
Човешкият организъм е развил много висока степен на толерантност към протеините в храните. Но понякога особено когато е нарушена чревната бариера, имунната система може да разпознае ненапълно смлените хранителни протеини като чужди и да активира имунната система, за да неутрализира и разруши тези хранителни частици.
Имунният отговор към храните може да се раздели в три категории:
- Производство на IgE
- Производство на IgG
- Производство на IgA
Алергиите тип 1 причиняват класически симптоми
IgE антителата са отговорни за острите алергични реакции, класифицирани като алергии тип 1. Те засягат основно лигавиците, кожата и циркулацията. Класическите симптоми са: обрив, сърбеж на кожата и лигавицата, оток на Квинке, анафилактичен шок. IgE рецепторите са локализирани по цялата лигавица и реагират веднага след контакт с антигена. Те активират дегранулирането на мастоцитите и масивното освобождаване на хистамин. Симптомите се появяват бързо – между секунда и 30 минути след поглъщането на съответната храна.
Смята се, че при 2-4% от възрастните и при около 8% от децата се наблюдават IgE медиирани алергии.
Обикновено не е необходим кръвен тест, за да се идентифицират храните, отговорни за алергиите. IgE тестовете се извършват главно за потвърждение. IgE скрининг за голям брой храни е напълно безполезен.
IgG антителата са отговорни за забавените имунни реакции към храните
IgG антителата са т.нар. втора линия на защита и са отговорни за забавените имунни реакции към храните. Те се класифицират като алергии тип 3. Хранителните компоненти трябва да преминат през чревната стена, за да образуват циркулиращи имунни комплекси. Фагоцитите се активират, за да унищожат тези имунни комплекси. Те се разрушават или в кръвообращението, при което по принцип няма проява на симптоми, или се прикрепят към определена тъкан, където се разрушават локално. Ако това се превърне в непрекъснат процес, поради редовен прием на алергенната храна, могат да се появят специфични симптоми и да станат хронични, в зависимост от това в кой орган се локализират имунните комплекси.
Симптомите обикновено се появяват 2-3 часа до 2-3 дни след консумиране на алергенната храна. Поради това е практически невъзможно приетата храна да се асоциира с хроничния симптом. Затова е важно да се направи кръвен тест за наличие на IgG към много храни (Imu Pro), за да не бъдат пропуснати някои от важните виновници за симптомите. Смята се, че при около 50% от пациентите, страдащи от хронични възпалителни заболявания, важна роля играят забавените хранителни алергии с посредничеството на IgG. Поради техния относително дълъг полуживот, IgG са персистиращи антитела и са изключително подходящи за определяне на имунните реакции към чужди хранителни антигени. IgG антителата изчезват от кръвообращението след 2-3 месеца до 2 години, в зависимост от първоначалната концентрация в кръвта, ако съответната храна бъде изключена напълно от хранителния режим.
IgA антителата към храните са свързани с различни патологии
IgA е първата линия антитела, която се произвежда в ранния етап на имунната реакция. IgA имат много кратък полуживот и изчезват, когато бъде произведена втората линия антитела (IgG). Има данни, че IgA антителата участват в различни патологични процеси, като IgA-медиирана нефропатия. Те могат да образуват имунни комплекси с хранителните антигени и се натрупват предимно в бъбреците, където могат да доведат до гломерулонефрит.
Валидност на изследването за антитела
IgE изследването е строго ограничено до класическите хранителни алергии, а необходимостта от него е спорна, тъй като 99% от всички хранителни алергии могат да бъдат идентифицирани без тестване, поради изключително краткото време на появата на симптомите след приемането на храната.
Разграничаване на IgG (всички подкласове) и IgG4
Противно на широко разпространеното мнение сред алерголозите, че производството на IgG антитела към храните от човешкия организъм е физиологично явление, трябва да се има предвид, че наличието на IgG/IgG4 в серума винаги представлява реакция на имунна защита срещу определени храни. Как може да е нормално това, че организмът развива защитна реакция срещу безвредни хранителни протеини? Ако тези предположения са верни, всички хора трябва да притежават антитела към глутен, мая, яйца, пшеница и мляко. Това не е така, разбира се. Образуването на антитела срещу всички хранителни продукти, които се консумират редовно, не е нормална реакция.
При изследване може да се определи както общо количество на IgG антителата, така и само IgG4, в зависимост от случая.
Това какви антитела ще бъдат произведени, зависи от това какви цитокини се отделят при първоначалната сенсибилизация. Те определят дали ще се развие класическа хранителна алергия (IgE медиирана)q или асимптоматична хранителна алергия, или ще се образуват имунни комплекси, които по-късно ще доведат до хроничен възпалителен процес и оттам до забавена хранителна алергия (IgG1 – IgG3 медиирана).
Диференцираното разглеждане на специфичните свойства на различните класове антитела може да помогне за по-добро разбиране на проблема.
Класическите хранителни алергии
Гените за IgE и IgG антителата се намират в непосредствена близост един до друг върху хромозома 14. Те се четат един след друг. Тяхното производство зависи от наличието на интерлевкини. Ако се произвежда предимно IL-4 (интерлевкин 4), може да се предположи, че ще се произвеждат главно IgE и ще настъпи т.нар. истинска алергия тип 1. Тя се характеризира с незабавна реакция след консумацията на съответната храна и може да се окаже фатална в случай на анафилактичен шок.
При една малка част от населението (2-6%) се наблюдава свръхрегулиране на IL-4. При тези хора се развива алергия тип 1. Всички останали реагират с производство на IL-10 при контакт с алергена (сенсибилизация).
Асимптоматичните хранителни алергии
Ако в случай на сенсибилизация се произвежда основно IL-10, който притежава противовъзпалителни свойства, ще бъдат произведени и главно IgG4 антитела. IgG4 се смятат за „блокиращи антитела“ по отношение на IgE, тоест те блокират достъпа на IgE до алергена. Концентрацията на IgG4 е около 10 000 пъти по-висока от концентрацията на IgE. Следователно IgG4 могат да се свържат по-бързо и с по-голяма честота към алергена, отколкото IgE. Тъй като IgG4 водят до освобождаването само на около 1% от количеството хистамин, което се освобождава от IgE, при много малко пациенти се наблюдават алергични симптоми. Симптоми могат да се появят само при пациенти с дефицит на ДАО – ензимът Диаминооксидаза (около 3%), което настъпва в случай на недостатъчна детоксикация на хистамина.
По тази причина IgG4 антителата се използват за измерването на асимптоматични алергии тип 1. IgG4 се счита за мярка на толерантност към антигена. Следователно десенсибилизацията задвижва производството на IgG4. Колкото по-висок е коефициентът IgG4/IgE, толкова по-успешна е десенсибилизацията. Затова при 95-97% от пациентите, IgG4 антителата имат положителни свойства, тъй като те противодействат на алергиите тип 1 (алергените са уловени от IgG4, така че по-малко от тях могат да реагират с IgE и да предизвикат симптоми).
Измерване на количеството антитела – значение при хранителните алергии
Има малка вероятност IgG4 сами по себе си да причинят симптоми на алергия. Алерголозите определят това като нормална реакция на организма и затова отричат значението на IgG4 при диагностицирането на хранителните алергии. Това е разбираемо, тъй като доказателствата показват ясно съотношение от 97% към 3% в полза на IgG4.
Съотношението IgE/IgG4 се измерва, за да се определи възможността за алергична реакция:
- Висока стойност IgE/IgG4: голяма вероятност за алергична реакция
- Висока стойност IgG4/IgE: малка вероятност за алергична реакция
Равносметка при диагностицирането на алергии: Малко е вероятно IgG4 сами по себе си да причинят алергични симптоми. Като цяло, наличието на алерген-специфични IgG4 антитела показва, че са активирани противовъзпалителни механизми. Съществуването на подкласа IgG4, неговата регулация от противовъзпалителните фактори и неговите собствени противовъзпалителни свойства могат да подпомогнат имунната система при забавянето на неподходящите възпалителни реакции. Основната функция на IgG4 обаче е да повлиява на имунния възпалителен процес, предизвикан от комплемент-свързващи антитела, или в случай на инфектиране с хелминти или алергия от IgEантитела.
Забавените хранителни алергии
Ако се синтезират други интерлевкини (IL-12, IFN), се произвеждат основно антитела от класовете IgG1, IgG2 и IgG3. Те са провъзпалителни и са отговорни за свързаните с храненето хронични заболявания. Всеки път, когато бъде консумиран хранителен продукт, срещу който има IgG1, IgG2 или IgG3 антитела, се образува имунен комплекс, който обикновено се депонира там, където съществуват индивидуално специфични проблеми в тялото. Тези „активирани места“ могат да бъдат малки лезии, които вече са били възпалени по-рано (например стави), органи, засегнати от инфекции (например черва) или увреждания, причинени от токсини от околната среда (живак), например в щитовидната жлеза. Не е лесно да се предвиди какви симптоми ще се появят, тъй като това зависи изцяло от здравословното състояние на пациента. При редовна консумация на хранителните продукти, срещу които има IgG1-IgG3 антитела, депонирането на имунните комплекси води до хронично възпление.
Това е вярно, с изключение на неспецифичните системни реакции, при които възпалителните процеси играят основна роля (високо кръвно налягане, недостиг на желязо, метаболитен синдром, наднормено тегло). В този случай се оказва, че всяко положително антитяло и/или съответната храна допринасят за алергичната реакция.
IL-12 се използва като помощно средство за повишаване на защитния хуморален имунитет.
Свойства на IgG4 и/или общите специфични IgG
IgG4 се смятат за невъзпалителни антитела, което означава, че те не биха могли да генерират, какъвто и да било хроничен възпалителен процес. Причината за това е, че IgG4 не могат нито да активират комплемента, нито да опсонизират съответния антиген. Но тези две действия са предпоставка за идентифициране и унищожаване на образуваните комплекси от фагоцитите. Това унищожаване всъщност представлява възпалителна реакция.
Без опсонизация и активиране на комплемента, няма възпалителна реакция!
IgG1 и IgG3 имат силни провъзпалителни свойства.
IgG4 имат защитни, противовъзпалителни свойства.
Опсонизация:
Фагоцитите могат да идентифицират даден антиген само ако той бъде маркиран и по този начин бъде направен видим за тях. Това се извършва от антителата. От групата на IgG антителата, основно IgG1 и IgG3 имат тази способност, докато IgG4 нямат опсонизираща активност. Затова IgG4 не могат да маркират антителата по такъв начин, че фагоцитите да могат да ги идентифицират.
Комплемент:
Системата на комплемента се състои от около 30 протеини, които участват в регулацията на възпалителната реакция. Те участват както в активирането, така и в прекратяването на възпалителната каскада. IgG4 антителата не могат да активират системата на комплемента.
Извод:
- За да се идентифицират хранителните алергени, които причиняват хронични възпалителни заболявания, е необходимо само тестване на общите специфични IgG към храните (ImuPro кръвен тест).
- IgE се определят само при наличие на моментална алергия тип 1.
- Самостоятелното тестване на IgG4 не се препоръчва за определяне на храните, отговорни за развитието на алергии от остър или хроничен тип.
Автор: Dr. Camille Lieners
Редакция: Д-р Радослав Тошков – DetoxCenter