Показания

• Силен клетъчен и метаболитен стрес;
• Подсилване на имунната система;
• Оксидативен стрес;
• Болест на Паркинсон;
• Автоимунни заболявания;
• Възпаления;
• Множествена склероза;

Информация за терапията;

Ако можехте да подобрите нивата си на енергия, да премахнете неприятните петна по кожата и да защитите тялото си от „ръждясване“ с една проста терапия, нямаше ли да го направите? Разбира се, че да!

Добрата новина е, че можете да направите точно това, като повишите нивата си на глутатион (GSH) - основният антиоксидант на тялото. Тази супермолекула неутрализира свободните радикали и реактивните видове кислород (ROS) - съединения, които предизвикват окисляване или оксидативен стрес. Образно казано, това е състояние,  което води до „ръждясване“ на тялото ви. Това може да бъде лесно забелязано, ако имате петна по кожата, но също така може да остане и незабелязано в останалата вътрешна част на тялото ви.

В идеални условия, глутатионът, който тялото ни създава, би помогнал за елиминирането на вредните молекули (като свободните радикали и ROS) без затруднения. Малко от нас обаче живеят в идеални условия. Бедните на хранителни вещества диети, прекомерният стрес, твърде малкото физическа активност (или прекалено много), токсичните експозиции, хроничните заболявания и много други неблагоприятни фактори източват нашите резерви на глутатион. Затова е нужно те да бъдат презареждани. Интравенозните вливания са най-добрият начин за това.

Научни факти

Да се върнем в часовете по химия в гимназията. Вероятно ще си припомните, че окисляването е процесът, благодарение на който желязото ръждясва и нахапаната ябълка пожълтява. Същото се случва и в тялото ни. Тъй като митохондриите - малките енергийни резервоари във клетките ни - използват кислород, за да създадат енергия, те произвеждат различни форми на изгорели газове: свободни радикали и ROS, които могат да навредят сериозно на здравето.

Ако останат без надзор, тези съединения могат да бъдат изключително проблематични, тъй като могат да повредят ДНК и различните протеини, да променят функцията на клетъчните мембрани, да доведат до клетъчни мутации. Те са особено вредни за митохондриите, което означава, че когато организмът е препълнен със свободни радикали и ROS, енергията може да се срине и вероятно ще настъпят множество здравословни усложнения.

Доказателствата сочат, че оксидативният стрес може да допринесе за развитието на хронични заболявания като рак или сърдечни заболявания.

Всички тези усложнения могат да бъдат предотвратени, ако поддържаме оптимални нива на глутатион в организма си. Но значението на този основен антиоксидант не свършва дотук. Глутатионът също така е от съществено значение и за детоксикацията. Той се свързва с вещества като тежки метали и ксенобиотици, образувайки „конюгати“, които улесняват елиминирането им. След това конюгатите се отделят от клетката и се елиминират от черния дроб в жлъчката и чрез бъбреците - в урината.

Глутатионът има участие и в цикъла на лимонената киселина, като е от съществено значение за генерирането на клетъчна енергия и не само.

Като заключение е достатъчно да кажем, че глутатионът е едно от най-важните съединения в организма ни, но за съжаление много от нас не разполагат с оптималното му количество. Интравенозната терапия с глутатион ще осигури това количество и може да бъде от особена полза при състояния, характеризиращи се с висок стрес, хронични заболявания, автоимунни заболявания или невро-възпалителни заболявания като болест на Паркинсон и множествена склероза.

Глутатион (GSH)

Глутатионът заедно с ензима супероксид дисмутаза са „основните“ антиоксиданти на организма. Глутатионът се състои от три аминокиселини: глутамин, цистеин и глицин, и се характеризира със специфична сярна миризма. При някои хора, които са чувствителни към серни съединения, прилагането на глутатион трябва да става много бавно и в по-малки количества след първоначална тестова доза. Въпреки това, при повечето хора глутатионовите инфузии не предизвикват никакви проблеми. Нека да изброим някои от основните функции на това незаменимо съединение: (1-2)

• Неутрализира реактивните видове кислород (ROS), които причиняват увреждане на клетъчните мембрани, ДНК и протеините в клетката;
• Инактивира реактивните видове азот (RNS), които причиняват увреждане на митохондриите и инхибират синтеза на ДНК;
• Деактивира диетичните окислители (например от пържени храни);
• Конюгира и трансформира причиняващите ракови заболявания ксенобиотици в по-малко токсични молекули, които могат да бъдат елиминирани;
• Регулира клетъчната смърт (апоптоза), която е много по-вероятно да настъпи, когато нивата на глутатион са ниски;
• Регулира генната експресия и може да предотврати мутациите, водещи до преобразуването на нормалните в ракови клетки.

Нивата на глутатион доста често са недостатъчни при голямо разнообразие от заболявания като Алцхаймер, диабет, ракови заболявания, възпалителни заболявания на червата (болест на Крон), невро-дегенеративни заболявания като множествена склероза и поради това е важно нивата му при тези състояния да бъдат оптимизирани.

Във всяка клетка глутатионът бързо варира между редуцираната (активна) и окислената (неактивна-GSSG) форма. В проучване от 1997 г. (3) на критично болни пациенти с инсулт e показано, че те пациенти са с около 60% по-ниски нива на общ и редуциран (активен) глутатион в сравнение с контролна група пациенти.

Всъщност реалният стрес върху клетките в човешкия организъм може да бъде измерен чрез сравняване на съотношението на редуциран (активен) към окислен (неактивен) глутатион (4).

До каква степен всеки от нас може да използва наличния глутатион зависи от способността на клетките да генерират активен глутатион и да изхвърлят използвания, окислен (неактивен) глутатион от тях обратно в кръвообращението.

Не забравяйте, че глутатионът е една от най-важните молекули в нашия организъм и нивата му намаляват прогресивно с напредването на възрастта, както и в случай на хронично заболяване.