Колагенът е структурен протеин, който се намира във всички човешки и животински тъкани. Той държи плътно мускулите до костите ни, също така е и основна структурна единица в изграждането на артериите, вените и капилярите.

Витамин С заедно с аминокиселините пролин и лизин, е необходим за синтеза на колаген (1). Недостатъчното количество колаген, води до изтъняване на кожата и нарушава нормалната структура на кръвоносните съдове, костите, сухожилията и връзките. Това може да доведе до поява на аневризми (изтъняване на стената на кръвоносните съдове), възможен инсулт, както и разкъсване на връзки и сухожилия, често наблюдавани при спортни наранявания.

Високите дози витамин С, приложен интравенозно, могат да укрепят кожата и съединителната тъкан и да предотвратят последствията, свързани с недостатъчното производство на колаген.

Витамин С е необходим за процеса на разграждане на мазнините, за производство на енергия. Той участва в синтеза на молекула, наречена карнитин, която служи като совалка, за внасяне на мазнини в митохондриите, където се произвежда енергията, необходима за организма ни.

Това потвърждава, мощното влияние на витамин С върху нашите енергийни нива. Научно проучване от 2011 г. показва, че висока доза (10 грама) витамин С, приложен интравенозно, след 2 часа намалява умората при офис работниците, а положителният ефектът продължава за период от 24 часа (2).

Витамин С може да окаже директен ефект срещу инфекциозни агенти като бактерии, вируси и дори ракови клетки (употребата на витамин С при рак все още е спорна, но се изучава и е обещаваща…прочетете повече по-долу).

Преди да влезе в употреба ваксината срещу полиомиелит, витамин С е използван като интрамускулна инжекция с висока доза, на всеки 8 часа, при лечението на полиомиелит с известен успех. Съвсем наскоро, при мишки, генетично модифицирани да губят способността да правят витамин С, външно вкараният витамин С е показал, че повишава способността на мишките да увеличават количеството на анти-грипните цитокини (мощни клетки на имунната система) и да се борят с грипните вирусни инфекции (3).

Витамин С е мощен антиоксидант, който помага да бъдат защитени клетъчните структури като колаген, протеини и ДНК, от увреждане от страна на свободните радикали и реактивните видове кислород (ROS), които са често срещани при състояния на висок стрес, хронични заболявания и инфекции.

Изследванията показват, че антиоксидантните свойства на витамин С, могат да намалят тежестта на симптомите, свързани с грипния вирус H1N1 и се считат за важна допълнителна терапия при преодоляване на вируса на грипа (4).

Ролята на витамин С като терапия при онкологичните заболявания, е много противоречива. Не са проведени мащабни проучвания, които да дадът окончателно заключение, по отношение на ролята на витамин С в лечението на раковите заболявания. Ето какво е известно към този момент:

1. Витамин С, дори във високи дози от 1,5 грама/кг (над 100 грама) е безопасен и се понася много добре, с много малко странични ефекти. Дори митът че високите дози витамин С, предизвикват образуване на камъните в бъбреците (оксалова киселина) е разсеян в последните проучвания, които показват, че нивата на оксалова киселина остават добре контролирани дори при високи дози витамин С. (5)
2. Интравенозно приложеният витамин С става окислител при високи дози, за разлика от антиоксидантната му функция при по-ниски дози. Това е така, защото витамин С взаимодейства с кислорода и желязото, за да предизвика образуването на високи концентрации на пероксид (H2O2) в тъканите. Пероксидът се използва от имунните клетки за убиване на чужди нашественици и ракови клетки. Витамин С, причинява увреждане на ДНК-то на раковите клетки, като изчерпва техния АТФ. (7)
3. Високи дози интравенозен витамин С, могат да се използват безопасно, заедно с химиотерапевтици (с изключение на метотрексат) и лъчелечение, в определени ситуации, при които онкологичният екип на пациента е достатъчно запознат и се съгласи да включи витамин С като допълнителна терапия. (5, 6)
4. Висока доза интравенозен витамин С може да подобри настроението и енергията на пациентите, подложени на онкологично лечение. (5)
5. Висока доза интравенозен витамин С може да се използва безопасно при лечение на терминални ракови заболявания, които не са реагирали на химиотерапия и лъчелечение, въпреки че може да има ограничен ефект при по-нататъшното убиване на раковите клетки. (5)