Блог публикация
Красотата има цена – най-вредните химикали в козметиката, която може би ползвате
Козметичните продукти трябва да поддържат кожата в добро състояние. Въпреки това, при част от тях се използват съставки, които могат да бъдат дразнещи или нежелани за организма. Обикновено те са описани на етикета, но понякога има и вещества, които не се изписват директно (например като замърсители). Проблемът е, че вие може дори да не разберете кога и как подобни химикали попадат в тялото чрез ежедневната употреба.
Разбира се, често е по-добре да търсите минерална или натурална козметика, която не съдържа формалдехид, добавени аромати, тежки метали, нитрозамини и парабени. Това са част от веществата, които се срещат в червила, лосиони, шампоани, балсами и различни продукти за грим.
Тази статия се фокусира върху химикалите в козметиката, които не допринасят за здравето на кожата. Важно е да помним и още нещо: добрият вид на кожата зависи и от вътрешни фактори – хормони, хранене, възпаление, оксидативен стрес и натоварване с токсини, а не само от това, което нанасяме повърхностно.
Като информиран и отговорен потребител е добре да знаете кои съставки могат да бъдат проблемни. Затова селектирахме 10 от най-често срещаните вредни химикали в козметиката, които е разумно да избягвате.
Бърз чеклист: как да четете етикет (INCI)
- Ако видите “paraben” в името на съставката – проверете вида (methyl-, propyl- и др.).
- Ако продуктът силно пени, често съдържа сулфати (SLS/SLES).
- Ако пише само “fragrance/parfum/аромат”, това може да прикрива много отделни съставки.
- При парфюми и лакове/спрейове за коса търсете означения за фталати (DBP, DEHP, DEP).
Имидазолидинил карбамид
Среща се в козметика на водна основа, дезодоранти, бои за коса, кремове за бръснене и маски за лице. Обикновено е в концентрации около 0,1–5%.
Този химикал служи като консервант (често във връзка с парабени) и може да освобождава формалдехид. В практиката се свързва с риск от дразнене и алергични реакции при чувствителни хора.
Други формалдехид-освобождаващи химикали, на които да обърнете внимание, са: DMDM хидантоин, диазолидинил карбамид, метенамин.
Парабени
Парабените са консерванти, които се намират във много продукти – сапун, лосион за тяло, душ гел и други. Ако продуктът съдържа вода, често има консервант, който да го предпазва от бактерии.
Примери: метилпарабен, пропилпарабен, изопропилпарабен, изобутилпарабен. Ако “paraben” е част от името – преценете дали да го избягвате.
В статията парабените са посочени като потенциални ендокринни разрушители, тъй като могат да имитират действието на естроген в организма.
1,4-Диоксан
1,4-Диоксан често не е посочен на етикета, защото може да бъде замърсител. Среща се в продукти като шампоан и течен сапун. В текста е отбелязано, че FDA го разглежда като вещество с вероятен канцерогенен потенциал.
В краткосрочен план досегът може да причини дразнене на очите, носа и гърлото. В дългосрочен план – риск от увреждане на бъбреците и черния дроб (както е посочено в оригинала).
Акрилати
Акрилатите (етил акрилат, етилметакрилат, метилметакрилат) се срещат в продукти за изкуствени нокти. Акрилът е материал, използван при ноктопластика и може да присъства и в други маникюрни продукти.
В оригиналния текст са цитирани различни източници и организации, които разглеждат потенциални негативни ефекти при определени условия.
Натриев лаурил сулфат и натриев лаурет сулфат
Тези пенообразуващи вещества се срещат в много шампоани, душ гелове, пасти за зъби и други продукти, които образуват пяна.
В текста е посочено, че могат да бъдат дразнители за кожата, очите и дихателните пътища. Отбелязано е и, че натриев лаурет сулфат може да е замърсен с 1,4-диоксан.
Фталати
Фталатите са пластификатори, които се използват предимно в парфюми, но могат да се срещнат и в продукти като спрей за коса и лак за нокти. При етикетите търсете означения като DBP, DEHP, DEP и др.
Подобно на парабените, в оригинала те са описани като потенциални ендокринни разрушители и се свързват с хормонални и репродуктивни проблеми.
Триетаноламин
Триетаноламинът (TEA) е основа, която променя pH на продуктите, в които присъства. В оригинала е посочено, че може да раздразни очите, кожата и дихателната система.
Дългосрочното излагане може да се свърже с риск от астма и алергични реакции, затова е разумно употребата му да бъде ограничена.
Синтетични оцветители
Синтетични/изкуствени оцветители се използват, за да се постигне определен цвят. В оригинала е отбелязано, че безопасността им е спорна и че употребата им се регламентира различно в отделните държави. В рамките на ЕС са позволени множество оцветители и е даден линк към базата данни Cosing.
Посочени примери: блестящо синьо FCF, индиготин, еритрозин, тартразин, сънсет жълто.
Триклозан
Триклозан е антибактериално средство, използвано в антибактериални сапуни. В оригинала е посочено, че може да допринася за устойчивост на бактерии и че се разглежда като ендокринен разрушител.
PVP / VA кополимер
PVP/VA кополимерът функционира като свързващо вещество или фиксатор в козметиката (най-често в продукти за коса, нокти и кожа). В текста е описан като синтетичен винилов полимер и е отбелязано, че може да бъде дразнещ за кожата.
Аромати
От всички най-вредни химикали в козметиката, ароматите са едни от най-често срещаните. В оригинала е отбелязано, че производителите невинаги са длъжни да разкриват конкретните химикали, вложени в “аромат/парфюм”.
Всичко, което мирише приятно – дезодоранти, парфюми, грим, шампоани, слънцезащитни кремове и дори бебешки продукти – може да съдържа синтетични аромати. В текста е отбелязано, че “аромат” на етикета може да означава множество отделни съставки.
Ароматите могат да предизвикат кожна алергия. В оригинала са изброени симптоми като главоболие, замаяност, обриви, кашлица, повръщане и алергично дразнене.
Циклометикон и силоксани
Тези съединения на основата на силикон са широко използвани в кремове, грим и продукти за коса. Те се добавят за омекотяване, изглаждане и усещане за „по-гладка“ кожа и коса.
В оригинала е посочено, че се срещат и в овлажнители, продукти за лице, медицински импланти и лубриканти, и че има опасения за токсичност спрямо черния дроб и стомашно-чревната система, както и за влияние върху околната среда.
Диагностични тестове за проверка на здравето
След като вече разгледахме част от нежеланите съставки в козметичните продукти, е важно да помислим и за общото натоварване на организма.
В статията са посочени следните диагностични възможности:
- MELISA – кръвен тест за алергия към метали
- Лабораторно изследване на токсични метали и минерали
- Тест за оксидативен стрес
- Хормонални панели чрез слюнка
Не забравяйте, че процесът на диагностика е ключов за правилната преценка и избор на адекватен подход.

















