Озон терапия

Какво прави озонотерапията?

Озон терапията е ефективен терапевтичен метод, който спомага за повишаване нивата на кислород в организма, детоксикацията и имунната стимулация. Озонът е форма на кислорода със син цвят и за разлика от молекулата на кислорода, той се състой от три кислородни атома, вместо два. Точно този допълнителен атом, придава на озона неговите забележителни медицински свойства.

Озон терапията е била широко използвана и изследвана в продължение на много десетилетия. Ефектите на озона биват последователно доказвани, като резултатите показват минимално количество странични ефекти. В продължение на 150 години, медицинският озон е използван за дезинфекция и лечение на възпаления, рани и много други заболявания.

Исторически данни

Озонът е изследван за първи път през 1840 година от германският химик Кристиан Фредерик Шонбейн в Университета в Базел, Швейцария. През 1856 година са изпробвани неговите дезифенктантни качества за операционните стаи, а в последствие през 1860 година–за озониране на водата. По време на Първата световна война, германската армия използва озона за третиране на бойни рани и други инфекции.

Според Медицинската общност, изследваща озон в Европа и Националният център за научни дейности в Куба, физиците използвали полезните качества на озона, стигнали до идеята, че той успешно подпомага лечението на следните заболявания: абсцес, акне, СПИН, алергии, фисули, артрит, астма, тумори, кисти, диария, гангрена, глаукома, хепатит, херпес – симплекс и зостер, Паркинсон, сепсис, синузит, лечение на рани  много други.

В сегашно време съществуват осем метода за озон терапия, които се използват в медицинската практика в Detox Center:

1. Автохемотерапия – озониране под „високо налягане” на 150-200мл. собствена венозна кръв. При тази процедура озоно-кислородната смес влиза в многократно по-наситен контакт с формените елементи и така се постигат по-добри терапевтични показатели. Риска от евентуално замърсяване е елиминиран, чрез отличната апаратура, която ограничава контакта с външната среда.
2. Чревна озон инсуфлация – извършва се чрез подаване на дозирано количество озоно-кислородна смес в дебелото черво. Сместа има директен и положителен ефект върху лигавицата и микробиалната среда, като стимулира имунната и детоксикираща система на пациента.
3. Вагинална озон инсуфлация – дозирано въвеждане на озоно-кислородна смес през малък катетър във влагалището. Този вид процедури помагат при лечението на локални генитални възпаления, венерически заболявания, гъбички, бяло течение, цистит, уретрит и туморни процеси.
4. Подкожно и мускулно озониране – въвеждане на озоно-кислородна смес в подкожната мастна или мускулна тъкан. Действието се характеризира с бърз аналгетичен, противовъзпалителен и регенериращ ефект.
5. Вътреставно озониране – провежда се чрез въвеждане на озоно-кислородна смес в околоставните тъкани или вътреставната капсула, в зависимост от конкретните индикации и стадия на заболяването. Ефекта е бърз, аналгетичен, противовъзпалителен и регенериращ тъканите.
6. Външното озониране – извършва се чрез излагане на част от тялото под продължителното въздействие на високо концентрираната озоно-кислородна смес. Методът е много ефективен при локални болестни процеси.
7. Озонирана вода – масово се използва за дезинфекция на водата и различни материали в хранително-вкусовата промишленост и медицината. За медицински цели, озоновата вода се прилага чрез жабурене, поглъщане на дозирано количество, капково приложение, силен дезинфектант върху раневи повърхности, вагинални промивки, клизми или коло-хидротерапия.
8. Озонираните масла – растителни масла (зехтин, бадемово, рапично и други) наситени с озоно-кислородна смес в различна концентрация. Съществува два вида употреба: медицинска (вътрешно и външно) и козметична. Вътрешното медицинско приложение се практикува при гастрит, язви, колит, гъбички. Външно се прилага при кожни заболявания, незарасващи рани, ухапвания, изгаряния, хемороиди, фисули, кървящи венци, пародонтоза и абсцеси. Козметичната употреба се използва за витализиране на кожата, борба с преждевременното остаряване, бръчки, целулит и акне.

За всяка една планирана терапия се взимат предвид следните особености:

• Индикации и контра индикации за провеждане;
• Възраст и състояние на пациента;
• Специфични лабораторни изследвания, назначени от специалист;
• Планиране на придружаващи озоновата терапия, инфузии или пер ос допълнителни процедури;
• Общ брой процедури и интервали на почивка;
• Изследване на контролни параметри за мониторинг на ефекта от терапията.

Най-ефективните действия в озон терапията:

1. Озон терапията стимулира производството на бели кръвни телца. Тези клетки защитават организма от вируси, бактерии, гъбички и ракови образования.
2. Нивата на интерферон значително се покачват, това е протеин, които ограничава вирусната репликация.
3. Озонът стимулира възстановяването на меките тъкани.
4. Озон терапията увеличава устойчивостта и еластичността на червените кръвни телца.

Озоновата терапия има положителен ефект върху пациента, като:

• Подобрява циркулацията, увеличава жизнеността, подобрява имунната система, пречиства черния дроб, кръвта и кожата;
• Убива вирусите;
• Подобрява пренасянето на кислород от кръвоносния поток до тъканите в организма;
• Увеличава производството на интерферон и туморно некротичния фактор, като подпомага тялото да се бори с инфекциите и рака.
• Увеличава ефективността от антиоксидантите.
• Увеличава устойчивостта на мембраните на червените кръвни телца.
• Стимулира метаболитната система на организма.

Смятана за алтернативна терапия, озоновата терапия се използва все повече в последните десетилетия и е била използвана в лечението на редица заболявания. Активира имунната система при инфекции и заболявания; подобрява използването на кислород; активира имунната система и може да убие раковите образования, но само когато с него се борави предпазливо – твърде малко няма да повлияе, а твърде много може да е вредно за организма.