Хистаминова непоносимост – Позволени и Забранени Храни, Изследване на ензим ДАО

Хистаминът има лоша репутация. Известно е, че това вещество може да причинява дискомфорт, особено при хора с алергия или хистаминова непоносимост – към яйца, млечни продукти, цитрусови храни, ядки и дори любимия шоколад. Причината е, че при някои хора организмът не успява да разгради достатъчно бързо хистамина, който постъпва чрез храната или се освобождава в тялото. Когато хистаминът се натрупа, може да се задейства възпалителен процес и да се появят типични симптоми като главоболие, стомашно-чревни оплаквания и сърбеж. Това са характерни прояви на хистаминова непоносимост и често налагат допълнителна оценка чрез тестове за хистаминова непоносимост.

В настоящата тема ще обясним какво точно се случва в организма, каква е ролята на хистамина и защо храносмилателната система често е сред първите засегнати при непоносимост към хистамин.

Непоносимост към хистамин – какво представлява това състояние

Клиничната картина на хистаминова непоносимост (Histamine Intolerance) се характеризира с нива на хистамин, надвишаващи индивидуалния праг на толеранс. Най-често се свързва с дефицит на хистамин-разграждащия ензим диаминооксидаза (DAO), по-рядко – с ензима хистамин-N-метилтрансфераза (HNMT), който има по-ограничен принос.

Липсата на DAO (ДАО ензим) може да е по първични (генетични) или вторични причини. Без достатъчно ензимна активност хистаминът може да се натрупа и да провокира симптоми в различни системи на тялото.

Важно е да се знае, че хистаминова непоносимост може да се прояви и когато организмът е натоварен с толкова много хистамин (например чрез храната), че дори при нормална активност на DAO разграждането да не е достатъчно.

Излишъкът от хистамин може да е екзогенен (постъпва чрез храна) или ендогенен (произвежда се в повече – например при мастоцитно възпаление, алергия или други процеси).

Хистаминът – основен медиатор на алергичните и псевдоалергични реакции

Хистаминът е биогенен амин, който се съхранява в мастоцитите и се освобождава при тяхното активиране. Като вазоактивен медиатор, хистаминът играе ключова роля при алергични състояния като алергичен ринит (сенна хрема), алергична астма и уртикария.

Освен това, хистаминът участва и в т.нар. псевдоалергии към лекарства и хранителни добавки. Паралелно с хистамина, който се освобождава при алергични реакции, допълнителен хистамин навлиза в тялото чрез храната. Доматите, шоколадът и какаото, ядките, яйцата, морските дарове и други храни могат да съдържат хистамин или да влияят на освобождаването му.

Диаминооксидаза (DAO) е основният ензим за разграждане на хистамина

DAO (диаминооксидаза) разгражда извънклетъчния (свободен) хистамин – независимо дали произхожда от процеси в организма или се приема с храна.

Хистаминът се разгражда до имидазол ацеталдехид, който след метилиране се елиминира чрез бъбреците.

Активността на DAO определя скоростта на разграждане на хистамина. Ако активността на DAO се инхибира, хистаминът може да се натрупа в кръвта.

Вторият ензим – HNMT (хистамин N-метилтрансфераза) – разгражда предимно вътреклетъчния хистамин и има по-малък принос за състоянието на хистаминова непоносимост.

Симптомите на хистаминова непоносимост – защо са толкова различни

Тъй като хистаминовите рецептори са разположени почти навсякъде в тялото, симптомите при хистаминова непоносимост могат да бъдат разнородни.

Най-често описваните симптоми са зачервяване, диария, гадене, главоболие, горещи вълни и задух. Възможни са още екзема, ринит, уртикария, промени в кръвното налягане, астматични прояви и други.

Често се наблюдава и усилване на симптомите, когато има съпътстваща IgE-медиирана алергия тип I (например към прашец, плесени, храни или насекоми).

Оплакванията обикновено възникват веднага или до 2 часа след консумация на храни с високо съдържание на хистамин и могат да продължат 12 часа или повече.

За по-лесна ориентация симптомите могат да се групират според засегнатата система:

• Кожа: зачервяване, сърбеж, подуване
• Чревен тракт: спазми, кървене, диария
• Дихателни пътища: кашлица, астма, хрема, затруднено преглъщане
• Сърдечно-съдова система: промени в кръвното налягане, сърцебиене, аритмии, безсъзнание
• Нервна система: главоболие, мигрена, замаяност

Не всички хора реагират еднакво: при някои симптомите се появяват по-рано, при други – по-силно, а повечето развиват само част от възможните прояви. Индивидуалният праг на толеранс също е различен – например един човек може да реагира след няколко глътки червено вино, а друг – едва след цяла чаша.ава, например, че един човек ще реагира веднага след отпиване на червено вино, докато друг ще реагира само след като изпие цяла чаша от напитката.

Хистаминовата непоносимост може да “имитира” хранителна непоносимост

Хистаминът в храната се образува предимно по време на зреене и ферментация. Бактериалните ензими превръщат хистидина в хистамин – затова колкото по-дълго се съхранява храната, толкова по-високо може да е съдържанието на хистамин.

Хистаминът е устойчив на топлина и не се унищожава чрез замразяване или нагряване.

Поради ролята на бактериите, големи количества хистамин се срещат във ферментирали храни (сирене, кисело зеле, вино), както и в протеинови храни като риба и морски дарове. Ако активността на DAO е потисната, способността за разграждане на хистамина намалява и приемът на такива храни може да доведе до реакции на непоносимост.

Решението – избягване на богати на хистамин храни

Поддържането на диета с нисък хистамин е ключово за облекчаване на симптомите. В консултация със специалист може да обсъдите кои храни са подходящи за вас, но като правило се ограничават ферментирали/презрели храни, алкохол, някои ядки и други продукти.

Повечето храни с високо съдържание на хистамин са преработени или ферментирали: червено вино, стари сирена (пармезан, синьо сирене), храни с мая, кисело зеле. Спанакът и доматите също са чести „провокатори“.

Важно уточнение: цитрусите не винаги са с високо съдържание на хистамин, но при някои хора могат да действат като хистаминолибератори – т.е. да стимулират освобождаването на складиран хистамин. Затова при строг режим често се препоръчва да се избягват цитруси, както и череши, червени боровинки, френско грозде и фурми.

Забранени храни при хистаминова непоносимост (списък)

• Зеленчуци/гъби: леща, боб, соя, тофу, мариновани/консервирани зеленчуци, патладжан, маслини, авокадо
• Плодове: ягоди, малини, банани, ананас, киви, круши, папая
• Ядки/семена: орехи, кашу, фъстъци
• Подправки/добавки: оцет (винен, балсамико), суха мая, подсладители, бульони, соев сос, лютиви подправки
• Напитки: соево мляко, сокове с изкуствени оцветители, безалкохолни напитки
• Месо: консервирано/сушено/мариновано/престояло; кайма, карантия, колбаси
• Риба/морски продукти: консервирани/сушени/пушени/мариновани; риба тон, скумрия, херинга, сардини, раци, миди
• Млечни: зрели твърди сирена, кашкавал, пушени сирена
• Мая/дрожди

Кои храни са позволени при хистаминова непоносимост

По правило пресните храни съдържат най-ниски количества хистамин и често са най-добрият избор.

Някои храни с ниско съдържание на хистамин, които може да включите:

• Плодове: ябълки, кайсии, къпини, кокос, пъпеши, праскови, сливи, нар и други, които не са в забранения списък (пресни, замразени или консервирани)
• Зеленчуци: рукола, аспержи, цвекло, бок чой, броколи, брюкселско зеле, зеле, моркови, карфиол, чесън, праз, маруля, лук, ревен, тиквички, сладък картоф, ряпа
• Зърнени: амарант, царевица, просо, киноа, ориз, теф
• Подправки/билки: сол, чесън, ябълков оцет, картофено/царевично нишесте
• Мазнини: зехтин, рибено масло, животински мазнини
• Пресни протеини: пилешко, говеждо, агнешко (прясно/замразено или бързо размразено)
• Подсладители: захар, мед, агаве, стевия, мармалад
• Напитки: вода, билков чай, ройбос, газирана вода, бадемово мляко

Ако искате да разберете какво точно представлява състоянието, кои са типичните симптоми и каква е ролята на DAO ензима, вижте и нашата основна статия: Хистаминова непоносимост: всичко, което трябва да знаете.

Как се осъществява диагностиката при хистаминова непоносимост

ДАО активността и концентрацията на хистамин в кръвта могат да бъдат измерени

Ензимът DAO е стабилен и се отделя в кръвта. Активността му в серума корелира с капацитета на организма да разгражда хистамин и може да е полезен маркер при диагностика на хистаминова непоносимост.

Хистаминова непоносимост може да се развие, когато хистаминът от храната или освободен при алергичен отговор не се разгражда достатъчно (поради ниска DAO активност). Възможно е и наличие на излишък от хистамин, който затруднява нормалната активност на DAO.

Алергични разстройства като сенна хрема или сенсибилизация към плесени и други алергени могат да действат като допълнителни „пускови фактори“ и да имат адитивен ефект.

За да се определи дали индивидуалният праг на поносимост е надвишен, активността на ДАО винаги трябва да се анализира едновременно с общата концентрация на хистамин в кръвта.

Чрез специален тест за хистаминова непоносимост се установява степента на активност на ДАО ензима в началото на диагностиката. 

По-разширен и детайлен диагностичен процес може да се проведе чрез кръвен тест за хранителна непоносимост ImuPro в комбинация с тест за хистаминова непоносимост. Съществува и трета възможност – комбинация от изследване на DAO ензим чрез фецес диагностика.

Симптомите, показващи непоносимост към хистамин, могат да бъдат свързани и с други здравословни проблеми. Това важи и за случаите, при които редовно имате стомашно-чревен дискомфорт. Той може да е предизвикан от възпалителни заболявания на червата като гастрит и болест на Крон.

При хистаминова непоносимост е от първостепенно значение да се коригира хранителният режим и да се пригоди според позволените и забранените храни.