Матрикс се нарича цялата система от съдинителна тъкан в организма или най-просто казано, всички тъкани свързващи клетките във всеки орган и система. Това е основната тъканна система в организма, съставляваща 80% от общата клетъчна маса.

На морфологично ниво, матрикса е функционална мрежа от еластин, колаген и аминогликозиди. Той свързва съдовете, нервите и лимфната система с клетките на органите (паренхима), като по този начин се създава необходимата инфраструктура за доставяне на вещества на клетките в органите. Ако способността на матрикса да функционира намалее, клетките остават откъснати от процесите на доставка и отвеждане на отпадните продукти, което в някакъв момент става причина за проблеми. Дори и лечението с използването на лекарства или други методи вече не може да достигне до клетките заради блокирания вече матрикс. Така преди да се пристъпи към лечение на дадено заболяване, особено от хронично естество, първо матрикса трябва да получи възможност да се освободи от стари замърсявания и да се регенерира.

– Хранителна, протективна и контролна функция
– Филтрира и блокира вредните субстанции
– Регулира всички базални метаболитни функции
– Складира и възстановява (честотната) информация
– Свързва аферентните нерви (провеждащи информация от тъканите към ЦНС) и еферентни нерви (провеждащи информация от ЦНС към тъканите и различните органи)
– Резервоар на защитни клетки
– Временно складиране или изхвърляне на всички субстанции (токсини), които не могат да бъдат разбити или детоксикирани

Подобно на всички други живи същества, ние хората поглъщаме чужди вещества, които разграждаме и усвояваме (отчасти) за да ги превърнем в телесни структурни компоненти и енергия. Това е мисията на метаболитната система. Тъй като хранителните и други чужди за организма вещества трудно могат да бъдат използвани на 100%, неизбежно се отделят отпадъци. Обикновено организмът е подготвен за това и ги отвежда в червата посредством лимфната система под формата на образувана в черния дроб жлъчка или от бъбреците посредством урина. Въпреки това, ако храната ни образува твърде много отпадни продукти, отделителният капацитет на организма бързо достига до своите граници. Но дори и тази ситуация е очаквана и организмът ни използва своите т.нар. складове (мастна и съединителна тъкан, наречена матрикс). Презумцията е това да е временна площ на стопанството. В природата животните редуват цикли на запълване и изчистване на складовете. Така е било и с първобитният човек редуване между празник и глад. През човешката еволюция са създадени било то по религиозни причини, различни форми на изчистване като пости и гладуване, или дори различни според съвременната медицина остарели форми на детоксикация като кръвопускане, пиявици, клизми и т.н.

Примерът с храна е само част от естественото натоварване на матрикса. Тръбва да споменем обаче и други съществени токсикации на организма: съединителните тъкани са склад и за всички остатъчни продукти от различни форми на възпаления (бактериални, гъбични, вирусни и паразитни), дори още по-лошото, в съединителните тъкани се прикриват латентни (спящи) форми на различни патогени и при спад на защита се активират и правят рецидив на инфикциите. Помислете колко от вас или ваши близки се оплакват от често боледуване и нескончаем прием на температуро-понижаващи лекарства и антибиотици. В матрикса се натрупват остатъци още от вътреутробното ни развитие, когато майката е била твърде неблагоразумна и е пушила цигари или се е хранила нездравословно. В последствие от първият ни жизнен ден до смъртта в матрикса остават следи от химикали, алергени, тежки метали, ваксини, микорорганизми и всичко това създава неизмерим стрес за организма (киселинност и липса ефективно захраване на клетките) и различна форма на хронични заболявания. Знания от съвременната медицина показват, че съединително-тъканното вещество наричано още мезенхим или матрикс, играе ключова роля за пораждането на типичните дегенеративни болести в нашата епоха. Ако матрикса се подложи на дългосрочен стрес, например от излишна киселинност, хронични възпаления и инфекции, отрови свързани с околната среда, недохранване, стрес и нездравословен начин на живот като цяло, в някакъв момент, това рефлектира негативно върху доставянето на хранителни вещества до клетките на органите. Последиците от това са хронични заболявания, алергии, слаби защитни сили на организма, депресия, хронични кожни оплаквания и редица други проблеми. Всички тези състояния имат едно общо нещо: те са изключително устойчиви на лечение.