Приложения на L.D.N. Tерапия с ниска доза налтрексон

Фибромиалгия, болест на Крон, автоимунни заболявания като множествена склероза, тиреоидит на Хашимото, Епщайн-Бар вирус, заболявания с хронична болкова симптоматика… Има няколко неща, които обединяват всички тези заболявания и състояния. На първо място, това е комплексността им и засягането на множество органи и системи в тялото. А на второ място е това, че те могат да бъдат успешно повлияни чрез L.D.N. Tерапия с ниска доза налтрексон. Както и много други заболявания всъщност, но за тях ще говорим след малко.

Терапията с LDN (ниска доза налтрексон) е с поразително лечебно въздействие при множество заболявания с различен произход. Днес, когато все повече хора стават жертва на хронично възпаление и последващи заболявания, ще ви запознаем с научните данни, потвърждаващи нейната полезност и при кои състояния може да се прилага успешно.

Какво е налтрексон и как действа 

Налтрексонът е синтезиран през 1963 г. като орално активен конкурентен антагонист на опиоидния рецептор. Налтрексон е структурно и функционално подобен на опиоидния антагонист налоксон, но има по-голяма орална бионаличност и по-дълъг биологичен полуживот. 

В стандартната доза налтрексонът блокира ефектите както на ендогенните опиоиди, които са в ендорфините, така и на фармацевтичните опиоиди. LDN всъщност е чист антагонист, което е жизненоважно да се знае, тъй като много хора смятат, че това е контролирано лекарство, наркотик или опиоид. 

Изследванията на ефектите от терапия с ниска доза налтрексон (LDN) започват през 80-те години на миналия век от д-р Иън Загон и д-р Патриша Маклаклан от Penn State. Д-р Бърнард Бихари от Ню Йорк е пионерът в използването на LDN в клиничната практика. В средата на 80-те години той го използва за лечение на ХИВ при свои пациенти. Неговите пациенти са приемали налтрексон за пристрастяването си към опиоидите и докато той ги отвиква от него, забелязва положителни странични ефекти при други състояния и симптоми. 

Първият публикуван опит върху хора е през 2007 г. от д-р Джил Смит и включва хора с потвърдена болест на Крон, които получават 4,5 mg налтрексон на ден. 

Разбирането на това как работи LDN терапията с налтрексон изисква разбиране на три основни биологични принципа, а именно: 

1. Първо, опиатните рецептори присъстват в множество биологични системи в човешкото тяло, тъй като те регулират голям брой биологични функции чрез централното освобождаване на естествени опиати (ендорфини/мет-енкефалини).
2. Второ, клас протеини, наречени toll-like рецептори (TLR), са част от имунната система, осигурявайки първа линия на защита срещу микробна инвазия и притежаващи способността да разпознават и да бъдат активирани не само от патогени, но и от ендогенни сигнални молекули. 
3. Трето, налтрексон, когато се дава в ниска доза, има антагонистична активност и в двете от тези области и е в състояние да модифицира биологичните функции на тези рецепторни групи чрез потискане на нежеланите имунни реакции или чрез стимулиране на имунната активност, потисната от болестта.

L.D.N. Tерапия с ниска доза налтрексон

LDN се отнася до употреба на дневни дози налтрексон, които са приблизително 1/10 от типичната доза за лечение на опиоидна зависимост. В повечето публикувани изследвания дневната доза е 4,5 mg, въпреки че дозата може да варира с няколко милиграма под или над тази обща стойност. При ниско ниво на дозиране налтрексонът проявява аналгетични и противовъзпалителни свойства, които не са установени при по-високи дози.

Ето и част от научните данни, които потвърждават действието на терапията с ниска доза налтрексон при различни здравословни проблеми:

• В Low-Dose Naltrexone for Chronic Pain: Update and Systemic Review се описват данни от скорошни предклинични употреби и клинични проучвания, които изясняват употребата на ниска доза налтрексон при лечението на хронична болка. Ниските дози налтрексон (LDN) имат положителен ефект за намаляване на симптомите, свързани със състояния на хронична болка като фибромиалгия, възпалителни заболявания на червата и множествена склероза. 
• В Pharmacology Update: Low-Dose Naltrexone as a Possible Nonopioid Modality for Some Chronic, Nonmalignant Pain Syndromes са описани свойствата на налтрексон в ниски дози за намаляване на възпалителния отговор. Пак там е описано, че терапия с ниски дози налтрексон може да се прилага по предназначение за лечение на няколко автоимунни заболявания, включително множествена склероза и възпалително заболяване на червата, както и при хронични болкови разстройства, включително фибромиалгия и диабетна невропатия.
• Същите противовъзпалителни свойства са описани в The Safety and Efficacy of Low-Dose Naltrexone in the Management of Chronic Pain and Inflammation in Multiple Sclerosis, Fibromyalgia, Crohn’s Disease, and Other Chronic Pain Disorders. 

Защо терапия с ниска доза налтрексон

Успешното лечение на хронична болка с налтрексон обикновено изисква прилагане на ниски дози. Теоретично пълната блокада на ендогенните опиоидни системи не би била желан резултат при пациент с хронична болка. Основните научни доказателства подкрепят тази концепция, като показват, че ниските и високите дози опиоидни антагонисти имат доста различно въздействие върху физиологичната система на човек.

Както при много лекарства, които са били широко използвани за продължителен период от време, е установено, че налтрексонът има различно действие, когато се използва в по-ниски дози от първоначално предвидените. Това отчасти се дължи на хиралната природа на молекулата и различните, зависими от дозата ефекти на лево и декстро изомерите на налтрексон.

Концепцията за хиралност не е нова (хиралната химия е открита от Луис Пастьор през 1848 г.), тъй като всички лекарства, когато се синтезират, се произвеждат като рацемична смес от 50:50 лява и дясна молекули. Половината от синтезираната смес е лява форма, а другата половина е дясна форма. Въпреки че се състоят от едни и същи компоненти и са химически идентични, те имат различни форми (както при лявата и дясната ръка), което позволява на различните изомери да взаимодействат с различни групи рецептори в тялото.

По принцип повечето лекарства имат биологична активност в човешкото тяло само във формата на Лево, тъй като така са подредени повечето от рецепторните групи в човешкото тяло. Често срещани примери за тези лекарства – като левотироксин, левоцетиризин, левобутанол – се произвеждат като рацемични смеси от 50:50 лево и декстро изомери; Въпреки това, производителят изхвърля Dextro изомера и представя лекарството само под формата на Levo, понякога защото Dextro изомерът носи нежелани странични ефекти или не е активен върху целевия рецептор. 

В случая на налтрексон, изомерът на Levo взаимодейства с групата на общоприетите опиатни (ендорфинови) рецептори, а изомерът на Dextro взаимодейства с групата на Toll-подобните рецептори.

Основните ефекти на LDN терапията могат да бъдат обобщени, както следва:

1. Декстро-Налтрексон

• Блокира (антагонизира) някои TLR рецептори
• Намалява производството на провъзпалителни цитокини
• Потиска каскадното възпаление
• Nамалява възпалителните процеси и нежелан онко-клетъчен растеж

2. Лево-Налтрексон

• Блокира опиатните рецептори за кратък период от време (регулира опиатните рецептори)
• Увеличава естественото производство на противовъзпалителни ендорфини
• Има пряк ефект върху някои скорости на клетъчна пролиферация

Декстро-налтрексон обаче може да бъде много по-интересен по отношение на противовъзпалителни и модулиращи микроглията свойства. Предварителните данни при животински модели вече предполагат, че декстро-налтрексон може да има основна роля за намаляване на болката и възпалението. 

Състояния, при които може да се приложи  L.D.N. Tерапия 

Хроничните възпалителни заболявания са сложни за лечение и оказват влияние върху голям брой пациенти. Поради трудността при лечението на тези заболявания и голямото въздействие върху качеството на живот, пациентите често търсят допълнителни или алтернативни методи на лечение за облекчение от симптомите. Ниски дози налтрексон се използват като off-label лекарство за лечение на болка и възпаление при множествена склероза, болест на Крон, фибромиалгия и други заболявания. 

Други състояния, при които може да се приложи  L.D.N. Tерапия, са:

• Автоимунна кардиомиопатия
• Автоимунен миокардит
• Вроден сърдечен блок
• Синдром на Дреслер (синдром след миокарден инфаркт)
• Болест на Кавазаки
• Нодозен полиартериит
• Подостър бактериален ендокардит (SBE)
• Васкулит
• Диабетна невропатия
• Мигрена
• Периферна невропатия
• Нарушения на темпоромандибуларната става
• Алопеция ареата
• Амиопатичен дерматомиозит
• Атопична алергия
• Атопичен дерматит
• Автоимунен прогестеронов дерматит
• Автоимунна уртикария
• Херпетиформен дерматит
• Дерматомиозит
• Дифузна кожна системна склероза
• Дискоиден лупус еритематозус
• Екзема
• Еритема нодозум
• Болест на Кавазаки
• Лихен планус
• Миозит
• Неонатален лупус
• Псориазис
• Синдром на Шницлер
• Болест на Шулман
• Подостър кожен лупус еритематозус (SCLE)
• Витилиго
• Болест на Мениер
• Болест на Адисон
• Синдром на Кушинг
• Захарен диабет тип 1
• Еозинофилен езофаги
• Болест на Грейвс
• Тиреоидит на Хашимото
• Хипогликемия
• Хипоталамична дисфункция
• Хипотиреоидизъм
• Ювенилен диабет (диабет тип 1)
• Синдром на Шмид
• Тиреоидит
• Автоимунен хепатит
• Автоимунна ентеропатия
• Автоимунен панкреатит
• Цьолиакия
• Еозинофилен гастроентерит
• Гастрит
• Чувствителност към глутен
• Чревна дисбиоза
• Възпалително заболяване на червата (IBD)
• Синдром на раздразнените черва (IBS)
• Неалкохолен стеатохепатит
• Бактериален свръхрастеж в тънките черва (SIBO)
• Улцерозен колит 

Пълен списък на заболяванията може да се открие на английски език на следния адрес: Conditions Where Low Dose Naltrexone (LDN) Could be of Benefit 

В него влизат множество ендокринни, сърдечни, дерматологични, гастроинтестинални, имунологични, инфекциозни, ревматични, автоимунни, неврологични, злокачествени, педиатрични, белодробни и други заболявания, както и физиологични разстройства като депресия, дисоциативно разстройство, фобии и много други.

За подробна информация относно Терапията с LDN (ниска доза налтрексон) в Detox Center може да се свържете с нас онлайн през уебсайта ни, както и в социалните мрежи или на посочените контакти. Нашите специалисти ще ви предложат най-подходящата холистична терапия според вашето състояние и здравословни проблеми.

Използвани източници 

1. Younger, J., Parkitny, L., & McLain, D. (2014). The use of low-dose naltrexone (LDN) as a novel anti-inflammatory treatment for chronic pain. Clinical rheumatology, 33(4), 451–459. https://doi.org/10.1007/s10067-014-2517-2 
2. Kim, P. S., & Fishman, M. A. (2020). Low-Dose Naltrexone for Chronic Pain: Update and Systemic Review. Current pain and headache reports, 24(10), 64. https://doi.org/10.1007/s11916-020-00898-0
3. Trofimovitch, D., & Baumrucker, S. J. (2019). Pharmacology Update: Low-Dose Naltrexone as a Possible Nonopioid Modality for Some Chronic, Nonmalignant Pain Syndromes. The American journal of hospice & palliative care, 36(10), 907–912. https://doi.org/10.1177/1049909119838974 
4. Patten, D. K., Schultz, B. G., & Berlau, D. J. (2018). The Safety and Efficacy of Low-Dose Naltrexone in the Management of Chronic Pain and Inflammation in Multiple Sclerosis, Fibromyalgia, Crohn’s Disease, and Other Chronic Pain Disorders. Pharmacotherapy, 38(3), 382–389. https://doi.org/10.1002/phar.2086 
5. Smith, J. P., Stock, H., Bingaman, S., Mauger, D., Rogosnitzky, M., & Zagon, I. S. (2007). Low-dose naltrexone therapy improves active Crohn’s disease. The American journal of gastroenterology, 102(4), 820–828. https://doi.org/10.1111/j.1572-0241.2007.01045.x 
6. Zagon IS, McLaughlin PJ. Endogenous Opioids in the Etiology and Treatment of Multiple Sclerosis. In: Zagon IS, McLaughlin PJ, editors. Multiple Sclerosis: Perspectives in Treatment and Pathogenesis [Internet]. Brisbane (AU): Codon Publications; 2017 Nov 27. Chapter 8. 
7. El-Zayat, S.R., Sibaii, H. & Mannaa, F.A. Toll-like receptors activation, signaling, and targeting: an overview. Bull Natl Res Cent 43, 187 (2019). https://doi.org/10.1186/s42269-019-0227-2