От толкова много хранителни алергии не остава време да обърнем внимание на една не по-малко важна – това е състоянието на хистаминова непоносимост. Когато то е налице, организмът не успява да разгради конкретни субстанции – хистамини, които от своя страна активират възпалителни реакции.
Те се предизвикват в резултат на различни симптоми, с които ще ви запознаем в тази статия, за да знаете как да разберете, ако сте засегнати от хистаминова непоносимост и да изберете подходящо лечение и хранителен режим.
Какво представлява хистаминът
Биогенен амин с много важна функция за противодействие и защита на човешкия организъм. Той се складира в клетките и се освобождава при необходимост от мастоцитите при тяхното активиране. Той навлиза в организма чрез приетата храна и е основен медиатор на алергичните и псевдоалергичните реакции.
Има един ключов ензим, който е отговорен за разграждане на хистамина – това е диамин оксидазата или ДАО. При неговия дефицит, хистаминът не може да се разгради изцяло и тогава можем да заключим, че е налице хистаминова непоносимост.
Проблемът е един, а проявленията са много и разнообразни. Как да разпознаем евентуална хистаминова непоносимост?
Симптоми на хистаминова непоносимост
Основните прояви включват зачервяване, диария, главоболие, гадене, горещи вълни и затруднено дишане. Обикновено тези симптоми са по-остро изразени при съпътстваща IgE алергия от 1-ви тип, която може да е към полени, плесени или храна.
Оплакванията при хистаминова непоносимост настъпват при положение, че в организма вече е постъпил повече хистамин от колкото може да разгради.
Други широко разпространени симптоми на хистаминова непоносимост са:
- Болки и крампи в червата;
- Кожни обриви, уртикария и екзема;
- Мигрена, виене на свят и силна умора;
- Ниско кръвно и сърцебиене;
- Рязко изпотяване и проблеми със съня.
Както виждате, клиничната картина при хистаминова непоносимост може да бъде доста разнообразна и често се бърка с причинителите на хранителни или сезонни алергии. Това се дължи на факта, че хистаминът присъства в храни, които са минали през процесите на узряване и ферментация.
И сега се пригответе да бъдете изненадани и дори шокирани: хистадинът в хранителните продукти се превръща в хистамин благодарение на бактериалните ензими. Това означава, че колкото по-дълго се съхраняват продуктите, толкова по-голямо количество хистамин съдържат.
За съжаление, последният не може да бъде унищожен чрез замразяване, пържене или нагряване, тъй като е устойчив на топлинна обработка. Присъства в най-големи количества в храни като сирене, кисело зеле и вино,както и в месото и рибата.
Консумацията им може да доведе до появата на оплаквания, характерни за хистаминова непоносимост. Как да вземем контрола над нея?
Изследване и диагностика на хистаминова непоносимост
При изследване за хистаминова непоносимост, активността на ДАО и концентрацията на хистамин могат да се измерят. На този етап, единственият начин да се установи хистаминова непоносимост е чрез изследване на активността на ДАО.
Последният е стабилен и непрекъснато присъства в кръвта и е подходящ маркет за диагностициране на хистаминова непоносимост и други свързани състояния.
За да се дефинира дали индивидуалната граница на поносимост е надхвърлена, активността на диамин оксидазата трябва да се изследва заедно с общата концентрация на хистамин.
С помощта на генетичен тест може да се установи първичния и вторичния недостиг на ДАО. При първия всичко е въпрос на ген, който кодира ензима и води до намалена активност. Вторият обаче е вследствие на възпалителни и дегенеративни заболявания на червата, тъй като 90 % от него се произвеждат там.
Диагностиката се извършва с помощта на следните инструменти:
- Кръвна проба – измерване активността на ензима диамин оксидаза;
- Изключване на заболявания със сходна клинична картина, включително наличие на фруктозна и лактозна непоносимост;
- Елиминираща диета с липсва на провокиращи хистаминова непоносимост храни.
Кои храни да избягвате при хистаминова непоносимост
В списъка на опасните храни, които трябва да избягвате, попадат почти всички хранителни групи. Ето ги и тях:
- Мая и тестени изделия с мая;
- Шоколадови изделия;
- Кисело зеле и туршии, консервирани плодове и зеленчуци;
- Зеленчуци – спанак, патладжан и домат;
- Морски дарове, риба, рибни консерви и сосове;
- Трайни месни колбаси – наденици, пушени меса и шпек салами;
- Зрели сирена – саламурено, ементал, синьо сирене, кашкавал;
- Алкохолни напитки, включително червено вино, шампанско и други.
За разлика от хранителните алергии, при хистаминова непоносимост симптомите настъпват няколко часа след употребата на съдържащи хистамин храни.
Лечение и допълнителна помощ – хранителни добавки за елиминационна диета
В основата на лечението при хистаминова непоносимост е избягването на въпросните храни, които я провокират.
Тъй като както в началото споменахме, една от причините за невъзможността на организма да разгради хистамина е недостигът на ензима ДАО, важна част от лечението е прием на препарати съдържащи този ензим. Пример за такъв препарат е Даозин. Диаминоксидазата (ДАО), съдържаща се в Даозин, подпомага собствения ензим на организма в разграждането на хистамина. Даозин се приема непосредствено преди хранене, което довежда до повишаване количеството на ДАО в тънките черва и с това се увеличава способността на организма да разгражда хистамина. По този начин се повишава скоростта на разграждане на предизвикващия симптоми и оплаквания хистамин, съдържащ се в приетите хранителните вещества.
Допълнителният прием на витамин В6 и витамин С би помогнал за продукция на ДАО, който се оказва най-важен за възстановяване на баланса.
С обогатяване на чревната флора чрез млечнокисели бактерии и пробиотици също ще постигнете положителен ефект в борбата с хистаминова непоносимост.
Други добавки, които можете да добавите за облекчаване на състоянието и по-добро функциониране на организма, са магнезий, цинк, алое и SAMe.
