През последните няколко години един вирус и неговите чести мутации промениха коренно живота на всички хора по света. Но днес той няма да бъде на фокус, вместо това ще отправим поглед към групата на херпесните вируси. Оказва се, че те имат история, датираща от милиони години, и формите на херпес вируса заразяват животински видове от прилепи до корали. Очевидно не подминават и нас – хората, нищо че сме най-еволюиралият вид на планетата засега.
В тази връзка, изследователи от Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Диего са идентифицирали еволюционния произход на човешкия херпес симплекс вирус (HSV) -1 и -2. Те съобщяват, че първият вирус е заразил хоминидите преди тяхното еволюционно отделяне от шимпанзетата преди 6 милиона години, докато вторият преминава от древните шимпанзета към предци на съвременните хора – Homo erectus – преди приблизително 1,6 милиона години.
Тези силно приспосопибими и ужасно устойчиви вируси ни създават главоболия и до днес. Макар и в групата на най-често срещаните херпесвируси прихора да има още няколко вида, които ще разгледаме детайлно, най-разпространени са херпес симплекс вирус (HSV) -1 и херпес симплекс вирус -2.
HSV-1 се предава главно по орален път, причинявайки предимно орален и периорален херпес, но може да доведе и до генитален херпес. HSV-2 е инфекция, предавана по полов път, която причинява появата на генитален херпес. Кои са другите видове херпес вируси, как се диагностицират и лекуват – това са въпросите, на които ще дадем отговори в статията.
Същност и типове семейства херпес вируси
Херпесвирус е всеки вирус, принадлежащ към семейство Herpesviridae. Тези вируси са патогенни (причиняващи болести) при голямо разнообразие от животни и хора.
Херпесните вируси се характеризират структурно с вириони (вирусни частици) с размери приблизително 150–200 nm (1 nm = 10−9 m) в диаметър.
Херпесните вируси имат уникална четирислойна структура: сърцевина, съдържаща големия двуверижен ДНК геном, е затворена от икосапентаедричен капсид, който е съставен от капсомери. Капсидът е заобиколен от аморфна протеинова обвивка, наречена тегумент. Той е обвит в липидна двуслойна обвивка, съдържаща гликопротеин.
В момента има осем идентифицирани членове на семейството на херпес вирусите. Те са повсеместно разпространени и изключително добре адаптирани патогени. Името им идва от гръцкото „herpein“ – „пълзя“, описвайки хроничния, латентен или рецидивиращ характер на инфекциите. Ето и точните им наименования:
- Херпес симплекс тип I (HSV-1).
- Херпес симплекс тип II (HSV-2).
- Варицела зостер вирус. (VZV/HHV-3).
- Вирус на Епщайн-Бар (EBV/HHV-4).
- Цитомегаловирус (CMV/HHV-5).
- Херпесен вирус тип 6 (HBLV/HHV-6).
- Херпесен вирус тип 7 (HHV-7).
- Херпесен вирус на саркома на Капоши (KSHV/HHV-8).
Те принадлежат към следните три семейства и техните характеристики са:
- Алфа-херпес вируси: HSV-1 и HSV-2; VZV – те имат сравнително кратък репродуктивен цикъл, променлив обхват на гостоприемника, ефективно унищожават заразените клетки и установяват латентни инфекции предимно в сетивните ганглии.
- Бета-херпесни вируси: CMV, HHV-6 и HHV-7 – те имат дълги репродуктивни цикли и ограничен кръг гостоприемници. Заразените клетки често се увеличават. Латентността може да се поддържа в белите кръвни клетки, бъбреците, секреторните жлези и други тъкани.
- Гама-херпес вируси: EBV и HHV-8 – те са специфични или за Т, или за В лимфоцити и често се демонстрира латентност в лимфоидната тъкан.
Общ преглед на херпесвирусните инфекции
Някои често срещани вирусни инфекции сред хора се причиняват именно от херпес вируси. Осем различни херпесни вируса най-често заразяват хората. Ето кои са те:
- Три херпесни вируса – вирус на херпес симплекс тип 1, вирус на херпес симплекс тип 2 и вирус на варицела-зостер (херпес вирус тип 3, който причинява варицела и херпес зостер) – причиняват инфекции, които предизвикват появата на мехури по кожата или лигавиците.
- Вирусът на Епщайн-Бар (херпесен вирус тип 4) причинява инфекциозна мононуклеоза и може да участва в развитието на някои видове рак (като назофарингеален рак, лимфом на Бъркит и лимфом на Ходжкин).
- Цитомегаловирусът (херпесен вирус тип 5) е причина за сериозни инфекции при новородени и при хора с отслабена имунна система. Може също да причини симптоми, подобни на инфекциозна мононуклеоза при хора със здрава имунна система.
- Човешките херпесни вируси 6 и 7 причиняват детска инфекция, наречена roseola infantum. Roseola infantum, екзантема субитум или “шестата болест”, причинява висока температура, симптоми на настинка и понякога обрив по стомаха.
- Човешкият херпесвирус 8 причинява някои видове рак (сарком на Капоши и някои видове лимфом) при хора с отслабена имунна система.
Всички херпесни вируси причиняват инфекция през целия живот, тъй като вирусът остава в клетката гостоприемник в неактивно (спящо или латентно) състояние. Понякога вирусът се реактивира и предизвиква допълнителни епизоди на заболяване. Симптомите от повторното активиране могат да се различават от симптомите на първоначалната инфекция. Реактивирането може да настъпи бързо или много години след първоначалната инфекция.
Симптоми на херпесвирусна инфекция
На следващо място ще разгледаме няколко вида разпространени херпесни вируси и техните симптоми.
Херпес симплекс вирус тип I и II
Херпес симплекс вирус тип I и II (HSV-1 и HSV-2) като най-разпространени херпес вируси са първите, които ще разгледаме. Първичната инфекция възниква чрез разкъсване на лигавицата на устата или гърлото, през окото или гениталиите или директно чрез малки ожулвания по кожата. Много индивиди са заразени с HSV-1 на ранна възраст от 1-2 години; HSV-2 инфекцията обикновено се случва при началото на сексуалната активност.
Първоначалната инфекция обикновено е безсимптомна, въпреки че може да има малки локални везикуларни лезии. Локалното размножаване е последвано от виремия (навлизане на вируси в кръвта, които се сдобиват с достъп до останалата част на тялото), системна инфекция и последваща доживотна латентна инфекция с периодично реактивиране. Поради всички изброени причини херпес вирусите представляват сериозна заплаха за здравето и навременното им лечение е изключително важно.
Прояви на първична инфекция с херпес симплекс вирус могат да бъдат:
- Системна инфекция: напр. треска, възпалено гърло и лимфаденопатия. Често минава незабелязано, но при сериозно имунокомпрометиран човек, инфекцията с вируса може да бъде животозастрашаваща.
- Гингивостоматит: възпаление на лигавицата в устната кухина, при което в устата се появяват афти.
- Херпетичен белтък: пробив в кожата позволява на вируса да навлезе в пръста, причинявайки образуването на мехурче.
- Eczema herpeticum: HSV инфекция на екзематозна (зачервена с обрив кожа); обикновено се наблюдава при деца.
- Херпес симплекс менингит: това е необичайно състояние и обикновено се самоограничава; среща се припри жени по време на първична активация.
- Генитален херпес: обикновено предизвикан от HSV-2, въпреки че вирусът може да се появи в устата или гениталиите, ако е имало кръстосано предаване чрез орогенитален сексуален контакт.
Между реактивациите вирусът е буквално латентен – вирусната ДНК се поддържа като епизома (не е интегрирана) с ограничена експресия на специфични вирусни гени, необходими за поддържане на латентност. Деликатният баланс на латентността може да бъде нарушен от различни фактори като физически (например нараняване, ултравиолетова светлина, хормони, менструация) или психологически (стрес, емоционално разстройство).
Реактивирането на латентен вирус води до рецидивиращо заболяване – вирусът се връща обратно по сетивните нерви към повърхността на тялото и се репликира, причинявайки увреждане на тъканите.
Вирус варицела-зостер (VZV/HHV-3)
Вирус варицела-зостер (VZV/HHV-3) поражда два различни клинични синдрома in vivo: варицела и херпес зостер. При варицела Инфекцията обикновено възниква в детска възраст (90%), като навлиза през дихателните пътища или конюнктивата. След размножаване в местата на инокулация, вирусът се разпространява в кръвния поток и ретикулоендотелната система. Вторичното размножаване включва кожата и лигавицата, произвеждайки везикули, пълни с много високи титри на инфекциозен вирус.
Херпес зостер след първичната инфекция персистира в сетивните ганглии на централната нервна система. Не е ясно дали това е латентна или персистираща инфекция, но „реактивирането“ настъпва след много години и води до инфекция и тъканно увреждане в дерматома (област от кожата, която се инервира от един гръбначно-мозъчен нерв), обслужван от заразените ганглии.
Вирус на Епщайн-Бар (EBV/HHV-4)
EBV/HHV-4 е широко разпространен в повечето човешки популации. Инфектира човешки В-лимфоцити (обикновено непродуктивна инфекция) и епителни клетки (продуктивна инфекция). Свързва се с широк спектър от заболявания, включително инфекциозна мононуклеоза, Лимфом на Бъркит, Болест на Ходжкин, Назофарингеален карцином и други.
Симптоми може да липсват дълго време, но когато ги има могат да засегнат различни органи и системи и обикновено са:
- Треска
- Чувство на умора или отпадналост
- Главоболие
- Възпалено гърло
- Подути лимфни възли на врата или под мишниците
- Подути сливици
- Увеличен далак (спленомегалия) или подут черен дроб
- Болки в тялото
- Кожен обрив
Цитомегаловирус (CMV/HHV-5)
Цитомегаловирусът вид инфекция, която е разпространена по целия свят и обикновено протича безсимптомно. Цитомегаловирусът може да причини инфекциозна мононуклеоза при здрави индивиди, но може да причини тежко заболяване при вродена инфекция и при имунокомпрометиран приемник. Най-честата проява на заболяването е стомашно-чревното заболяване. Други характерни симптоми са възпалено гърло, уголемяване на лимфни възли, умора и треска, наблюдавани най-често при юноши и млади хора и продължаващи няколко седмици.
Диагностика на херпес вируси
Най-общо казано, диагностицирането на тези вируси се провежда чрез няколко вида антигенни тестове – VCA, ЕА, EBNA, както и чрез херпес вирусна култура, PCR за бърза диагностика и други методи по преценка на специалиста.
Терапевтичен и лечебен подход при херпес вируси
Обикновено лечението на херпес вирусните инфекции включва антивирусни препарати. В научната публикация “Antiviral Therapies for Herpesviruses: Current Agents and New Directions” е описано, че се работи активно върху разработването на по-нови медикаментозни агенти с нови цели и по-добри профили на страничните ефекти.
Новият подход, който все още е в най-ранните етапи на развитие, залага на техники за редактиране на генома чрез CRISPR/Cas9. Тъй като тази техника не изисква активна репликация, за да функционира, тя потенциално може да се използва за борба както с продуктивни, така и с латентни херпесвирусни инфекции, като напълно премахва вирусното производство от заразените клетки. Предстои да разберем какви ще са резултатите в тази сфера и как ще ни помогнат да се справяме с херпесните вируси по-лесно.
Освен противовирусни средства, лекуващият лекар може да препоръча провеждане на озонотерапия, биорезонанс или интравенозни инфузии като допълнителни диагностични и лечебни методи.
На първо място, биорезонансът е мощен диагностичен инструмент, който открива необичайни вибрации различни микроорганизми, включително вируси, бактерии, гъбички, паразити и други, които изменят хармоничното енергийно състояние на организма. Правейки това, те нарушават неговите способности за самозащита, детоксикация и възстановяване, нарушавайки здравето. Холистичен метод като биорезонансната терапия може да изпрати обратно необходимите балансиращи трептения чрез специален уред, нормализирайки енергийното поле на тялото. При нас терапията може да се провежда чрез Bicom биореозонансен апарат, Wega Select и Med Matrix.
Озонотерапията е още един лечебен метод, който може да подпомогне имунната и нервната система и да стимулират естествените детоксикационни процеси в тялото. Озонът е особено полезен за унищожаване на вирусите поради своето директно въздействие, дължащо се на силния окислителен ефект върху патогени като бактерии, вируси, гъбички, паразити и други.
Интравенозните терапия на следващ ред са процедури, които може да ускорят оздравителния процес при инфекция с херпес вируси и много други състояния. Интравенозните инфузии са специално разработени медицински процедури, които доставят незабавно и директно в кръвообращението определено количество биологично активни вещества. Така се реализират максимално скоро и положителните ефекти от терапията. В медицински център DeTox се осъществяват голям брой IV терапии, всяка със специфични състав и цел. При херпес вирусни инфекции могат да се препоръчат Интравенозна терапия „Total Recovery I.V.” – за подкрепа на имунната система и IV терапия с Витамин С – за възстановяване на увредени тъкани и борба с вирусните инфекции.
Използвани източници
Herpes Infected Humans Before They Were Human https://health.ucsd.edu/news/releases/pages/2014-06-10-herpes-origins-in-chimpanzees.aspx
Whitley RJ. Herpesviruses. In: Baron S, editor. Medical Microbiology. 4th edition. Galveston (TX): University of Texas Medical Branch at Galveston; 1996. Chapter 68. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK8157/
Tegument https://www.sciencedirect.com/topics/medicine-and-dentistry/tegument
Treatment and prevention of herpes simplex virus type 1 in immunocompetent adolescents and adults https://www.uptodate.com/contents/treatment-and-prevention-of-herpes-simplex-virus-type-1-in-immunocompetent-adolescents-and-adults
Mullins TB, Krishnamurthy K. Roseola Infantum. [Updated 2022 Aug 21]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2022 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK448190/
Herpes Simplex Virus: The Hostile Guest That Takes Over Your Home https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fmicb.2020.00733/full
ВАРИЦЕЛА ЗОСТЕР ВИРУС. КЛИНИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ И ОПАСНОСТ https://www.medinfo.bg/spisanie/2020/4/statii/varicela-zoster-virus-klinichno-raznoobrazie-i-opasnost-3141
HERPES ZOSTER https://www.medinfo.bg/spisanie/2022/8/statii/herpes-zoster-3816
ЦИТОМЕГАЛОВИРУСНА ИНФЕКЦИЯ https://www.medinfo.bg/spisanie/2022/1/statii/citomegalovirusna-infekcija-3684
Mocarski Jr. ES. Comparative analysis of herpesvirus-common proteins. In: Arvin A, Campadelli-Fiume G, Mocarski E, et al., editors. Human Herpesviruses: Biology, Therapy, and Immunoprophylaxis. Cambridge: Cambridge University Press; 2007. Chapter 4. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK47403/
Dunmire, S. K., Hogquist, K. A., & Balfour, H. H. (2015). Infectious Mononucleosis. Current topics in microbiology and immunology, 390(Pt 1), 211–240. https://doi.org/10.1007/978-3-319-22822-8_9
Приложение на CRISPR-Cas9 технология за редактиране на грешки в човешкия геном https://journal.raredis.org/index.php/RBLS/article/view/26