Аюрведа, традиционна медицинска система, възникнала преди повече от три хилядолетия в региона на Южна Азия, предлага широка представа за храната и здравето, базирана на определени уникални концептуални, както и теоретични положения. Здравето се определя като състояние на равновесие със себе си (svasthya), но което е неразривно свързано с околната среда.
Аюрведичните принципи, като теорията за тридозата, осигуряват връзката между микрокосмоса и макрокосмоса, която може да се прилага в ежедневната практика.
Класическите текстове на Аюрведа обхващат редица теми относно храната, вариращи от разнообразието на природни източници, техните свойства във връзка със сезоните и местата и до специфичната им функция както във физиологични, така и в патологични състояния.
Епистемичната перспектива за здравето и храненето в Аюрведа е много различна от тази на биомедицината и съвременното хранене. Това обаче не означава, че тя не заслужава внимание, дори напротив – твърде интересна е, за да не ѝ обърнем специално внимание.
Трите доши в Аюрведа
В това медицинско (и не само) учение се съчетават три вида доша – вата, пита и кафа. Това са трите вида енергии, които съставляват индивида и определят него самия като човек.
Вата символизира и отговаря за движението, като в това число са кръвообращението, сърдечните удари, дишането и всяко друго действие, извършвано от нас. Когато е в балансирано състояние се усещаме леки и хармонични.
Втората доша е пита, която олицетворява метаболитните процеси. Това означава, че тя се свързва с абсорбирането на хранителни вещества и цялостния процес на храносмилане. Дисбалансираното състояние на доша води до поява на гняв и разсеяност, както и нарушено храносмилане и проблеми с гастроинтестиналния тракт.
Третата доша – кафа, е отговорна за растежа и развитието. Тя символизира имунната система на човека и неговия опорно-двигателен капацитет. При нарушено състояние на доша страдаме от мързел, летаргия, безтегловност и липса на инициативност. Нямаме енергия и концентрация за развитие.
Според аюрведическите вярвания фактори като стрес, нездравословна диета, условия на околната среда и обтегнати взаимоотношения могат да повлияят на баланса, който съществува между дошите на човек. Тези небалансирани енергии от своя страна оставят хората по-податливи на болести.
Въведение в Аюрведа
Аюрведа е една от най-старите здравни системи, развила се в Индийския субконтинент. От големия брой литература, обхващаща повече от три хилядолетия по различни аспекти на управлението на здравето и благосъстоянието, както на санскритски, така и на регионални езици на субконтинента, може да се направи изводът, че това учение е имало динамична и непрекъсната традиция в знанието.
Терминът Аюрведа включва две думи – аю (живот) и веда (знание).
По този начин се обръща внимание на различни аспекти, свързани със здравето и благополучието в техните различни проявления като щастлив живот, устойчиво щастие и дълголетие.
Според учението на Аюрведа има три основни състояния на съществуване -физическото (включително физиологичното), умственото и духовното. Здравето е баланс на всички тези три състояния и връзката им с външния свят, затова и факторите на околната среда се разглеждат заедно със състоянието на човека.
Тази връзка между микрокосмоса и макрокосмоса е още един основен принцип на Аюрведа.
„Съществуващото“ постоянно взаимодейства с външния свят чрез своите сетива (сетива на знанието и сетивата за действие) и познавателните функции. В същото време външният свят постоянно влияе върху съществуващото (човека). И външният свят, и човекът се разбират на онтологичната основа на панкамахабхута или теорията на петте елемента. Панкамахабхута е концепция, която в аюрведическото знание се интерпретира като обяснението на всичко във вселената чрез 5-те елемента – Ākāśa, Vāyu, Tejas, Jala и Pṛthvī. В български превод това са “звук, докосване, цвят, вкус, мирис”.
Категоризацията по отношение на петте елемента, включително земя, вода, огън, въздух и пространство, съответства на всяко от петте сетива, а именно. обоняние, вкус, зрение, докосване и слух (звук).
Телесни и психични типове, метаболитни процеси, биологичен ритъм, различни други физиологични и патологични процеси се разбират от безброй пермутации и комбинации от тези елементи и тридозата в организма.
Според Аюрведа това представлява основата на разбирането на материални неща като храна или лекарства, терапевтични подходи и промени в диетата или начина на живот, за да се постигне здравословно състояние.
Здраве и храна според Аюрведа
В аюрведа има понятие, наречено свадухита, което означава „вкусно и здравословно“. Идеята е, че храната трябва да е вкусна, но не за сметка на това да бъде здравословна (както е в американската кухня например).
Днес голяма част от храната, приготвена по съвременни методи, е свадуахита – вкусна, но не много здравословна. Например това, което се предлага в индийските ресторанти, не е непременно аюрведично. В много от тях се приготвят пържени на изключително висока температура храни и те не са аюрведични. Храната се нагрява при толкова високи температури, че се изгаря и не може да се усвоява каквото е останало полезно от нея. Дълбоко пържените храни обикновено създават ама* и затова не са част от аюрведичното разбиране за здравословно готвене.
*Ama (ама( е термин, обозначаващ продукт, който е неразградена форма, получена от храната, която се абсорбира в организма без подходяща асимилация. Така частично усвоимият материал не може да се използва от системата и може да го задръсти, предизвиквайки имунна реакция.
Свастхя, „да бъдеш установен в себе си или в своето естествено състояние“ е състояние на оптимално здраве според Аюрведа. За да се постигне това, човек трябва да има баланс между структурни и физиологични фактори, метаболитни и екскреторни процеси, телесни тъкани, сетива, ум и да постигне състояние на самоосъзнаване и удоволствие от себе си.
Десет фактора (dasa vidha pariksa) се използват за определяне на здравословното състояние на индивида според Аюрведа. Това са телесни тъкани (dusya), място на пребиваване (desa), физическа сила (bala), сезони / време (kala), храносмилателна и метаболитна дейност (agni или anala), генетична и фенетична конституция (prakriti), възраст (vaya), умствена сила или темперамент (sattva), привикване (satmya) и храна (ahara). Интересно е да се отбележи, че саттва влияе на здравето. Въпреки че те се използват главно за диагностични цели, тези фактори могат да се използват и за измерване на благосъстоянието на дадено лице.
Както виждате, твърде много и интересни са постулатите заложени в това древно учение. Въпреки че Аюрведа, или аюрведическата медицина, е документирана в свещените исторически текстове, известни като Ведите преди много векове, учението се развива през годините и сега е интегрирана с други традиционни практики, включително йога.
Ще продължим пътешествието си в тези дълбоки води съвсем скоро, сигурни сме, че вече сме разпалили любопитството ви.
