Хистаминова непоносимост – симптоми, причини и диагностика

Хистаминова непоносимост: Всичко, което трябва да знаете за нея

Вероятно знаете, че симптомите като сенна хрема, копривна треска и сърбеж могат да бъдат причинени от сезонни или екологични алергии към неща като цветен прашец или животински пърхот. Но може да не знаете, че храносмилателните и алергичните симптоми могат да бъдат причинени и от непоносимост към хистамин – това е състояние на непоносимост към храна, предизвикана от богати на хистамин храни и напитки.

Дали това обаче е истинската причина за хистаминова непоносимост и какво общо има ензимът диаминоксидаза (ДАО)? Любими храни като шоколад и вино са сред главните заподозрени за стомашно-чревните неразположения, главоболие, мигрена и други симптоми на хистаминова непоносимост. Но спасение има с някои корекции на хранителния режим, нормализиране нивата на нужните ензими, противоалергични лекарства и добавки.

Хистаминовата непоносимост е състояние, при което организмът не разгражда ефективно хистамина (често поради понижена активност на ензима DAO). Симптомите могат да включват главоболие, зачервяване, стомашно-чревен дискомфорт, хрема, сърбеж и уртикария, които често се появяват до 2 часа след хранене. Най-важната първа стъпка е корекция на хранителния режим и преценка дали има нужда от изследвания.

Какво знаем за хистамина

Хистаминът е протеин, който се намира в определени храни, но се произвежда и от самия човешки организъм. Образува се при бактериално разграждане на аминокиселината хистидин, която се съдържа в някои хранителни продукти. Спанакът и доматите например съдържат хистамин, както и животинските храни като рибата, които са замърсени със съответните микроорганизми. Някои ферментирали храни, като сирене, колбаси, кисело зеле, вино и бира, също съдържат хистамин.

Хистаминът е описан за първи път фармакологично през 1910 г. като вещество, произвеждано от самото тяло. През 1932 г. е идентифициран като медиатор на алергични реакции. Хистаминът служи като посредник, който предава и разпространява информация между клетките, наред с други роли в организма. Проблемите с него възникват само когато тялото не може напълно да разгради хистамина, след като го е използвало. Това може да стане поради неадекватни нива на нужните ензими ДАО и HNMT. Нивата на тези ензими могат да бъдат променени в резултат на прием на различни лекарства, както е описано в “Histamine N-methyl transferase: inhibition by drugs.” и “Evaluation of the inhibitory effect of various drugs / active ingredients on the activity of human diamine oxidase in vitro”.

Като посредник, хистаминът изпълнява разнообразие от задачи, сред които:

  • Предава стимули от един нерв на друг;
  • Разширява кръвоносните съдове;
  • Гарантира, че мускулите ни се свиват и отпускат нормално. 

Хистаминът също участва в храносмилането на мазнините, в дейността на нашата имунна система, образуването на кръв, заздравяването на рани и регулирането на съня. Хистамин се освобождава и след нараняване или алергична реакция като част от вашия имунен отговор.

Храните и напитките с високо съдържание на хистамин, които най-често попадат на трапезата, включват:‌

  • Вино;
  • Бира;
  • Авокадо;
  • Ядки;
  • Мляко;
  • Соя;
  • Гъби;
  • Шоколад;
  • Миди;
  • Яйца;
  • Мазна риба;
  • Ягоди;
  • Ананас;

Какво е хистаминовата непоносимост

Хистаминовата непоносимост (хистаминоза) може да бъде или вродено заболяване, или да се развие в резултат на заболявания на стомашно-чревния тракт, непоносимост към лекарства или натрупване на токсини. Друго мнение на експертите е, че непоносимостта към хистамин се дължи на дефицит на стомашно-чревния ензим диаминоксидаза (DAO) и/или HNMT, и следователно хранителният компонент хистамин не се разгражда и/или абсорбира правилно в гастроинтестиналния тракт. 

Хистаминовата непоносимост се проявява, когато нивата на хистамин в организма надвишат индивидуалния праг на поносимост и се появят характерни симптоми.

Участието на стомашно-чревната лигавица в различни нарушения и заболявания, някои с неизвестен произход, и ефектите на някои лекарства изглежда намаляват стомашно-чревната DAO активност. Хистаминовата непоносимост причинява променливи, функционални, неспецифични, неалергични храносмилателния оплаквания, но и други. Ето и кои са най-честите симптоми на хистаминова непоносимост:

  • Кашлица;
  • Диария;
  • Главоболие;
  • Безсъние;
  • Сърбеж (на очите, кожата, гърлото);
  • Мигрена;
  • Назална конгестия;
  • Гадене;
  • Хрема;
  • Кихане;
  • Световъртеж;
  • Повръщане;

Каква роля играе диаминоксидазата (ДАО)?

Във връзка с непоносимост към хистамин трябва да изясним и ролята на  диаминоксидаза, накратко ДАО/DAO. DAO е ензимът, който е основно отговорен за разграждането на хистамина, постъпващ чрез храни и напитки в организма. Най-често срещаната теория за развитието на непоносимост към хистамин е, че активността на DAO е нарушена, което означава, че ензимът разгражда хистамина много бавно и излишъкът на хистамин в организма причинява характерните симптоми. 

Предполага се, че непропорционално голямо количество хистамин в тялото е резултат от консумацията на храни или напитки, съдържащи хистамин, и намалената способност на ензимите да усвояват и разграждат хистамин. В храните производственият процес, чистотата на материалите, микробният състав и ферментацията влияят върху количеството на съдържащия се хистамин. 

Диаминоксидазата е основният ензим за метаболизма на погълнатия хистамин. Освен него, хистамин N-метилтрансферазата (HNMT) е другият важен ензим, експресиран в централната нервна система, който специфично метаболизира хистамин. Предполага се, че DAO, когато функционира като секреторен протеин, може да бъде отговорен за извличането на извънклетъчния хистамин след освобождаване на медиатор. И обратно, хистамин N-метилтрансфераза, е цитозолен протеин, който може да преобразува хистамин само във вътреклетъчното пространство на клетките. Също така в научната публикация “Histamine N-methyltransferase regulates aggression and the sleep-wake cycle” учените демонстрират, че дефицитът на HNMT повишава концентрациите на хистамин в мозъка, потвърждавайки ролята на HNMT в инактивирането на хистамин. 

Нарушеното разграждане на хистамина въз основа на намалена DAO активност и полученият излишък от хистамин може да причини множество симптоми, имитиращи алергична реакция. Но хистаминовата непоносимост не е алергия. 

Много често е трудно да се направи разлика между двете здравословни състояния, тъй като симптомите, които се появяват след консумация на храна и в двата случая и са практически идентични. Ето защо непоносимостта към хистамина се нарича още псевдоалергия.

Тези прилики, както и наличието на неприятни симптоми, нарушаващи качеството на живот, правят още по-важен подхода на диагностика, за да се разграничи ясно непоносимост от алергия. В отговор на типичните симптоми лекарите препоръчват тест за хранителни алергии, който може да установи непоносимост към хистамин. Такъв тест за хистаминова непоносимост правим и в център за иновативна медицина Detox Center. 

Хистаминова непоносимост може да бъде установена посредством кръвен тест. Този кръвен тест измерва степента на активност на ДАО ензима, който разгражда хистамина. 

Какво е спасението от хистаминова непоносимост 

Изследването на серумните нива на DAO може да помогне за диагностициране на непоносимост към хистамин. Изследванията показват, че серумните нива на DAO корелират със симптомите на непоносимост към хистамин, а промяната в начина на хранене носи облекчение на симптомите в голяма степен. Това означава да се избягват храните хистамин-либератори, блокиращи ензима ДАО, както и храни с високо съдържание на хистамин в тях. Ето един по-подробен списък с такива храни:

  • Отлежали сирена, включително козе сирене;
  • Сушени меса: бекон, салам, пеперони, меса за обяд и хот-дог;
  • Сушени плодове: кайсии, сини сливи, фурми, смокини, стафиди;
  • Ферментирали алкохолни напитки, особено вино, шампанско и бира;
  • Ферментирали храни: кисело зеле, оцет, соев сос, кефир и други;
  • Повечето цитрусови плодове;
  • Ядки: орехи, кашу;
  • Фъстъци; 
  • Заквасена сметана;
  • Пушена риба;
  • Шоколади;
  • Домати и други.

А каква е алтернативата за храни, които не водят до хистаминова непоносимост и съпътстващите я симптоми?  Зеленчуците с ниско съдържание на хистамин включват броколи, къдраво зеле, червено зеле и карфиол, както и краставици, тиквички, картофи, маруля, прясно цвекло, лук, чесън и репички. 

Някои кореноплодни зеленчуци също са с ниско съдържание на хистамин, включително копър, моркови, целина, пащърнак. В допълнение, следните храни също са с ниско съдържание на хистамин:

  • Кратко отлежали сирена като крема сирене, извара, моцарела и рикота;
  • Зърнени храни като ориз, царевица, киноа, спелта, овес, амарант и просо.

Може да консумирате без притеснение за хистамин и следните храни и напитки:

  • Варени яйца; 
  • Готварски масла: зехтин, кокосово масло;
  • Заместители на млечни продукти: кокосово мляко, оризово мляко, конопено мляко, бадемово мляко;
  • Пресни плодове: манго, круша, диня, ябълка, киви, пъпеш, грозде;
  • Пресни зеленчуци (с изключение на домати, спанак и патладжан);
  • Прясно сварено месо или домашно птиче месо;
  • Прясна бяла риба;
  • Зърнени храни без глутен: ориз, киноа, царевица, просо, амарант, теф;
  • Билкови чайове;
  • Вода.

С помощта на тест за хистаминова непоносимост може да се установи дали ензимът ДАО не функционира оптимално и дали става въпрос за хистаминоза. Като част от диагностиката може да се направи и кръвен тест Imupro за хранителна алергия от забавен тип. За следващите стъпки може да ви консултираме на място в медицинския център, където ще получите най-подходящите препоръки според вашия здравен статус и състояние. 

Какви храни влошават хистаминовата непоносимост

При хистаминова непоносимост проблемът често идва от ферментирали, отлежали и престояли храни, както и от алкохол и някои продукти, които стимулират освобождаването на хистамин. Ако искате подробен списък, вижте и нашето ръководство за позволени и забранени храни при хистаминова непоносимост.

Често задавани въпроси за хистаминова непоносимост

Какви са най-честите симптоми на хистаминова непоносимост?

Главоболие, зачервяване, сърбеж, хрема, уртикария, подуване, стомашно-чревен дискомфорт, диария и гадене.

Колко време след хранене се появяват симптомите?

При много хора симптомите се появяват до 2 часа след хранене, но това зависи от индивидуалния праг и количеството хистамин.

Какво е DAO ензим и защо е важен?

DAO е ензим, който разгражда хистамина в организма. Когато активността му е понижена, хистаминът може да се натрупва и да провокира симптоми.

Какви храни са най-честите провокатори?

Ферментирали и отлежали храни, алкохол, престояло месо и риба, някои ядки и продукти, които стимулират освобождаване на хистамин.

Може ли хистаминовата непоносимост да се обърка с алергия?

Да — симптомите често приличат на алергична реакция, което затруднява разпознаването без целенасочен подход.

Какво е най-важното първо действие при съмнение?

Най-правилната първа стъпка е корекция на храненето, наблюдение на реакциите и при необходимост консултация и подходящи тестове.

Използвани ресурси

  1. Schnedl, W. J., & Enko, D. (2021). Histamine Intolerance Originates in the Gut. Nutrients, 13(4), 1262. https://doi.org/10.3390/nu13041262
  2. Naganuma, F., Nakamura, T., Yoshikawa, T. et al. Histamine N-methyltransferase regulates aggression and the sleep-wake cycle. Sci Rep 7, 15899 (2017). https://doi.org/10.1038/s41598-017-16019-8
  3. Maintz, L., & Novak, N. (2007). Histamine and histamine intolerance. The American journal of clinical nutrition, 85(5), 1185–1196. https://doi.org/10.1093/ajcn/85.5.1185 
  4. Pacifici, G. M., Donatelli, P., & Giuliani, L. (1992). Histamine N-methyl transferase: inhibition by drugs. British journal of clinical pharmacology, 34(4), 322–327. https://doi.org/10.1111/j.1365-2125.1992.tb05637.x
  5. Leitner, R., Zoernpfenning, E., & Missbichler, A. (2014). Evaluation of the inhibitory effect of various drugs / active ingredients on the activity of human diamine oxidase in vitro. Clinical and Translational Allergy, 4(Suppl 3), P23. https://doi.org/10.1186/2045-7022-4-S3-P23 
  6. Pino-Ángeles, A., Reyes-Palomares, A., Melgarejo, E., & Sánchez-Jiménez, F. (2012). Histamine: an undercover agent in multiple rare diseases?. Journal of cellular and molecular medicine, 16(9), 1947–1960. https://doi.org/10.1111/j.1582-4934.2012.01566.x 
  7. Mušič, E., Korošec, P., Šilar, M., Adamič, K., Košnik, M., & Rijavec, M. (2013). Serum diamine oxidase activity as a diagnostic test for histamine intolerance. Wiener klinische Wochenschrift, 125(9-10), 239–243. https://doi.org/10.1007/s00508-013-0354-y 

Свързани публикации