Подобно на всички други живи същества, ние хората поглъщаме чужди вещества, които разграждаме и усвояваме (отчасти) за да ги превърнем в телесни структурни компоненти и енергия. Това е мисията на метаболитната система. Тъй като хранителните и други чужди за организма вещества трудно могат да бъдат използвани на 100%, неизбежно се отделят отпадъци. Обикновено организмът е подготвен за това и ги отвежда в червата посредством лимфната система под формата на образувана в черния дроб жлъчка или от бъбреците посредством урина. Въпреки това, ако храната ни образува твърде много отпадни продукти, отделителният капацитет на организма бързо достига до своите граници. Но дори и тази ситуация е очаквана и организмът ни използва своите т.нар. складове (мастна и съединителна тъкан, наречена матрикс). Презумцията е това да е временна площ на стопанството. В природата животните редуват цикли на запълване и изчистване на складовете. Така е било и с първобитният човек редуване между празник и глад. През човешката еволюция са създадени било то по религиозни причини, различни форми на изчистване като пости и гладуване, или дори различни според съвременната медицина остарели форми на детоксикация като кръвопускане, пиявици, клизми и т.н.
Примерът с храна е само част от естественото натоварване на матрикса. Тръбва да споменем обаче и други съществени токсикации на организма: съединителните тъкани са склад и за всички остатъчни продукти от различни форми на възпаления (бактериални, гъбични, вирусни и паразитни), дори още по-лошото, в съединителните тъкани се прикриват латентни (спящи) форми на различни патогени и при спад на защита се активират и правят рецидив на инфикциите. Помислете колко от вас или ваши близки се оплакват от често боледуване и нескончаем прием на температуро-понижаващи лекарства и антибиотици. В матрикса се натрупват остатъци още от вътреутробното ни развитие, когато майката е била твърде неблагоразумна и е пушила цигари или се е хранила нездравословно. В последствие от първият ни жизнен ден до смъртта в матрикса остават следи от химикали, алергени, тежки метали, ваксини, микорорганизми и всичко това създава неизмерим стрес за организма (киселинност и липса ефективно захраване на клетките) и различна форма на хронични заболявания. Знания от съвременната медицина показват, че съединително-тъканното вещество наричано още мезенхим или матрикс, играе ключова роля за пораждането на типичните дегенеративни болести в нашата епоха. Ако матрикса се подложи на дългосрочен стрес, например от излишна киселинност, хронични възпаления и инфекции, отрови свързани с околната среда, недохранване, стрес и нездравословен начин на живот като цяло, в някакъв момент, това рефлектира негативно върху доставянето на хранителни вещества до клетките на органите. Последиците от това са хронични заболявания, алергии, слаби защитни сили на организма, депресия, хронични кожни оплаквания и редица други проблеми. Всички тези състояния имат едно общо нещо: те са изключително устойчиви на лечение.