Вирусите са много интересни микроскопични патогени, които дефакто не могат да съществуват без нас. Те ни атакуват и инфектират клетките, след което започва усилен процес на самовъзпроизвеждане. На латински думата “virus” означава отрова и действително тяхното действие е отровно – вирусите подчиняват и контролират поведението на други клетки. По този начин множество функции биват нарушени, а здравето – копрометирано.
Една от най-известните класификации на вирусите е на нобеловият лауреат Дейвид Балтимор. Тя се нарича „класификация на Балтимор“ и разглежда вирусите според това каква информация за РНК носят те и какъв механизъм на продукция имат.
Дори и да не знаем как точно са се появили – има няколко различни хипотези за произхода им, е факт, че вирусите са част от нашия живот и когато ни атакуват го правят по-труден. Днес ще се опитаме да разберем как действат, защо са заплаха за здравето ни и как можем да се предпазим от тях.
Какво е вирусът от научна гледна точка
Вирусът е малък инфекциозен организъм – много по-малък от гъбичките или бактериите – който трябва да нахлуе в жива клетка, за да се възпроизвежда (репликира).
Вирусът не може да се възпроизвежда в мъртви клетки!
Той се свързва с клетка (наречена клетка гостоприемник), влиза в нея и освобождава своята ДНК или РНК вътре в клетката. ДНК или РНК на вируса е генетичният материал, съдържащ информацията, необходима за копиране (репликация) на вируса. Генетичният материал на вируса поема контрола над клетката и я принуждава да репликира вируса.
Заразената клетка обикновено умира, защото вирусът я предпазва от изпълнение на нормалните си функции. Когато умира, клетката отделя нови вируси, които продължават да заразяват други клетки.
Вирусите се класифицират като ДНК или РНК вируси, в зависимост от това дали използват ДНК или РНК за репликация. РНК вирусите включват ретровируси, като ХИВ (вирус на човешкия имунодефицит). РНК вирусите, особено ретровирусите, са склонни да мутират.
Някои вируси не убиват клетките, които заразяват, но вместо това променят функциите на клетката. Понякога заразената клетка губи контрол над нормалното клетъчно деление и става ракова.
Чрез изменение на клетъчните функции, вируси като човешки папиломен вирус (ЧПВ) или Епщайн-Бар вирусът (EБВ) могат да доведат до рак, принуждавайки клетките да се размножават по неконтролиран начин.
Други вируси като хепатит В и вирус на хепатит С могат да причинят хронични инфекции.
Вирусни инфекции – какво представляват
Вирусните инфекции са причинени от вирус. Смята се, че съществуват милиони видове вируси, но до момента са идентифицирани около 5 000 вида. Вирусите съдържат малко количество генетичен код. Те са защитени от пласт протеини и мазнини.
Обикновено вирусите заразяват един определен тип клетки. Например вирусите от обикновена настинка заразяват само клетки на горните дихателни пътища. Освен това повечето вируси заразяват само няколко вида растения или животни, а някои заразяват само хора.
При повечето вирусни инфекции лечението може да помогне само при симптоми, докато чакате имунната ви система да се пребори с вируса. Антибиотиците не действат при вирусни инфекции. Има антивирусни лекарства за лечение на някои вирусни инфекции, а другият вариант са ваксините.
За разлика от бактериалните инфекции, които реагират на антибиотици, вирусни инфекции не се лекуват толкова лесно. Някои от вирусните инфекции като простудата протичат за определен период и тялото се излекува само, но други като ХИВ не подлежат на самолечение. Невинаги имунитетът е достатъчно добър, за да елиминира патогените и да ви възвърне доброто здраве.
И затова, най-добрият начин да се справите с вирус, който ви причинява висока температура, кашлица и отпадналост, е да дадете тласък на имунната система. Това обаче може да отнеме време, през което да изхабите доста кърпички, пакетчета чай и сиропи за кашлица. Разбира се, човешкият организъм има имунна система – придобита и изградена, която може да се справи с повечето атаки, но вашата роля в подсилването ѝ е първостепенна.
Преди да ви предложим мерки за справяне с атаките на вирусите, нека разгледаме кога вирусната инфекция е остра и кога е хронична.
Остра вирусна инфекция
Острата вирусна инфекция се характеризира с бързо начало на заболяването, сравнително кратък период на симптомите и преминаване в рамките на няколко дни. Обикновено се придружава от ранно производство на инфекциозни вириони и елиминиране на инфекцията от имунната система гостоприемник.
Острите вирусни инфекции обикновено се наблюдават с патогени като грипен вирус и риновирус, а именно риновирусите са от най-често срещаните инфекциозни причинители.
Често острата вирусна инфекция може да причини малко или никакви клинични симптоми. Добре известен пример е полиовирусната инфекция: над 90% от случаите са без симптоми. По време на незабележима инфекция, в гостоприемника възниква достатъчна репликация на вируса, за да индуцира антивирусни антитела, но не достатъчно, за да предизвика заболяване.
Острите инфекции започват с инкубационен период, през който геномите се възпроизвеждат и инициират отговорите на гостоприемника. Цитокините, произведени в началото на инфекцията, водят до класически симптоми на остра инфекция: болки, висока температура, неразположение и гадене.
Някои инкубационни периоди са кратки като 1 ден (грип, риновирус), което показва, че симптомите се получават чрез локално размножаване на вируса в близост до мястото на влизане.
За други инфекции инкубационните периоди могат да продължат много дни (папилома вирус – 50-150 дни) или години (СПИН – 1-10 години). При този вид вирусна инфекция симптомите вероятно се причиняват от вирусно или имунно увреждане на тъканите далеч от мястото на навлизане.
Неусложнен грип – как протича той
Пример за класическа остра инфекция е неусложненият грип. Вирусните частици се вдишват в капчици, дошли по въздушно-капков път (кихане и кашляне) и започват да се размножават в колоновите епителни клетки на дихателните пътища.
Тъй като се получават нови инфекциозни вириони, те се разпространяват в съседните клетки.
Вирусът може да бъде изолиран от тампони на гърлото или назални секрети от 1-ви до 7-и ден след заразяването.
В рамките на 48 часа се появяват симптомите на инфекция, които продължават около 3 дни и след това отшумяват. Инфекцията обичайно се отстранява от вродените и адаптивни реакции за седмица до десет дни. Обикновено човек се чувства неразположен за няколко седмици следствие от увреждането на дихателния епител и цитокините, произведени по време на инфекцията.
Острите вирусни инфекции са отговорни за епидемии от болести, включващи милиони хора всяка година, като грип и морбили.
Когато ваксини не са налице, острите инфекции са трудни за контрол – повечето са се задействали до момента, когато човекът се почувства зле, а вирусът вече се е разпространил в друг гостоприемник. Не може да се използва антивирусна терапия, тъй като тя трябва да бъде назначена в началото на инфекцията, за да бъде ефективна.
Усложнен грип – какво да правите
Усложненият вече грип, при който симптомите продължат по-дълго време, температурата се покачва и поддържа и има цялостно засилване на хремата и кашлицата налагат болнично лечение. Това е така, защото при неефективно лечение вирусите могат да стигнат в долните дихателни пътища и да причинят пневмония, бронхит и други.
Лечението на неусложнения грип се състои в третиране на симптомите и подсилване на имунитета чрез:
- Почивка и затопляне на организма;
- Прием на течности, чай, много вода;
- Проветряване на помещенията, в които се спи и работи;
- Прием на полезни за имунната система елементи – витамин Ц, магнезий, цинк, омега-3, храносмилателни ензими и антиоксиданти;
- Медикаменти за отхрачване, както и за успокояване на кашлицата – сиропи, спрейове, таблетки;
- Подкрепа на оздравителните сили на организма с озонотерапия, фитотерапия с билки или хомеопатични продукти.
С това привършваме първият материал от темата за вирусните инфекции. Във втора част ще коментираме кога организмът се бори с хронична вирусна инфекция и какви мерки са подходящи в такива случаи.
