Интравенозната (IV) терапия се използва от все по-голям брой хора и резултатите могат да бъдат наистина невероятни. Въпреки това, различните съставки имат способността да променят резултатите, поради което хората трябва на първо място да знаят какво да очакват от конкретните интравенозни вливания. Това е особено важно, ако се провежда за пръв път такава иновативна терапия. А защо с глутатион? Глутатионът е мощен антиоксидант, който неутрализира реактивните видове кислород, регулира генната експресия и още много впечатляващи неща.
Сигурно сте свикнали да слушате за ползите от витамин Ц, но ви предупреждаваме – настанете се удобно, защото сега ще се запознаете с нещо много по-добро!
Глутатион (GSH) – нискомолекулен трипептид с впечатляващи свойства
Глутатионът е най-силният вътрешен (ендогенен, т.е. създаден от тялото естествено) антиоксидант. Той се състои от 3 аминокиселини: глицин, глутамин и цистеин. Глутатионът е значително по-мощен от липоевата киселина или витамин Ц, като пред неговото действие се разкриват множество хоризонти. Доказано е, че нивата на глутатион намаляват значително с възрастта, както и при хронични заболявания и лошо здраве.
Част от поместените източници в края на статията показват, че боледуващите от диабет, туберколоза, ХИВ, рак и други заболявания изпитват недостиг на глутатион.
Освен това в направените проучвания се установява, че той подкрепя функцията на някои ензими, може да се насочва към реактивните видове кислород както при спонтанни, така и при каталитични реакции.
Интересът към глутатиона не трябва да се ограничава само до неговия редокс потенциал обаче. В материала Glutathione: Antioxidant Properties Dedicated to Nanotechnologies се разкриват някои по-малко известни аспекти на GSH, например като нововъзникващ инструмент в нанотехнологиите за постигане на целенасочена доставка на лекарства.
Как действа глутатионът
Глутатионът всъщност е водоразтворим антиоксидант, който се среща и в растения, животни и гъбички. Формулата му е C10H17N3O6S. Неговата моларна маса е 307,3235 g / mol.
Глутатионът предпазва клетките от увреждане на свободните радикали и спомага за подобряване на клетъчната функция на всички нива (имунна функция, нива на хормони, митохондриална функция и други).
Особено когато хората се разболяват от хронични заболявания, нивата на глутатион намаляват. Същото се случва и с течение на времето и с напредване на възрастта – произвеждаме по-малко колаген, абсорбираме по-малко калций и създаваме по-малки количества глутатион. Поддържането на адекватни нива на глутатион е не само критично за цялостното здраве, но и за стабилизирането му при хронични заболявания.
Често се използва абревиатурата GHS за глутатион. Човешкото тяло естествено произвежда антиоксиданта в черния дроб. Този потентен антиоксидант се прилага в много медицински лечения, включително такива за сърдечни заболявания, глаукома, Алцхаймер, Паркинсон, чернодробни заболявания и други.
Той регенерира витамините Ц и Е, като същевременно разгражда някои свободни радикали и подпомага ензимните функции.
Защо интравенозно приложение
Винаги е било поставяно под въпрос колко добре оралният глутатион се абсорбира през стомашно-чревния тракт, докато повечето здравни специалисти са съгласни, че най-добрият начин е да се дава глутатион интравенозно, за да се гарантира абсорбцията му.
Използването на орална терапия с глутатион е много по-малко ефективно от интравенозната терапия за лечение на хронични заболявания.
Глутатионът е едно от ключовите съединения в организма ни, но за съжаление много от нас не разполагат с оптималното му количество. Интравенозната терапия с глутатион ще осигури това количество и може да бъде от особена полза при състояния, характеризиращи се с висок стрес, хронични и автоимунни заболявания или невро-възпалителни заболявания. Във всички тези случаи нивата на GSH в организма са твърде малки, за да реализира ползите си и да защити мозъка и нервната система от сривове.
До каква степен всеки от нас може да използва наличния глутатион зависи от способността на клетките да генерират активен глутатион и да изхвърлят използвания, окислен (неактивен) глутатион от тях обратно в кръвообращението.
При какви състояния може да помогне интравенозният глутатион
Всяко състояние, свързано с прекомерен оксидативен стрес, възпаление и увреждане причинено от свободни радикали (което включва повечето основни състояния), теоретично може да бъде подпомогнато от терапия с интравенозен глутатион.
Митохондриалната дисфункция (производство на клетъчна енергия) се подпомага особено от глутатиона. Най-добре проучените приложения са за болестта на Паркинсон и намаляването на страничните ефекти, свързани с конвенционалното лечение на рак.
Други потенциални приложения включват състояния като множествена склероза, прогресивна невропатия, синдром на хронична умора, фибромиалгия, метаболитен синдром, диабет и хипертония.
Интравенозна терапия с Глутатион в Detox Center
Пероралното суплементиране (прием на добавки под формата на таблетки, масла, прах и други варианти) на глутатион е по-малко ефективно, тъй като той се разгражда от ензимите в храносмилателния тракт. Следователно, единствените начини за увеличаване на нивата са IV – интравенозно вливане на глутатион или чрез увеличаване на нивата на неговите прекурсори.
По същия начин всички фактори, които допринасят за регенерацията на активния глутатион от неговата неактивна форма, ще увеличат функционалния капацитет на глутатиона.
Нивата на глутатион са важни за регулиране на различни телесни функции и използването на различни витамини. IV терапиите могат да бъдат идеалното решение за осигуряване на оптимални количества глутатион, които да подкрепят инсулиновата чувствителност, мъжката фертилност и да опазят черния дроб от увреждане.
Терапията с глутатион в Детокс Център се извършва от квалифицирани специалисти. Обикновено 1500-2500 мг. глутатион се смесват в 50 cc D5% W торбички с разтвор и се прилагат интравенозно в продължение на 20-30 минути. Честотата на приложение е 1-3 пъти седмично в продължение на 4-8 седмици. Лечението след това зависи от отговора на организма след проведената терапия.
Глутатионът се дава често (и допълнително) след други IV терапии, като фосфатидилхолин, витамин Ц, основни витаминни инфузии, хелатотерапия и терапия с липоева киселина.
