Изследванията на мастните киселини започват преди около 90 години, но стават все повече през последните години. Есенциалните мастни киселини (линолова и α-линоленова) трябва да се осигуряват от диетата, т.е. чрез храните, които ядем. Други мастни киселини могат да идват също от диетата или могат да бъдат синтезирани в организма.
Мастните киселини са основни компоненти на структурата на клетъчната мембрана, модулират генната транскрипция, функционират като прекурсори на цитокини и служат като източници на енергия в сложни взаимосвързани процеси. Все по-очевидно е, че диетичните мастни киселини влияят на тези жизненоважни функции и са решаващи за човешкото здраве.
Докато най-голям брой убедителни доказателства за влиянието им се намират при сърдечно-съдови заболявания и психично здраве, много допълнителни състояния също могат да бъдат положително повлияни.
Определение за мастни киселини – какво представляват
Мастните киселини се състоят от въглеводородни вериги, завършващи с групи карбоксилни киселини. Мастните киселини и свързаните с тях производни са основните компоненти на липидите.
Дължината и степента на насищане на въглеводородната верига е много различна между всяка мастна киселина и диктува свързаните с нея физически свойства (например точка на топене и други). Освен това, мастните киселини са отговорни за хидрофобните свойства (неразтворими във вода), проявени от липидите.
Мастните киселини могат да бъдат разделени на четири общи категории: наситени, мононенаситени, полиненаситени и трансмазнини.
Наситените мастни киселини и трансмазнините са свързани с повишен риск от коронарна болест на сърцето и затова присъствието им в хранителното меню трябва да е ограничено.
Мононенаситените мастни киселини и полиненаситените мастни киселини са свързани с понижен риск от коронарна болест на сърцето. Това означава, че имат кардиопротективно действие и благоприятен ефект, като могат да се осигурят от риба и рибено масло, кокосово масло, зехтин и други продукти.
Нека разгледаме накратко действието и ефектите на различните групи мастни киселини.
Наситени мазнини
Проучванията показват, че консумацията на наситени мастни киселини има пагубен ефект върху серумните липиди, като повишава нивата на холестерола с липопротеини с ниска плътност (LDL).
Има и доказателства, че късоверижните мастни киселини (по-малко от 10 въглеродни атома) e по-малко вероятно да засегнат нивата на серумен холестерол. От друга страна, мастните киселини с по-дълга верига (12, 14 или 16 въглеродни атома) са по-склонни да повишат нивата на LDL. Едно изключение е стеариновата киселина (18 въглеродни атома), която изглежда не повишава серумния холестерол.
Мононенаситени мазнини
Няколко големи проучвания са установили връзка между повишен прием на мононенаситени мастни киселини и намален риск от вродени сърдечни дефекти.
Доказателства от контролирани клинични проучвания показват, че мононенаситените мастни киселини влияят благоприятно на редица рискови фактори за вродени сърдечни дефекти, включително понижаване на общите нива и само на нивата на LDL холестерол, предпазвайки от тромбогенеза и подобрявайки гликемичния профил.
Полиненаситени мазнини
Полиненаситените мастни киселини, които включват омега-3 мастни киселини, са проучени задълбочено за тяхното влияние върху немалък брой заболявания. Имат защитен ефект срещу деменцията на първо място.
Също така, омега-3 мастните киселини се считат за полезни при някои заболявания, свързани с възпаление, тъй като те изместват омега-6 мастните киселини, включително арахидоновата киселина, в клетъчната мембрана. Това действие намалява образуването на метаболитни отпадъци, които могат да причинят клетъчно увреждане.
Освен това, храни и суплементи, съдържащи омега-3 мастни киселини може да окажат благоприятен ефект върху когнитивното развитие на кърмачета и деца. Поради това омега-3 са изключително важни по време на бременност и кърмене.
Транс мазнини
Повечето трансмазнини се произвеждат чрез процес, наречен хидрогениране, който представлява изкуственото добавяне на водородни атоми към ненаситени масла.
Хидрогенирането превръща течните растителни масла в твърди или полутвърди мазнини, които остават стабилни при стайна температура. След това тези мазнини могат да бъдат включени в определени хранителни продукти (например бисквитки, чипс и сходни), за да се увеличи срокът на годност.
Консумацията на трансмазнини е пряко свързана с увеличаване на риска от вродени сърдечни дефекти.
Изглежда, че транс мазнините оказват пагубно влияние върху серумните липиди, като повишават нивата на LDL холестерола и триглицеридите и намаляват нивата на холестерола с липопротеини с висока плътност.
Дори да се съкрати малка част от количеството на тези мазнини и да се замести с други от полезните, това може да окаже голямо положително влияние върху здравето.
Изследване на мастни киселини в организма
За разлика от някои витамин и минерали като витамин Д, В12, магнезий и калций, мазнините не са здравен показател, който се сещаме да изследваме освен при необходимост.
Както вече видяхте, значението на мастните киселини за здравето може да се забележи в различни направления и в никакъв случай не трябва да се неглижира.
Нивата на мастни киселини в организма могат да се изследват със специализиран тест, който е от полза в следните случаи:
- Оценка на хранителния прием и чревната абсорбция на есенциалните мастни киселини;
- Идентифициране на дефицит на основни и други хранителни полезни мастни киселини;
- Мониторинг на лечение на пациенти с дефицит на есенциални мастни киселини, които получават линолова киселина и алфа-линоленова киселина;
- Оценка на липиден профил;
- Оценка на нивата на холестерола;
- Диагностициране на диабет, чревни заболявания и други.
В DeTox Center се предлага такъв тест, който е СЕ сертифициран – профил на мастните киселини и се извършва в лаборатория Reunis – Luxembourg.
Използвани ресурси:
Mensink RP, Katan MB. Effect of dietary fatty acids on serum lipids and lipoproteins. A meta-analysis of 27 trials. Arterioslcer Thromb. 1992;12(8):911–919.
Kushi LH, Lew RA, Stare FJ, et al. Diet and 20-year mortality from coronary heart disease. The Ireland-Boston Diet-Heart Study. N Engl J Med. 1985;312(13):811–818.
Hu FB, Stampfer MJ, Manson JE, et al. Dietary fat intake and the risk of coronary heart disease in women. N Engl J Med. 1997;337(21):1491–1499.
Woods RK, Thien FC, De Luca S, Abramson MJ. Dietary marine fatty acids (fish oil) for asthma in adults and children. Cochrane Database Syst Rev. 2002;(3):CD001283.
Eilander A, Hundscheid DC, Osendarp SJ, Transler C, Zock PL. Effects of n-3 long chain polyunsaturated fatty acid supplementation on visual and cognitive development throughout childhood: a review of human studies. Prostaglandins Leukot Essent Fatty Acids. 2007;76(4):189–203.
Hartweg J, Perera R, Montori V, Dinneen S, Neil HA, Farmer A. Omega-3 polyunsaturated fatty acids (PUFA) for type 2 diabetes mellitus. Cochrane Database Syst Rev. 2008;(1):CD003205.
