Когато става дума за тежки метали, повечето хора си мислят, че натоварването на организма с тях е малко вероятно. За съжаление, живеем в силно модернизиран свят, в който влагането на синтетични и органични химикали е широка практика. Ако живеете в големия град и всеки ден изпълвате дробовете си с градския въздух, не пазарувате био продукти, работите с химикали или работите в промишлената индустрия, обичате да си похапвате риба, пиете вода направо от чешмата, приемате лекарства или най-малкото – пушите, тази статия е подходящо четиво за Вас.
Какво трябва да знаем за металите?
Токсичните метали винаги са присъствали на нашата планета Земя. Въпреки това днес човечеството е изложено на най-високите нива на токсичност, регистрирани досега. Интоксикацията с тежки метали се смята за една от главните причини за съвременните болести, застаряването и дори генетичните дефекти.
На първо място, е добре да уточним какво стои зад термина „тежките метали“ и кои всъщност са токсичните метали. Металите, които се наричат „тежки“ имат плътност по-висока от 5 g/cm3. Някои тежки метали са жизнено важни за организма (мед, цинк, желязо). Други като например живакът, оловото и кадмият не са и не могат да бъдат метаболизирани от тялото. Затова те се натрупват в него. При такива случаи се предизвиква интоксикация, която възпира нормалното протичане на множество физиологични процеси. Отровното действие на тежките метали върху човека и животните е толкова по-голямо, колкото по-добре разтворими във вода и мазнини са техните съединения. Разтворени, те проявяват своята токсичност много по-бързо и лесно.
Според последни проучвания се оказва, че металите действат като катализатори в оксидативни реакции на биологични макромолекули и затова интоксикирането всъщност се изразява в оксидативно тъканно увреждане. Металите могат да са редокс-активни и редокс-неактивни. Първите (желязо, мед, хром, кобалт, ванадий) участват в окислително-възстановителните процеси. Редокс-неактивните (олово, кадмий, живак, никел и др.) разрушават молекулите на основните антиоксиданти и водят до образуването на свободни радикали. Също така токсичните метали могат да се акумулират в различни тъкани и органи, например артерии, кости, стави, мускули. По този начин те отслабват функциите им и възпрепятстват регенерацията им.
„Добрите“ и „лошите“
Интересен е фактът, че металите могат взаимно да се заместват в организма. Например: Цинкът е предпочитаният от тялото минерал за 50 жизнено важни ензима. Ако неговите нива в организма намалеят, но за сметка на това количествата на кадмий, арсен, олово или живак са високи, то тялото ще замести цинка с някои от тези токсични метали. Бедната на хранителни вещества диета и хроничният стрес ускоряват изчерпването на жизнено важните минерали и метали (като цинк, калций, мед, желязо, хром, фосфор, магнезий, манган, селен и много други) и заместването им с токсични метали.
Въпреки че приемът на достатъчно количество жизнено важни минерали и метали е свързан с крепко здраве, твърде високите нива на някои от тях също може да доведе до интоксикация. Затова балансът е един от най-важните принципи при всеки един възстановителен подход.
Симптоми на интоксикиране с тежки метали
Интоксикацията с тежки метали е последвана от редица симптоми, които включват:
- Хронична умора;
- Затлъстяване;
- Трудно учене и отслабена памет;
- Нарушена концентрация;
- Автоимунни заболявания;
- Неврологични и когнитивни разстройства;
- Ставни и мускулни болки;
- Променливи настроения;
- Тревожност.
Какво да правим?
Един съвременен метод за възстановяване от интоксикация с тежки метали е хелаторната терапия. Тя представлява метод за извеждане на тежките метали и токсини извън организма.
Хелацията се извършва чрез хелиращо вещество. То се свързва с метали и минерали, благодарение на структурата и химическите си свойства. По този начин хелиращото вещество извежда токсините от организма посредством отделителните органи. Думата „хелация” идва от гръцката дума „chele”, която означава „нокът“. Когато хелиращото вещество влезе в контакт с определени метали като олово, живак, мед, калций, арсен, магнезий, цинк, манган и плутоний, то ги „сграбчва“ и ги отстранява от организма.
Най-разпространените хелиращи агенти са EDTA, DMPS и DMSA. Тъй като тези агенти не правят разлика между „добрите“ и „лошите“ метали и минерали, успехът на една терапия зависи от адекватната комбинация между хелиращи агенти и допълнителния прием на жизнено важни минерали, антиоксиданти и витамини.
Методи на изследване за тежки метали
Преди пристъпването към хелаторна терапия е препоръчително да се определят нивата на различните тежки метали в организма. Това може да се осъществи чрез различни видове тестове, като ефективността на всеки един от тях зависи от целите на последващата терапия. Затова методът за изследване на нивата и видовете тежки метали се определя от лекуващия лекар в съгласие с желанията и очакванията на пациента. Самата диагностика може да се извърши посредством:
- Урина – При нормални условия, базовият тест показва концентрацията на метали в урината, както в референтни, така и извън референтните стойности. Базовият тест на урина е най-добре да се направи преди първата терапия.
- Кръв – Кръвта транспортира необходимите хранителни елементи до клетките и тъканите на тялото. Посредством нея в тъканите проникват и токсините. Високите стойности на метали в кръвта са отражение на пряко излагане. Ниските нива на хранителни елементи като цинк отразяват недостатъчен прием, който може да доведе до симптоми на дефицит. Колкото по-дълго металите циркулират в кръвта, толкова тъканите, включително и косата, ги усвояват и складират. Трябва да се отбележи обаче, че кръвният тест не е показателен за хронично метално отлагане.
- Слюнка – Висока концентрация на метали в слюнката обикновено се открива вследствие отделяне на тежки метали (като живак) от пломбите от амалгама или от други метални импланти. Когато се сравнява концентрацията на метали в слюнката преди или по време на теста с дъвчене на дъвка, може да се открие завишено отделяне на метали особено ако пломбите са стари и порьозни.
- Фецес диагностика – Концентрацията на метали във фецеса преди хелаторна терапия е резултат от поглъщането на метали през устата. Концентрацията на метали във фецеса след хелаторна терапия показва концентрацията на хелаторно свързаните метали в стомашно-чревния тракт. Затова и най-добра оценка може да се даде, когато се сравнят анализите преди и след орална хелация.
- Тъканен анализ на коса – Косата осигурява информация за минали нива на микроелементите. За разлика от кръвта, косата е инертна субстанция, състоящата се от фиброзен протеин и микроелементи. Когато косата расте, хранителните и токсични елементи се отлагат от кръвния поток в космените фоликули и космите. Веднъж вградили се в косата, микроелементите остават фиксирани. За адекватни резултати, изследваната коса не трябва да бъде боядисана.
- Тъканен анализ на нокти – Ноктите също носят информация за количеството тежки метали в организма. Изследват се 0.2 грама чисти нокти от пръстите на краката или ръцете, като те не трябва да са лакирани.
Следващата стъпка от възстановителния процес е хелаторна терапия. С нейните разновидности и методи ще се запознаем в следващата статия. Дотогава екипът на Detox Center Ви пожелава да бъдете здрави и информирани! И не забравяйте, че:
Най-хубавият подарък, който можете да дадете на Вашите близки и света, е да бъдете здрави!
