Замисляли ли сте се защо хлябът и другите пшенични продукти могат да бъдат толкова пристрастяващи? Чувствали ли сте някога, че може да се лишите от храни, съдържащи глутен, разбирайки, че дори ги ядете повече от преди? За всички това си има обяснение, което започва с три думи – глиадорфин и казоморфин.
Има съединения в глутена, наречени глутеоморфини, които са сходни по структура с морфина и засягат тялото по същия начин като този мощен и пристрастяващ „наркотик“.
В настоящия материал ще разгледаме защо някои хора проявяват отрицателни имунни реакции срещу тези и други съединения в глутеновия протеин, както и механизмите на действие на тези вещества.
Какво представляват глутеоморфините
Известни също като глиадорфини, тези пептиди са опиоидно-подобни съединения, които наподобяват действието на морфин в мозъка. Те са междинни продукти на метаболизма на глутена, които могат да създадат еуфория у човека при консумация на храни, съдържащи глутен.
Глутеоморфините могат да предизвикат пристрастяване и други силни реакции при някои хора, когато глутенът се отстрани от диетата. Механизмът е подобен на наркотичната абстиненция, подобно на тази, която могат да предизвикат никотинът, марихуаната, амфетамините и други.
Доскоро се смяташе, че глутенът е първичен протеин, отговорен за задействането на имунен отговор в организма, но сега знаем, че глиадинът всъщност е основният виновник. Но тъй като повечето хора са запознати с глутена, много хора продължават да използват тази терминология.
Термините глутеоморфин и глиадорфин се използват взаимозаменяемо в тази статия. Освен това е важно да подчертаем, че не само един-единствен протеин в пшеницата предизвиква имунни реакции. В действителност са идентифицирани над 100 протеина, които могат да предизвикат имунен отговор.[1]
Формиране на глутеоморфините
Глутеоморфините са резултат от непълно усвояване на глутеновия протеин. Тази нарушена способност за пълно смилане на глутен се причинява от неадекватни нива на ензима, който разгражда глутеоморфиновите пептиди на по-малки пептиди. Този ензим се нарича дипептил пептидаза IV или DPP IV.
Този пептид е кодиран от DPP4 генът и е експресиран на повърхността на повечето клетъчни типове. DPP IV се свързва с имунната регулация, сигналната трансдукция и апоптозата. Той е трансмембранен гликопротеин от тип II, но разтворимата форма, в която липсва вътреклетъчната и трансмембранната част, присъства в кръвната плазма и в различни телесни течности.
Известно е, че DPP-4 разгражда широк спектър от субстрати, включително растежни фактори, хемокини, невропептиди и вазоактивни пептиди.[2] В това число са и глутеоморфините, които при липса на дипептил пептидаза IV, не могат да бъдат разградени от тялото.
Някои перорални протеазни ензими, препоръчани за смилане на глутен, са способни само да осигурят ниска ензимна активност поради киселинността на стомаха. Те се разграждат бързо и не могат да предотвратят достигането на глутеновите частици до тънките черва. DPP-IV може да избегне този проблем и затова е толкова необходим.
DPP-IV е предназначен за хора, чувствителни към глутен, които вече следват безглутенова диета, но може да се нуждаят от помощ за разграждането на глутеновите протеини, които са неволно приети.
Той не може да замени диетата без глутен или да лекува или предотвратява заболяването цьолиакия.
DPP-IV може да не работи добре за хора с чувствителност на не-цьолиакия глутенова чувствителност или не-цьолиакия чувствителност към пшеница, тъй като тези хора може да реагират на други части от пшеница, като фруктани или амилазни инхибитори на трипсин, а не на глутен.
Ензимът също не е ефективен за истинска алергия към пшеницата.
Глиадорфин – какво е това
Глиадорфинът е опиоиден пептид, който се образува по време на смилането на глиадиновия компонент на глутеновия протеин. Обикновено се разгражда на аминокиселини чрез храносмилателни ензими.
Предполага се, че децата с аутизъм имат пропускливи черва поради наличието на това съединение. Това е отчасти основа за обмисляне на безглутенова диета без казеин.
Необичайно високи нива на глиадорфин са открити в урината на деца с аутизъм чрез масова спектрометрия.
Повишени нива на глиадорфин постоянно се измерват при пациенти с шизофрения, аутизъм, разстройство с дефицит на вниманието, депресия и други психиатрични състояния.
Неестествено ниската активност на ензима дипептидил пептидаза IV (DPP-IV), участващ в разграждането на глутена, предлага потенциална връзка. Клинично проучване при приблизително 60 пациенти с шизофрения или депресия предполага, че значителни промени в активността на DPP-IV са характерни за пациенти с шизофрения.
Преобладаването на повишени глиадорфини и други опиатни пептиди при пациенти с психоза кара някои изследователи да мислят, че тези психоактивни вещества носят уникална информация за мозъка, която влияе върху развитието на болестта.
Без нормално разграждане на глиадорфина от DPP-IV, невротоксичните нива се увеличават и се пораждат психоактивни ефекти. DPP-IV също така модулира активирането и пролиферацията на CD4+ имунни клетки, осигурявайки допълнително механистично обяснение за прекомерното възпаление, характерно както за целиакията, така и за шизофренията.
И накрая, нормалната активност на DPP-IV зависи от адекватните нива на цинк и други хранителни вещества, които често са нарушени при лошо чревно здраве.
Казоморфин – какво е това
Казоморфинът е опиоиден пептид (протеинов фрагмент), получен от смилането на млечния протеин казеин. Храносмилателните ензими могат да разрушат казеина до пептиди, които имат някаква биологична активност в клетките и при лабораторни животни, въпреки че не са установени убедителни ефекти върху хората.
Опиоидно-подобните казоморфини, освободени от белтъка от краве мляко казеин, са обвинени в участие в причините за такива състояния като аутизъм, диабет тип I, следродилна психоза, нарушения на кръвообращението и хранителни алергии.
Д-р Райхелт в Норвегия, д-р Кейд от университета във Флорида и други откриват, че пробите от урина от хора с аутизъм, целиакия и шизофрения, съдържат големи количества от пептида на казоморфина. Тези пептиди могат също да бъдат повишени при други разстройства като хронична умора, фибромиалгия и депресия, базирани на анекдотични съобщения за ремисия на симптомите след изключване на пшеница и млечни продукти.
Казоморфинът, метаболизиран от DPP IV, следва същата съдба като тази на глиадорфина. След като се разцепи два пъти, остава трипептид с пролин в централната позиция, който инхибира DPP IV точно като трипептида, който е резултат от метаболизма на глутеоморфина.
Казоморфинът се улавя и върху опиоидните рецептори в мозъка и предизвиква подобни промени в ума и симптоми на абстиненция.
Както виждате, участието на тези пептиди в метаболизма и други процеси, е силно зависимо от това дали се консумират храни, които ги съдържат. Тъй като казеинът може да предизвика същото производство на морфиноподобни съединения като глиадорфина, диета без млечни продукти често се препоръчва и за деца с аутизъм и може значително да намали симптомите им.
Тестване с Uripep
По-старите тестове за чувствителност към глутен изследват само антителата на алфа глиадин, но с напредване на проучванията, стана ясно, че много протеини са замесени в чувствителността към глутена.
По-новите тестове изследват много различни антитела, включително няколко маркера на глиадин, включително гама и омега, глутенин, продинморфин и няколко антитела на ензим трансглутаминаза.
Тестът, който ние можем да ви предложим във връзка с тези пептиди, е Uripep – тест за глутен и казеин пептидите.
UriPep теста за глутен и казеин пептиди може да определи невъзможността за храносмилане на пшеница, ръж, ечемик и млечни продукти. Това са храни, съдържащи протеините глутен и казеин. Тези несмлени протени, наречени пептиди, може да се свързват с храносмилателни, неврологични и невро-дегенеративни заболявания, както вече коментирахме.
Според насоките за диагностика, някои от състоянията, които изискват прилагането на такъв тест, са:
- Аутизъм;
- Алцхаймер;
- Артрит;
- Психози;
- Синдром на Даун;
- Синдром на Туре;
- Фибромиалгия;
- Хиперактивност;
- Шизофрения.
Вместо заключение
Много хора биха се изненадали, когато научат, че консумацията на глутен съдържащи храни или млечни продукти им доставя морфиноподобни съединения, които могат да бъдат пристрастяващи и опияняващи.
Ако искате да прецените дали глутенът играе роля в живота ви, ето някои стъпки, които можете да предприемете:
- Определете дали имате чувствителност към глутен: направете си кръвен тест ImuPro. Изключете и кръстосаната реактивност на глутена с други алергени;
- Проучете генетични проблеми (HLA-DQ), кандида, ниска стомашна киселина и дисбактериоза;
- Намерете добър лекар по функционална медицина и тествайте за тези проблеми.
Някои други храни могат да предизвикат имунни реакции в организма, които имитират ефектите на глутена. Помислете за премахване на млечни продукти, кафе и други зърнени храни за период от 30-90 дни и след това отново въведете само една храна на всеки три дни.
[1] The dietary intake of wheat and other cereal grains and their role in inflammation.
[2] Dipeptidyl-peptidase IV (CD26)–role in the inactivation of regulatory peptides.
