Neo Control – Инконтиненция

Инконтиненцията е широко разпространено здравословно състояние, което рядко се обсъжда. Заболелите често се притесняват да го обсъждат със специалисти или своето семейство. За мнозина това медицинско състояние е табу – нещо, за което не бива да се говори на глас. Инконтиненцията включва общи състояния като: уринарна инконтиненция, фекална инконтиненция и свръхактивен пикочен мехур (отнася се до честите позиви за уриниране). Много хора страдат от невъзможността да задържат урина или фекали, което може да доведе до нежелани „изтичания”.

Броят на лицата, живеещи с инконтиненция, се увеличава с тенденцията на застаряващото население. Според едно проучване инконтиненцията се среща при повече от половината от жените над 45-годишна възраст и почти една на всеки пет жени съобщава за подобно състояние.

Най-често незадържането на урина засяга способностите на индивидите да извършват ежедневните си дейности. Въпреки че инконтиненцията не е животозастрашаващо състояние, тя има голямо влияние върху качеството на живота. Тя засяга физическата, социалната, психологическата, умствената и емоционалната страна на техния живот.

Статистика за уринарната инконтиненция при жените

Бъбреците Ви произвеждат урина, а пикочният мехур е резервоар за съхранението ѝ. Уретрата и поддържащата структура на таза са отговорни за предизвикването на изпускания. Уринарната инконтиненция (УИ) представлява загуба на контрол над пикочния мехур поради промени в основните мускули и/или нерви. Международното общество за континенция медицински определя УИ като „болестно състояние при което неволно се изпуска урина”.

УИ може да бъде преходна или съзнателна. Преходната УИ се предизвиква от прекалено дългото чакане за тоалетна или по време на дълго пътуване. Понякога преходното УИ, може да бъде предизвикано от инфекции или медикаменти. Основните видове съзнателна УИ са:

• Стресова уринарна инконтиненция (СУИ) – 50% от хората с УИ имат СУИ, което представлява изтичане на урина при кашляне, кихане, напрежение, упражнения или всякакъв вид усилие;
• Ускорена инконтиненция – изтичането на урина е свързано с внезапно и неконтролируемо желание да се изпразни пикочният мехур, без да се изчака ходене до тоалетната. Ускорена инконтиненция е ключов симптом за синдрома на свръхактивния пикочен мехур;
• Течаща инконтиненция (ТИ)– постоянно изтичане или капене от пълния пикочен мехур, което прави нормалното уриниране невъзможно;
• Смесена инконтиненция (СИ) – комбинация от стресова и ускорена инконтиненция.

Други видове инконтиненция включват:

• Функционална инконтиненция – означава инконтиненция, свързана с причини извън отделителната система, т.е. човек може да има проблем с контролирането на урината. Този проблем се задълбочава от функционалните фактори, като липса на достъп до тоалетна, намалена мобилност, нежелание да се ходи до тоалетна, депресия или тревожност, проблеми при лекарствена терапия и др. Този вид инконтиненция може да се преодолее чрез подобряване на функционалните фактори на пациента: мобилност, мотивация, подобряване на достъпа до тоалетна, промяна на лекарствените продукти и др.;
• Нощно напикаване – при деца , които са достатъчно големи да се обучават да ходят по нужда в гърне или при възрастни, които са загубили контрола над уринарния си тракт през нощта.

Разпространение на различните видове инконтиненция на урината при мъжете и жените

Какви са причините за уринарна инконтиненция?

• Възраст;
• Менопауза;
• Отслабени тазови мускули;
• Бременност/ раждане;
• Някои лекарства ( например диуретици );
• Натрупване на изпражнения в червата/ запек;
• Инфекция на пикочните пътища ( пикочен мехур );
• Диабет;
• Удар;
• Тютюнопушене;
• Физически условия, засягащи мобилността и сръчността ( например множествена склероза, артрит );
• Затлъстяване;
• Прием на кофеин;
• Прием на течности;
• Динамични физически упражнения;
• Професиите, които включват вдигане на тежки предмети и напрежение;
• Неврологични наранявания или заболявания.

Какво е фекална инконтиненция?

Червата са тази част от тялото, която съхранява изпражненията. Фекалната инконтиненция (ФИ) е невъзможността да се контролират действията на червата, вследствие на което изпражненията неочаквано изтичат от ректума. ФИ е известен още като чревна инконтиненция. Тя може да варира от случайно изтичане на изпражнения и поява на газове, до пълна загуба на контрол над червата. ФИ може да се придружава от други проблеми с червата, като диария, запек, газове и подуване на корема.

За повечето възрастни ФИ се преживява само по време на случаен пристъп на диария. За други ситуацията е много по-сериозна, като при тях съществуват повтарящи се или хронични ФИ. В тези случаи загубата на контрол над червата може да се дължи на промени в основата на мускулите и/или нервите. Пациент, страдащ от хронична ФИ не може да контролира преминаването на газове или изпражнения, които могат да бъдат течни или твърди, като потърпевшия няма достатъчно време, за да отиде до тоалетната.

Възможно усложнение на ФИ е дразненето на кожата – деликатната и чувствителна кожа, заобикаляща ануса, след повторен контакт с изпражненията и тоалетната хартия, може да доведе до болка, сърбеж и потенциални рани или язви, които изискват медицинско лечение. За някои хора, включително деца, ФИ е сравнително малък проблем, ограничен до инцидентно замърсяване на бельото.

Какво причинява фекална инконтиненция?

• Диария – твърдите изпражнения са по-лесни за запазване в ректума, отколкото редките изпражнения;
• Запек – хроничният запек образува маса от твърди и сухи изпражнения в ректума. Това може да доведе до разтягане и евентуално отслабване на мускулите на ректума и червата. Това позволява воднистите изпражнения, които се намират най-горе в чревния тракт, да преминат покрай натрупванията и да изтекат навън;
• Мускулно увреждане – ако пръстените на мускулите в края на ректума ( анален сфинктер ) са наранени, става трудно да се задържат изпражненията. Този вид нараняване може да се получи при раждане, особено ако манипулацията се извършва с форцепс, или по време на операция като например за отстраняване на хемороиди;
• Увреждане на нервите – ако неврите, които усещат изпражненията в ректума или контролират аналния сфинктер са наранени, може да доведат до ФИ. Този вид увреждане може да е в резултат на раждане, постоянно напрягане по време на хроничен запек, увреждане на гръбначния мозък или инсулт;
• Някои заболявания като диабет и множествена склероза, също могат да повлияят на тези нерви и да причинят увреждане. Хирургичните операции например за отстраняване на хемороиди, могат да увредят нервите;
• Намален ректален капацитет за съхранение – ректумът се разтяга, за да се „настанят” изпражненията. Ако ректумът е с белези или ректалните стени са укрепени от хирургични дейности, лъчетерапия или възпалително заболяване на червата – ректумът не може да се разтегне достатъчно и изпражненията могат да изтекат.

Рискови фактори, свързани с развитието на ФИ

• Възраст – ФИ може да се появи във всяка възраст, но най-често засяга хората на средна възраст; приблизително 1 на 10 жени, по-възрастни от 40 г. имат ФИ;
• Жените – ФИ е много по-често срещана при жените, отколкото при мъжете, защото тя може да се усложни от раждането, но повечето жени с ФИ го развиват след 40 г., но могат да бъдат включени и други фактори;
• Деменция – ФИ често се свързва с късния стадий на болестите Алцхаймер и деменция;
• Физическо увреждане – ако пациентът е физически увреден, може да доведе до по-трудното му достигане до тоалетна. Травма, предизвикана от физическо увреждане, причинява ректално увреждане на нервите.

Много пациенти често не са склонни да обсъждат въпроса за инконтиненцията с техните семейства, приятели и лекари. Причините, поради които пациентите не съобщават са: срам, отричане и неохотно приемане на ситуацията, че така ще бъде цял живот. Според статистиката половината от страдащите жени търсят помощ от специалист. Разпространението на иконтиненцията варира според проучвания, но се смята, че от нея страдат 5% от населението, 50% от които жени над 45-годишна възраст.

Статистика за уринарната инконтиненция при жените

През 1997 г. е проведено едно телефонно проучване, за уринарните инконтиненции при възрастните жени. Почти 9% от всички респонденти отчитат УИ, 56% от които са били над 55-годишна възраст. Повече от половината от анкетираните никога не са се консултирали с лекар за тяхното състояние.  Въз основа на тези констатации, действителните стойности на УИ варират между 10% и 20% при жените. Според  друго проучване, обявено през 2003 година, 8% от всички респонденти първоначално признали, че имат проблем с пикочния мехур. Въпреки това, 52% отговорили с „да”, че имат повече от един симптом на пикочния мехур. Често срещаните симптоми са нощно напикаване ( 38% ), неотложна нужда ( 16% ), честота ( 14% ), стрес ( 13% ) и спешност ( 7% ).

Таблицата по-долу показва процента на мъжете и жените с някаква степен инконтиненция на пикочния мехур:

	Години
	18-40	41-64	>65
Мъже	10%	16%	30%
Жени	16%	33%	55%

Друго проучване

При младите интервюирани жени, чревната инконтиненция засяга 6%, докато при тези над 40-годишна възраст са засегнати над 15%. Комбинацията от фекална и уринарна инконтиненция е около 10% от жените. При интервюираните мъже, чревната инконтиненция се среща при 6-10% и процентите се увеличават леко с възрастта. Комбинацията между фекална и уринарна инконтиненция е 10% от всички мъже.

Според международно изследване от 2004 година, в България общия брой на хората, страдащи от фекална инконтиненция е 179,657 човека.

Терапии в DeTox Center

В DeTox Center подхождаме към инконтиненцията като към състояние, което изисква индивидуална оценка и комбиниран подход. След консултация и преценка на типа уринарна инконтиненция (стресова, ургентна или смесена), пациентът може да бъде насочен към подходяща програма за подпомагане. При нас се прилагат неинвазивни методи, които целят да подобрят контрола на пикочния мехур и функцията на тазовото дъно, да намалят честотата на позивите и да повишат качеството на живот. В зависимост от случая може да се препоръчат апаратни терапии като Neo Control (апаратът се намира в гр. Бургас) или PelviPower (в гр. София), както и съпътстващи мерки за подкрепа на мускулатурата, нервната регулация и общото възстановяване. Най-добри резултати обикновено се постигат при регулярност, проследяване и съчетаване на терапиите с подходящ режим и насоки от специалист.