища – кашлица, астма, спазми, хрема, затруднено преглъщане
• Сърдечно-съдова система – промени в кръвното налягане, сърцебиене, нарушения на сърдечния ритъм, безсъзнание
• Нервна система – главоболие, мигрена, замаяност

Симптомите не се проявяват по един и същи начин при всички. При някои хора те могат да се появят по-рано, при други реакцията е по-силна и повечето развиват само част от възможните симптоми. 

Освен това всеки човек има различно индивидуално ниво на толерантност. Това означава, например, че един човек ще реагира веднага след отпиване на червено вино, докато друг ще реагира само след като изпие цяла чаша от напитката.

Хистаминовата непоносимост може да “имитира” хранителна непоносимост

Хистаминът присъства в храната, където се произвежда предимно по време на процесите на зреене и ферментация. 

Бактериалните ензими (декарбоксилази) превръщат хистидина в храната в хистамин. Това означава, че колкото по-дълго се съхранява храната, толкова по-голямо е съдържанието на хистамин. 

Хистаминът е устойчив на топлина и не може да бъде унищожен чрез общи методи за приготвяне на храна, като замразяване или нагряване. 

Тъй като бактериите са отговорни за образуването на хистамин, големи количества хистамин се намират в микробно произведени или ферментирали храни (сирене, кисело зеле, вино), както и в храни с високо съдържание на протеини като риба и морска храна. 

Ако активността на ДАО е инхибирана (с потиснато действие), способността за разграждане на хистамина е силно намалена, поради което консумацията на храни съдържащи високи нива на хистамин, може да доведе до споменатите по-горе реакции на непоносимост.

Решението – избягване на богати на хистамин храни

Поддържането на строга диета без хистамин е ключът към облекчаване на симптомите на непоносимост към хистамин. В консултация със специалист може да обсъдите кои храни трябва да избягвате, но като правило ферментиралите и презрели храни, заедно с алкохола, някои ядки и други продукти трябва да се изключат от менюто.

Повечето храни с високо съдържание на хистамин са силно преработени или ферментирали. Те включват вино (особено червено вино), старо сирене като пармезан и синьо сирене, храни, съдържащи мая и кисело зеле. Спанакът и доматите също са с високо съдържание на хистамин.

Освен това, макар че цитрусовите плодове сами по себе си не се считат за продукти с високо съдържание на хистамин, те могат да задействат тялото да освободи складираните количества. Затова на хората, които спазват строга диета без хистамин, обикновено се препоръчва да избягват цитрусови плодове, както и череши, червени боровинки, френско грозде и фурми. Тези изброени храни спадат към групата на т.нар. “хистаминолибератори”, които предизвикват описания ефект на допълнително освобождаване на хистамин, въпреки че самите те не го съдържат в изобилие.

В списъка на изключените храни при хистаминова непоносимост попадат още:

• Зеленчуци, гъби: леща, боб, соя, тофу, мариновани и консервирани зеленчуци, патладжан, маслини, авокадо;
• Плодове – ягоди, малини, банани, ананас, киви, криши, папая;
• Ядки и семена: орехи, кашу, фъстъци;
• Подправки: оцет (винен, балсамико), суха мая, подсладители, бульони, соев сос и лютиви подправки;
• Напитки: соево мляко, плодови сокове с изкуствени оцветители, безалкохолни напитки;
• Месо: консервирано, сушено, мариновано и престояло; кайма, карантия и колбаси;
• Риба и рибни продукти: консервирана, сушена, пушена, маринована морска храна; риба тон, скумрия, херинга, сардини, раци, миди;
• Млечни продукти: зрели, твърди сирена, кашкавал, пушени сирена;
• Мая и дрожди.

Кои храни са позволени 

По принцип в пресните храни има най-ниски количества хистамин, като и те са с най-полезно съдържание на витамини, минерали, антиоксиданти и други ценни вещества.

Някои храни с ниско съдържание на хистамин, които спокойно може да консумирате, са:

• Плодове: ябълки, кайсии, къпини, кокос, пъпеши, праскови, сливи, нар и други, които не са забранени. Могат да бъдат пресни, замразени или консервирани;
• Зеленчуци: рукола, аспержи, цвекло, бок чой, броколи, брюкселско зеле, зеле, моркови, карфиол, чесън, праз, маруля, лук, ревен, лятна тиква, сладък картоф, ряпа, крес, зимни тиква и тиквички;
• Зърнени храни: безглутенови като амарант, царевица, просо, киноа, ориз, теф е по-малко вероятно да обострят раздразнените черва, отколкото зърнените, съдържащи глутен;
• Подправки и пресни билки: сол, чесън, ябълков оцет, картофено и царевично нишесте;
• Масла и мазнини: зехтин, рибено масло, животински мазнини;
• Пресни животински протеини: пилешко, говеждо, агнешко прясно, замразено или бързо размразено месо;
• Захарни изделия: захар, мед, агаве, стевия, мармалад;
• Напитки: вода, билков чай, чай ройбос, газирана вода, бадемово мляко.

Как се осъществява диагностиката

ДАО активността и концентрацията на хистамин в кръвта могат да бъдат измерени

Ензимът диаминооксидаза е стабилен и непрекъснато се отделя в кръвта. Активността му в серума корелира с капацитета за разграждане на хистамин на организма и следователно представлява подходящ маркер за диагностициране на хистаминова непоносимост и свързани с нея модели на заболяване.

Хистаминова непоносимост може да се развие, ако хистаминът от приема на храна или освободен при алергичен отговор е недостатъчно разграден поради недостиг на съответния ензим ДАО. Непоносимостта към хистамин може също да се прояви клинично, ако има излишък от хистамин, който затруднява нормалната активност на ДАО. 

Алергичните разстройства като сенна хрема или сенсибилизация към плесен или други алергени, са допълнителни елиситори на хистамин и могат да имат адитивен ефект върху хистамина от приема на храна. 

За да се определи дали индивидуалният праг на поносимост е надвишен, активността на ДАО винаги трябва да се анализира едновременно с общата концентрация на хистамин в кръвта.

Тези установени в практиката правила, както и други определящи посоката на диагностичния процес, са част от моя холистичен подход към здравето на всеки пациент. Чрез специален тест за хистаминова непоносимост се установява степента на активност на ДАО ензима в началото на диагностиката. 

По-разширен и детайлен диагностичен процес може да се проведе, като се направи кръвен тест за хранителна непоносимост ImuPro в комбинация с тест за хистаминова непоносимост. Има и трета възможност – комбинация от изследване на ДАО ензим чрез фецес диагностика.

Симптомите, показващи непоносимост към хистамин, могат да бъдат свързани и с други здравословни проблеми. Това важи и за случаите, при които редовно имате стомашно-чревен дискомфорт. Той може да е предизвикан от възпалителни заболявания на червата като гастрит и болест на Крон.

В своята практика подхождам към всеки пациент според парадигмата на функционалния подход в медицината, за да намерим индивидуално решение на здравословните проблеми, които са налице. Установяването на стресорите или алергените, нарушенията или дисбалансите, идентифициране на ефектите им и очертаване на конкретни мерки за преодоляване на влиянието им са част от стъпките в оздравителния процес. В случая с хистаминовата непоносимост е от първостепенно значение да се коригира хранителният режим и да се пригоди според позволените и забранените храни.