Представената информация за заболяването, причини, диагностики и терапии е на база функционалната медицина.

Епщайн-Бар вирус (EBV), известен още като човешки херпесен вирус 4 (HHV-4), е изключително разпространен ДНК вирус от семейството на херпесните вируси. Смята се, че над 90% от световното население се е срещало с този вирус в някакъв етап от живота си.

Какво причинява EBV?

EBV е основният причинител на:

• Инфекциозна мононуклеоза (наричана още „моно“ или „болест на целувката“). Това е най-известното заболяване, свързано с EBV, особено при юноши и млади възрастни.
• При малки деца инфекцията често протича безсимптомно или с много леки симптоми, които могат да бъдат объркани с обикновена настинка или грип.

Как се предава?

EBV се предава предимно чрез телесни течности, особено слюнка. Затова и инфекциозната мононуклеоза често е наричана „болест на целувката“. Други начини на предаване включват:

• Кашляне и кихане
• Споделяне на прибори за хранене, чаши, четки за зъби
• Контакт с кръв или сперма (по-рядко, но е възможно)
• Трансплантация на органи

Симптоми на инфекциозна мононуклеоза (причинена от EBV):

Симптомите обикновено се появяват 4 до 6 седмици след заразяването (инкубационен период) и могат да продължат от няколко седмици до няколко месеца:

• Осезаема умора
• Висока температура.
• Възпалено гърло: Често тежко, може да наподобява стрептококова ангина и да не се повлиява от антибиотици.
• Подути лимфни възли: Особено на врата и подмишниците.
• Подути сливици: Често покрити с бял налеп.
• Главоболие.
• Кожен обрив: Понякога се появява обрив, който не сърби.
• Увеличен далак (спленомегалия): Доста често срещано.
• Увеличен черен дроб (хепатомегалия)

Латентност и реактивация:

След първоначалната инфекция, EBV остава в организма в латентно (неактивно) състояние за цял живот. При повечето хора вирусът никога повече не причинява симптоми. Въпреки това, при определени условия, особено при отслабена имунна система (напр. поради стрес, други инфекции, имуносупресивни лекарства, ХИВ/СПИН), вирусът може да се реактивира. Реактивацията обикновено протича безсимптомно или с много леки симптоми, но заразеният човек отново може да стане заразен за други. В редки случаи, при тежко имунокомпрометирани лица, реактивацията може да доведе до по-сериозни усложнения.

Възможни усложнения и връзка с други заболявания:

Въпреки че повечето EBV инфекции преминават без сериозни последствия, вирусът е свързан с някои по-тежки състояния, особено при генетична предразположеност или отслабен имунитет:

• Хепатит: леко форма на възпаление на черния дроб
• Хематологични проблеми: Анемия, тромбоцитопения (нисък брой тромбоцити).
• Неврологични усложнения: Много рядко може да причини менингит, енцефалит, синдром на Гилен-Баре.
• Синдром на хроничната умора: EBV е един от възможните тригери за развитие на Синдром на хроничната умора (CFS), при който изтощението продължава месеци или години.
• Автоимунни заболявания: Изследванията показват възможна връзка между EBV и повишен риск от развитие на някои автоимунни заболявания като множествена склероза (МС), лупус (системен лупус еритематозус), ревматоиден артрит, целиакия и автоимунен тиреоидит (Хашимото). Точният механизъм все още се изследва.
• Някои видове рак: EBV е свързан с повишен риск от развитие на редки видове рак, включително:
  • Лимфомаи: Болест на Ходжкин, някои неходжкинови лимфоми (напр. лимфом на Бъркит).
  • Назофарингеален карцином (рак на горната част на гърлото).
  • Някои видове стомашен рак.