Рибата е ценен източник на омега-3 мастни киселини, протеини и микроелементи. Наред с ползите обаче съществува и риск – способността ѝ да натрупва тежки метали в тъканите си. Това е особено важно за хора, които консумират риба и морски продукти редовно.
Тежките метали се натрупват в тинята, планктона и отпадъчните води, а чрез хранителната верига достигат до рибите. Поради това те често служат като индикатор за замърсяването на водните басейни.
Тежките метали са разпределени в три групи според степента на опасност за здравето на човека:
Най-опасни за здравето на човека са металите от първа група. Те продължително се задържат в околната среда и се трансформират в още по-токсични съединения. Способността им да се натрупват в организма, да създават трайни остатъчни количества са предпоставка за продължителното токсично въздействие върху организма на хората.
Съдържание на Олово в кръвта от 1015 μg/ 100 ml води до неврофизиологични промени – умора и нарушаване на съня, колики, анемия, нервност, понижено самочувствие, нарушена координация, превъзбуденост.
Кадмият е един от най-токсичните елементи. При проникването му в кръвта може да се стигне и до колапс, а по-късно до атрофия на черния дроб и бъбреците, промени в минералната част на костите (итан-итан, рак, неврологични изменения, безплодие и др.). Изследванията показват, че кадмият предизвиква генни изменения в човешкия организъм.
За съжаление тежки метали се натрупват основно в по-мазните видове риба (тези, които съдържат повече омега-3 мастни киселини), поради което не се препоръчва на жени планиращи бременност да консумират повече от две порции мазна риба седмично (една порция се равнява на около 140гр), докато за жени, които не планират да имат дете, както и за мъжете се препоръчват до 4 порции мазна риба седмично. Важно е да се знае също и, че океанските хищни риби като акула, риба меч и риба тон имат по-голяма склонност да натрупват тежки метали като живак и олово, поради което тяхната консумация също трябва да се ограничава. От гледна точка на безопасна консумация най-препоръчително е да се консумират риби като дивата океанска сьомга, сардината, скумрията, херингата и пъстървата, които съдържат относително високо количество ценни вещества, но имат ниска склонност към натрупване на токсини и тежки метали.
По-високи концентрации се откриват най-често при:
океански хищни риби (акула, риба меч, риба тон)
по-едри и дълго живеещи видове
някои мазни океански риби
При сладководните риби рискът зависи основно от чистотата на водоема, като дънните видове са по-уязвими.
Тежките метали са химични елементи с висока плътност и атомна маса. Част от тях са необходими за човешкия организъм в малки количества (желязо, мед, манган, селен), но други са токсични дори при ниски концентрации.
Живак (Hg)
Кадмий (Cd)
Олово (Pb)
Арсен (As)
Тези елементи могат да се натрупват в организма и да оказват продължително токсично въздействи
Важно е да се знае, че тежките метали не циркулират в кръвта, а се отлагат в тъканите и костите. По тази причина кръвното изследване е обективно само при остро натравяне, когато тежките метали все още не са депозирани. В този случай се прилага хелаторна терапия в болнична обстановка.
Друг метод за определяне на нивата на тежки метали е чрез анализ на космите и ноктите.Те са изградени от фиброзен белтък и микроелементи. При растежа им хранителните вещества и токсичните елементи се депонират в тях от кръвния поток. Щом веднъж един микроелемент е бил включен в структурата на касъма (или нокътя), той остава там.Следователно при анализа на космите и ноктите се получава информация за общия минерален състав на организма.
Най-точният метод за определяне на тежките метали в човешкия организъм е пълният анализ на урината. Обикновено се прави двойно измерване с интервал 24-48 часа. Първият анализ се прави на т.нар. непровокирана урина (преди терапията с хелаторен агент). Повишените нива на тежки метали в тази урина също означават остро непосредствено отравяне – отделителната система отделя метали без да бъде провокирана.
Второто измерване се прави на т.нар провокирана урина (след терапията с хелаторен агент). Концентрацията на тежки метали в тази урина определя свързващата способност на използвания хелаторен агент. Най-използваните хелаторни агенти са EDTA и DMSА. Аминокиселинният комплекс, наречен EDTA (етилендиамин тетра-оцетна киселина/ацетат) влиза в контакт с определени положително заредени метали като олово, мед, калций, магнезий, цинк, манган и плутоний, свързва се необратимо с тях и ги извежда от организма чрез урината. Следователно хелаторната терапия е процес на отстраняване на токсичните тежки метали посредством инфузионно или орално прието органично съединение, което притежава хелаторни свойства.
Сравнението на концентрацията на тежки метали в провокираната и непровокираната урина определя степента на интоксикация.
Друг метод за пречистване на организма от тежки метали е Биорезонансната терапия. Това е форма на холистичната медицина, която използува електромагнитни трептения от самия пациент, като информация за диагностика и лечение на заболяванията му. Принципът, стоящ зад тази терапия, е откриване и промяна на сигналната честота, с която клетките общуват помежду си. В здравата материя тази форма на комуникация е хармонична. При нарушено здраве тази комуникация е възпрепятствана от допълнителните нехармонични честотни сигнали излъчвани от стресовите фактори на средата, каквито са тежките метали. Те се намесват в собствените регулаторни механизми и от своя страна възпрепятстват естествените органни функции
При установени високи нива се прилага хелаторна терапия под медицински контрол. Тя представлява процес на свързване и извеждане на металите чрез специални вещества.
Подходът към тежките метали трябва винаги да бъде индивидуален и съобразен с общото здравословно състояние.
Рибата остава ценна част от балансираното хранене, но е важно да се подбира разумно. Натрупването на тежки метали е реален риск при определени видове и условия на замърсяване.
Редовният контрол и информираният избор са най-добрата стратегия за запазване на здравето.
02 953 13 87 | office@detoxcenter.eu
056 81 47 57 | detox.burgas@detoxcenter.eu
