Инсулинът е важен хормон произвеждан от панкреаса, който позволява на клетките да абсорбират и използват глюкоза. При хора с инсулинова резистентност клетките не са в състояние да използват инсулина ефективно, което води до множество изменения в други органи и системи, и предразполага към някои заболявания. Инсулиновата резистентност е движещият фактор, който води до диабет тип 2, гестационен диабет и преддиабет. Този вид резистентност е тясно свързана със затлъстяването,  въпреки това е възможно да сте резистентни към инсулин, без да сте с наднормено тегло или затлъстяване. 

При установена инсулинова резистентност е ключово да се определи правилният подход за възстановяване на баланса чрез диета, фитотерапия и други форми на алтернативно лечение. От голяма полза е и промяната на някои навици и включване на физическа активност като интегрална част от ежедневието. 

Какво е инсулиновата резистентност

Инсулиновата резистентност е състояние, свързано с предиабет и диабет тип 2. Този вид резистентност означава, че тялото ви не е в състояние да реагира на количеството от хормона инсулин, което произвежда. Инсулинът се произвежда от панкреаса, известен и като задстомашна жлеза. Той помага да защитите тялото си от прекомерно количество захар (глюкоза). По начало глюкозата е основен източник на енергия, но твърде високите количества захар са вредни за здравето. 

При човек с преддиабет например панкреасът работи все по-усилено, за да освободи достатъчно инсулин и да преодолее съпротивителните сили на тялото. То се опитва да поддържа нивата на кръвната захар ниски. С течение на времето панкреасът губи способността си да освобождава инсулин и това може да доведе до развитие на диабет тип 2.

Установени са редица рискови фактори за инсулинова резистентност:

• Възраст (колкото повече остарявате, толкова повече се увеличава рискът)
• Затлъстяване, особено в коремната област
• Неактивен начин на живот
• Фамилна анамнеза за диабет
• Диета с високо съдържание на въглехидрати
• Гестационен диабет
• Здравословни състояния като неалкохолно мастно чернодробно заболяване и синдром на поликистозни яйчници (СПКЯ)

С развитието на инсулинова резистентност тялото “отвръща на удара”, като произвежда повече инсулин. В продължение на месеци и години бета-клетките във вашия панкреас, които работят на пълни обороти, за да произвеждат инсулин, се износват. Поради това вече не могат да се справят с търсенето на все повече и повече инсулин. Тогава – години след тихото начало на инсулиновата резистентност – кръвната захар може да започне да се покачва и да развиете преддиабет или диабет тип 2. 

Някои хора също  развиват неалкохолна мастна чернодробна болест, при която има повишен риск от увреждане на черния дроб и сърдечни заболявания. Поради годините прекарани с високи нива на инсулин, последвани от действието на увреждаща клетките висока кръвна захар, хората с инсулинова резистентност, преддиабет и диабет тип 2 са изложени на висок риск от сърдечно-съдови заболявания. Инсулиновата резистентност удвоява риска от инфаркт и инсулт. Също така утроява шансовете вашият инфаркт или „мозъчен удар“ да бъдат смъртоносни, според Международната диабетна федерация (International Diabetes Federation).

Повече за ролята на инсулина 

Един от най-известните хормони в нашето тяло е инсулинът, който позволява на глюкозата да влезе в клетките. Това допълнително служи за контрол на кръвната захар. Хормонът инсулин се секретира в отговор на навлизането на глюкоза в кръвта след хранене. 

Инсулиновата резистентност се разглежда като патологично състояние, при което нашите телесни клетки отказват да реагират нормално на инсулиновия хормон. За да се предотврати хипергликемия и увреждане на органите на нашето тяло в бъдеще, производството на инсулин от тялото започва, когато глюкозата навлезе в кръвния поток, предимно от храносмилането и усвояването на въглехидратите с храната. 

При стандартни ситуации на инсулинова реактивност отговорът на инсулина предизвиква приема на глюкоза в телесните клетки за използване като енергия и възпрепятства използването на мазнини за енергия, в резултат на което концентрацията на глюкоза, циркулираща в кръвта, намалява. По този начин глюкозата е под контрол в нормалните граници в случай на консумация на значително количество въглехидрати.

Ако излишната кръвна глюкоза не се транспортира адекватно в клетките дори в присъствието на инсулин, повишеното ниво на кръвната захар може да предизвика класическите хипергликемични симптоми. Това са: 

• Полидипсия (повишена жажда)
• Полифагия (повишен апетит)
• Полиурия (повишено уриниране)

Поради това намаляването на въглехидратите, нисковъглехидратна диета като цяло или фастингът са способи за противодействие на инсулиновата резистентност. Но не само те са нужни като мерки. Има много други важни фактори, които трябва да се анализират от съответния медицински специалист, а след това да се определи каква да е диетата, колко да се спортува, дали са необходими лекарства или добавки и други средства.

Симптоми на инсулинова резистентност

Повечето хора не осъзнават, че имат инсулинова резистентност, докато не си направят кръвен тест. Всъщност всеки може да има високи нива на кръвната захар от време на време. Въпреки това, когато нивото на захарта в тялото е постоянно високо, може да забележите, че сте по-жадни от обикновено, уринирате повече и по-често, ставате по-уморени, страдате от замъглено зрение, мозъчна мъгла и дори ви изтръпват крайниците. 

Как се диагностицира инсулиновата резистентност?

Процесът на диагностика се състои от снемане на анамнеза – въпроси относно вашите симптоми, вашата лична и семейна медицинска история, оценка на теглото и кръвното налягане, други параметри. Също така диагностицирането на инсулинова резистентност изисква кръвен тест. Поне 8 часа преди теста не трябва да се храните, за да бъде адекватен и резултатът. 

След това кръвната проба ще бъде изпратена в лаборатория за изследване на кръвната захар на гладно. Резултат над 100 mg/dL е индикация за инсулинова резистентност. Възможно е да се изследват и нивата на холестерола (от същата кръвна проба), тъй като хората с инсулинова резистентност често имат висок холестерол.  Освен тези диагностични инструменти, може да се препоръча и фецес диагностика.

Фецес диагностика като метод за откриване на инсулинова резистентност 

Две от необходимите изследвания, които ще помогнат за установяване или отхвърляне на инсулинова резистентност, са кръвен и фекален тест. Кръвните тестове са широко използвани в диагностичния процес, като още по-подробни и точни резултати могат да се получат чрез фецес диагностиката. Това е диагностичен метод с обширен обхват и оптимална прецизност, неинвазивен и без риск от странични ефекти. За разлика от другите диагностични подходи, фецес диагностиката е прогресивна и дава възможност за строго персонализирани резултати. Те дават отговори на въпросите “защо имам газове/киселини/подуване и болка в корема/запек/ диария” и още много здравословни смущения.

Както знаете, червата ни са дом на трилиони бактерии, които непрестанно се борят за баланс. Това е така, защото всяка храна и напитка, лекарство, алкохол, наркотични вещества и други субстанции променят нашата микробиота, а тя се нуждае от повече пробиотични бактерии, за да функционира ползотворно. Когато този баланс е нарушен, това влияе на защитните ни механизми, тъй като червата са пряко свързани с имунната ни система и способността на организма да се справи с патогени. Те са директно свързани и с мозъка чрез така наречената „чревно-мозъчна ос“. За нея може да прочетете повече в статиите “Всичко, което трябва да знаете за чревния микробиом” и “Връзката между червата и мозъка: как здравето на червата влияе на настроението ви”.

Освен това, червата могат да създадат проблем във всяка една друга система, затова и препоръчваме фецес диагностиката при често боледуване, автоимунни заболявания, хронични храносмилателни проблеми, кожни заболявания и други. Тя може да включва единични параметри или обхващането на точно определени в няколко диагностични панели. Екипът на Детокс Център си партнира с лаборатория Labor Rosler, която е с над 30 години експертиза в областта на фецес диагностиката. Само на база на една фекална проба може да получим огромно количество информация за микробиологични, химични и имунологични параметри, а холистичният поглед върху тях ни дава възможност да открием и първопричината. Едва след това се определя индивидуално съобразеният подход на лечение и терапия.

Фецес диагностика в Detox Center

За фецес диагностика в Detox Center пациентите могат да изберат между четири диагностични панела: 

1. Стандартен панел: базова чревна флора, храносмилателни остатъци, жлъчни киселини, панкреатична еластаза, секреторен IgA
2. Панел възпаления: базова чревна флора, храносмилателни остатъци, жлъчни киселини, панкреатична еластаза, секреторен IgA, зонулин, EDN/EDX, CRP, калпротектин, паразити.
3. Панел чрена пропускливост: базова чревна флора, храносмилателни остатъци, хистамин, зонулин, секреторен IgA
4. Панел алергии, глутенова непоносимост, цьолиакия: базова чревна флора, хистамин, EDN/EDX, зонулин, анти-глиадин IgA, анти-трансглутаминаза IgA.

В синхрон с днешната тема за инсулинова резистентност, първият панел се счита за подходящ за изследване. Той ще ни даде обширна информация за състоянието на чревния микробиом и бактериите; има ли хистамин продуциращи микроорганизми; състояние на храносмилателните остатъци като мазнини, белтъчини, захар, фибри и вода; функция на жлъчните киселини и тяхната ефективност в разграждането на мазнините; ефективност на панкреасните ензими (наричана още „панкреатична еластаза”). Именно този показател ни дава ценна информация за инсулиновата секреция на панкреаса и дали тя е нормална.

Не на последно място в стандартния панел е включено и изследване на секреторен имуноглобулин А (IgA) като индикатор за локалната защита на тялото в чревната мукоза. 

Модерната фецес диагностика е ключът към откриване на дисбалансите в храносмилателната система. Последната е най-всеобхватната и най-сложната система в човешкото тяло, като нейната функция е определяща за тази на имунната, нервната, мозъчната и други системи, от които зависи здравето ни. Повече за метода и параметрите на изследване може да научите в консултация с нас, за да определим дали е подходящ за вашия случай и какви други диагностични методи са приложими.

Използвани ресурси

1. Freeman AM, Pennings N. Insulin Resistance. [Updated 2021 Nov 15]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2022 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK507839/
2. Church, T. J., & Haines, S. T. (2016). Treatment Approach to Patients With Severe Insulin Resistance. Clinical diabetes : a publication of the American Diabetes Association, 34(2), 97–104. https://doi.org/10.2337/diaclin.34.2.97 
3. Fahed, M., Abou Jaoudeh, M.G., Merhi, S. et al. Evaluation of risk factors for insulin resistance: a cross sectional study among employees at a private university in Lebanon. BMC Endocr Disord 20, 85 (2020). https://doi.org/10.1186/s12902-020-00558-9 
4. Zaman, G. S.  (2020). Pathogenesis of Insulin Resistance. In J. Khan, & P. Hsieh (Eds.), Cellular Metabolism and Related Disorders. IntechOpen. https://doi.org/10.5772/intechopen.92864