Интравенозна терапия с Глутатион

Интравенозна терапия с глутатион – какво представлява?

Ако можехте да подобрите нивата си на енергия, да намалите появата на петна по кожата и едновременно с това да защитите организма си от преждевременно „окисляване“, бихте ли го направили? Разбира се.

Добрата новина е, че това е възможно чрез интравенозна терапия с глутатион – мощен антиоксидантен метод, който подпомага естествените защитни механизми на организма. Глутатионът (GSH) е основният антиоксидант в човешкото тяло и играе ключова роля в неутрализирането на вредните молекули, известни като свободни радикали и реактивни кислородни видове (ROS).

Интравенозната терапия с глутатион представлява инфузионна процедура, при която глутатионът се прилага директно във вената. Това осигурява значително по-висока бионаличност и по-силен антиоксидантен ефект в сравнение с приема му през устата. Благодарение на този директен метод на приложение, активното вещество достига бързо до клетките и подпомага детоксикацията на организма.

Свободните радикали и ROS предизвикват процес, известен като оксидативен стрес, който може да се опише образно като „ръждясване“ на организма. Този процес може да се прояви външно чрез пигментни петна, умора и признаци на преждевременно стареене, но често протича и незабелязано във вътрешността на тялото.

В идеални условия организмът произвежда достатъчно глутатион, за да се справя с тези вредни молекули. В съвременния начин на живот обаче фактори като стрес, небалансирано хранене, токсини от околната среда, хронични заболявания и прекомерно натоварване постепенно изчерпват запасите от този важен антиоксидант.

Затова интравенозната терапия с глутатион се използва като ефективен начин за възстановяване на антиоксидантния баланс, подпомагане на детоксикацията и поддържане на оптимално клетъчно здраве.

Как действа глутатионът в организма (антиоксидантен механизъм)

Глутатионът, заедно с ензима супероксид дисмутаза, е сред основните антиоксиданти в човешкия организъм. Той представлява молекула, изградена от три аминокиселини – глутамин, цистеин и глицин – и има характерна сярна миризма.

При някои хора, които са по-чувствителни към серни съединения, интравенозната терапия с глутатион се прилага по-бавно и в по-малки количества, след предварителна тестова доза. В повечето случаи обаче интравенозната терапия с глутатион се понася много добре и не предизвиква нежелани реакции.

 

Глутатионът изпълнява редица важни функции в организма:

Глутатионът изпълнява редица важни функции в организма

Ниските нива на глутатион често се наблюдават при различни заболявания, включително болест на Алцхаймер, диабет, онкологични заболявания, възпалителни заболявания на червата (като болест на Крон), както и при невродегенеративни заболявания като множествена склероза. Поради това интравенозната терапия с глутатион може да бъде използвана като част от подход за оптимизиране на антиоксидантния баланс в организма.

Във всяка клетка глутатионът постоянно преминава между редуцирана (активна) форма и окислена (неактивна) форма – GSSG. Изследвания показват, че при пациенти с тежки заболявания, например след инсулт, нивата на общ и редуциран глутатион могат да бъдат значително по-ниски в сравнение със здрави хора.

Всъщност клетъчният оксидативен стрес може да бъде оценен чрез съотношението между редуциран (активен) и окислен (неактивен) глутатион. Способността на организма да използва глутатиона зависи от това доколко клетките могат да произвеждат активната му форма и да елиминират използвания, окислен глутатион обратно в кръвообращението.

Важно е да се има предвид, че нивото на глутатион естествено намалява с напредването на възрастта, както и при наличие на хронични заболявания. Именно затова интравенозната терапия с глутатион се използва като метод за възстановяване на антиоксидантните резерви и подпомагане на клетъчната защита.

Показания
  • Силен клетъчен и метаболитен стрес;
  • Подсилване на имунната система;
  • Оксидативен стрес;
  • Болест на Паркинсон;
  • Автоимунни заболявания;
  • Възпаления;
  • Множествена склероза;
Научни факти

Да се върнем в часовете по химия в гимназията. Вероятно ще си припомните, че окисляването е процесът, благодарение на който желязото ръждясва и нахапаната ябълка пожълтява. Същото се случва и в тялото ни. Тъй като митохондриите – малките енергийни резервоари във клетките ни – използват кислород, за да създадат енергия, те произвеждат различни форми на изгорели газове: свободни радикали и ROS, които могат да навредят сериозно на здравето.

Ако останат без надзор, тези съединения могат да бъдат изключително проблематични, тъй като могат да повредят ДНК и различните протеини, да променят функцията на клетъчните мембрани, да доведат до клетъчни мутации. Те са особено вредни за митохондриите, което означава, че когато организмът е препълнен със свободни радикали и ROS, енергията може да се срине и вероятно ще настъпят множество здравословни усложнения.

Доказателствата сочат, че оксидативният стрес може да допринесе за развитието на хронични заболявания като рак или сърдечни заболявания.

Всички тези усложнения могат да бъдат предотвратени, ако поддържаме оптимални нива на глутатион в организма си. Но значението на този основен антиоксидант не свършва дотук. Глутатионът също така е от съществено значение и за детоксикацията. Той се свързва с вещества като тежки метали и ксенобиотици, образувайки „конюгати“, които улесняват елиминирането им. След това конюгатите се отделят от клетката и се елиминират от черния дроб в жлъчката и чрез бъбреците – в урината.

Глутатионът има участие и в цикъла на лимонената киселина, като е от съществено значение за генерирането на клетъчна енергия и не само.

Като заключение е достатъчно да кажем, че глутатионът е едно от най-важните съединения в организма ни, но за съжаление много от нас не разполагат с оптималното му количество. Интравенозната терапия с глутатион ще осигури това количество и може да бъде от особена полза при състояния, характеризиращи се с висок стрес, хронични заболявания, автоимунни заболявания или невро-възпалителни заболявания като болест на Паркинсон и множествена склероза.

Медицински специалисти