Озонoтерапията обхваща разновидност от медицински манипулации, при които се използва кислородо-озонна смес в строго контролирана концентрация. Приложението на озонотерапията е в широк диапазон на съвременната медицина: обща медицина, вътрешни болести, съдови заболявания, кордиология, неврология, стоматология, ортопедия и травматология, гинекология, дерматология, анти-ейджинг медицина и козметика.
Наричана още Медицината на 21-ви век, озоновата терапия е модерна високо-ефективна медицинска технология използваща медицински озон за терапевтични и превантивни цели. Озонотерапията обхваща разновидности от медицински манипулации, при които кислородо-озонната смес е в строго контролирана концентрация. Приложението на озоновата терапия е в широк диапазон на съвременната медицина: обща медицина, вътрешни болести, съдови заболявания, кордиология, неврология, стоматология, ортопедия и травматология, гинекология, дерматология, анти-ейджинг медицина и козметика.
В днешно време, озонотерапията представлява реална алтернатива на ортодоксалната медицина, особено в медицински условия, при които ортодоксалната медицина не предлага ефективно лечение.
Какво представлява озонът?
Озонът е газ със силна специфична миризма и светло син цвят. Състои се от 3 кислородни атома (03) за разлика от кислородът, който дишаме (02). Името му произхожда от гръцки и означава миришещ. Действително миризмата му е силно специфична. Може да се усети след гръмотевична буря или около източници на силно напрежение.
Популярността на озонът е във връзка с озоновият слой и по конкретно с образуването на озоновата дупка. Озонът се образува се на височина 25км, под въздействието на слънчевата радиация и кислородът. Така образуваният озонов слой ни предпазва от вредното влияние на слънчевата радиация. На него се дължи синият цвят на небето.
Разширяването на озоновата дупка, която е злободневна тема от десетки години се предизвиква от хлор (поради широкото приложение на фреони), както и други аерозолни замърсявания (въглероден двуокис). В крайна сметка, най-широката озонова дупка над Антарктида сериозно променя климактеричните условия на цялата планета.
Озонът е мощен окислител. Той е изключително нестабилен и за секунди се разпада, като в зависимост от веществото или средата, с която контактува се образуват специфични продукти и сложни верижни реакции, на които се дължат и част от лечебните му свойства.
Озонът е силно токсичен при висока концентрация (над 200 мкг/м3). При продължителна експозиция се засягат най-вече дихателните органи и очите. За щастие толкова високи стойности в природата рядко се отчитат. В медицинската практика стойностите, при които могат да се провеждат лечебни процедури са в диапазона 5-80 мкг/м3 и в този диапазон за разлика от споменатата горе токсичност се постигат чудодейни лечебно ефекти.
Кратки исторически факти за озонотерапията
Първият озоногенератор е произведен от Вернер фон Сименс през 1856 година
Първи данни за терапевтично приложение датират от 1870 година отново в Германия от д-р Лендер
През 1881 година д-р Келлог описва дезинфекция с озон срещу дифтерия.
През 1883 година започва първото индустриално прочистване на вода в Оусбаден, Холандия. В днешно време професионални устройства функционират в над 3500 общини.
През 1896 година електрическият гений Никола Тесла патентова първият озоногенератор, а през 1900 годниа основава компанията Tesla Ozone Company, която произвежда и продава на лекарите професионални озон генератори за медицински цели.
Как произвеждаме озон?
Озонът се произвежда от чист кислород ( медицински кислород ) под въздействието на изключително висок заряд електрическа енергия. Принципът за производство на озон от медицински кислород открит от Вернер фон сименс през 1856 година се е запазил непроменен и до днес.
Физиологично действие на озона
Дейстивето на озонът върху биологичните структури може да се опише в две основни насоки:
- Директно въздействие, дължащо се на силният окислителен ефект на озона върху бактерии, вируси, гъбички, паразити и спори.
- Индиректно действие, базирано на верижни биохимични механизми получени при контакта на озонът с различни течности и тъкани (кръв, лимфа, липиди, вода, естествени масла).
Детайлно описание на действието на озона:
Бактирициден, антимикотичен и противовирусен ефект: дължи се на директният окислителен ефект върху фосфолипидите и липопротеините, с което се разрушава структурата на стената на патогена и той умира. Грам положителните бактерии, поради спецификите на клетъчната стена са много по-податливи на озоно терапия. При гъбичките, озонът подтиска клетъчният растеж в различни стадии. При вирусите, озонът нарушава вирусното капсулиране и разстройва репродуктивният цикъл чрез разкъсване на връзката вирус-клетка чрез процес на пероксидация. Ефективността върху различните патогени е зависима от концентрацията на озона и времето на експозиция.
При администриране на озон в кръвта, той встъпва във взаимодействие в организма основно с мастните киселини и липопротеини, някои карбохидрати и аминокиселини /тирозин, триптофан, хистидин, цистин, метионин/ в кръвта, междуклетъчните пространства и клетъчните мембрани на различните тъкани. В резултат се образува каскада от сложни физико – химични окислителни реакции (озонолиза), с последствие образуване на първични и вторични продукти (озониди), от което изхожда освен пряко бактерицидно и фунгицидно действие при локално прилагане, така и различни други системни ефекти.
Влияние върху липидната обмяна, чрез директно окисление на мастните киселини, което води до понижаване на холестерол и триглицериди. Този ефект намира приложение в превенцията на атросклероза.
Силен антиоксидантен ефект. Въпреки, че озонът има силен окислителен ефект, той реално стимулира (катализира) антиоксидантната система в лицето на основните чистачи на свободни радикали, а именно ензимите супероксид дисмутаза, глутатион пероксидаза и каталаза. По този начин озонът подпомага и превенцията срещу разрушаващото въздействие на свободните радикали.
Стимулира имунитета чрез катализиране на механизми за производството на интерферон. Това води до активиране на имуномодулиращ и противовирусен механизъм. Интерферона стимулира производството на цитокини, с което се активира и проиводството на макрофагите и Т- лимфоцитите. Този естествен ефект на стимулация на интерферон и последващите механизми намира сериозно приложение при терапия на вирусните болести и в частност вирусните хепатити.
Силен противовъзпалителен и аналгетичен ефект. Намалява медиаторите на възпалението, възпрепятства натрупването на млечна киселина и СО в огнището на възпаление, индуцира синтеза на простациклини и други вазодилататори, което създава мощен противовъзпалителен, противооточен, вазодилатативен и аналгетичен ефект.
Озонът е мощно оръжие срещу хипоксията (кислородният дефицит). Благодарение на труда на двукратният носител на Нобелова награда д-р Ото Вартбург е ясна основната причина за стотици заболявания – хипоксията (кислородният глад на клетъчно ниво). Това е причината поставяща се в основата на дегенеративните и туморни заболявнания: артрит, артроза, атеросклероза, мултиплена склероза, злокачествени заболявания, ревматизъм и т.н.
Нервно-стимулиращо действие. Вторичните съединения на озона, т.нар. озониди, имат способността да преминават хематоенцефалната бариера в мозъка, навлизат в ЦНС, където със своя мембраностабилизиращ ефект допринасят за активизиране функциите на невроните по синаптично взаимодействие, транспорт, предаване и съхранение на информация.
Озонът катализира процесите на детоксикация в тялото. Нашето тяло е съставено от 80% вода. От тях 90% е лимфа и 10% е кръв. Клетките функционират чрез изгаряне на захар за да осигурят енергия. Остатъчните продукти при този процес са въглероден двуокис и вода. Ако има недоимък на кислород на клетъчно ниво, изгарянето ще е непълноценно и ще се формират въглероден окис и млечна киселина. Тялото не може лесно да се освободи от окиса, което пречи хемоглобина да се свърже с чистият кислород и телесната температура пада. В резултат млечната киселина се натрупва в системата, запушва лимфните и нервни пътища, евентуално калцификация и причинява дегенеративни заболявания. Необходимо е постъпването на повече кислород и окисляване на тези токсини, но ако това не е възможно, те се натрупват. Кръвта ще пренася тежки товари с утайка и токсините се натруват в мазнините и съединителните тъкани. Водата изграждаща тялото става все по “мръсна”. Болестите са резултат. Озонът и озонидите влияят на всички нива от описаната патогенеза, с което се проявяват един от най-силните начини за детоксикация на тъканите.
Подобряване на циркулацията. При циркулаторните заболявания, съсирването на червените кръвни клетки възпрепятства кръвният поток през малките капиляри и намалява кислородната абсорбция поради намалена контактна повърхност. Озонът намалява или елиминира съсирването на червените кръвни клетки и възстановява тяхната подвижност едновременно с възстановяване на способността за транспорт на кислород. Озонът също така окисява плаките в артериалните съдове, давайки възможност за изхвърлявето на отпадните продукти, непозволявайки съсирването на червените кръвни клетки.
Стимулация на кислородният метаболизъм. Озонът причинява повишаване на гликолизните нива в еритроцитите. Това води до стимулация на 2,3- дифосфоглицерата, което пък води до повишаване на количеството освободен в тъканите кислород. Стимулира се продукцията на клетъчни ензими, които действат като чистачи на свободни радикали ( глутатион пероксидаза, каталаза и супероксид дисмутаза). Озонът стимулира цикъла на Кребс.
Противотуморен ефект. Превенция и директно въздействие
Работно време
Понеделник - Петък | 08.00 - 19.00 |
Събота: | 09.00 - 15.00 |
Неделя: | Почивен ден |