Weight Management – Философия

ЗащЗащо фокусираме вниманието си върху намаляване на теглото?

Съществуват няколко причини за това. Първо, години наред много от нас водят битка с килограмите, правейки най-различни опити за отслабване – диети, планирано гладуване, спорт, а понякога дори прием на спорни и опасни медикаменти.

В резултат на тези усилия често се случва не отслабване, а бавно и постепенно натрупване на още килограми. И в един момент всеки си задава въпроса:

„Няма ли някакви хапчета, чрез които можеш да свалиш толкова килограми, колкото си поискаш, точно от паласките около корема и ханша – и то без никакъв риск?“

Ако сте се надявали, че подобно чудо съществува, ще ви разочароваме – за съжаление не е толкова просто.

Друга причина да разглеждаме темата по-задълбочено е, че много хора отдават голямо значение както на здравето, така и на външния си вид. Наднорменото тегло увеличава значително рисковете за организма, но носи и социално и емоционално напрежение.

Кога някой се счита за дебел?

Един приблизителен показател е Индексът на телесната маса (BMI). Той обаче трябва да се приема само като ориентир. Всеки човек има собствено усещане какво тегло му позволява да се чувства здрав и добре – и това често е най-важният фактор. BMI се изчислява така:

BMI = Тегло (кг) / Височина (м²)

Индексът може да се използва, за да се определи дали човек е с нормално тегло, наднормено или под нормата. Важно е да се знае, че BMI е неточен при:

• хора под 17 години
• бременни и кърмещи жени
• много възрастни или болни хора
• хора със силно развита мускулатура

Двата пола – различия в отношението към теглото

Изглежда мъжете приемат наднорменото тегло много по-леко от жените. Често може да чуете реплики като:

• „Имам тежки кости.“
• „Всичко това са мускули.“
• „Какво е мъжът без шкембето си?“

Но в кабинета на лекаря истината излиза наяве. Лекарят може да предупреди, че в този „корем“ се крият рискове като диабет, високо кръвно, инсулт или сърдечна криза. Жените, от своя страна, често сравняват себе си със супермодели и страдат много повече от излишъка в теглото.

Добрите намерения и йо-йо ефектът

Всеки знае откъде идват излишните килограми – лоши хранителни навици и липса на движение. Толкова е просто… поне на теория.

На практика обаче диетите често водят до провал. Много хора преминават през безкрайни режими: ананасова диета, зелева супа, Дюкан, яйчена диета, нулева диета… Някои дори спират да се хранят напълно или взимат съмнителни таблетки за отслабване. И резултатът обикновено е един и същ:

Организмът включва режим „спешна ситуация“, забавя метаболизма и започва да гори по-малко калории. След това килограмите се връщат – често с повече. Това наричаме йо-йо ефект.

Какво е необходимо да осъзнаем, ако желаем да отслабнем?

Основни факти:

• Трябва да контролираме „вътрешния си демон“
• Трябва да се храним, за да отслабваме
• Трябва да отстраним метаболитната блокада
• Трябва да разбираме тялото си
• Трябва да се храним правилно
• Трябва да приемаме достатъчно течности
• Необходимо е движение
• По-лесно е да отслабваме с подкрепа

За да отслабнем е необходимо да се храним…

…защото ако тялото изпитва глад, то забавя метаболизма си и започва да изразходва по-малко енергия. Това е защитен механизъм.

Ако искаме да отслабнем, не трябва да гладуваме, защото ще постигнем обратния ефект.

Необходимо е да отстраним метаболитната блокада

Ако подложим тялото си на глад, метаболизмът реагира по защитен начин. Той започва да функционира „на габарити“, дори когато след това започнете да се храните нормално. В резултат организмът започва да изгражда все повече мастни депа, което води до добре познатия йо-йо ефект.

Изглежда тялото губи доверие в своя собственик и приема, че може отново да бъде оставено без храна. Затова започва да складира запаси. Това състояние можем да определим като метаболитна блокада.

Първата стъпка към отслабване е именно тя да бъде преодоляна. Метаболизмът трябва да бъде стимулиран, а не забавян допълнително.

Трябва да разбираме телата си

Ако желаете да отслабнете, трябва да се храните, но с правилната храна. Именно затова е важно да разберем как различните храни влияят на организма. Тялото не реагира еднакво на всичко, което приемаме, и индивидуалните разлики често са ключът към успеха.

Центърът на апетита и хормоните на глада

Когато се храним, хормоните играят решаваща роля. Те могат да подпомогнат както трупането, така и загубата на тегло. В мозъка, в областта на хипоталамуса, се намира нервният център на глада. Той контролира апетита и усещането за ситост.

Информацията достига до него чрез кръвта – например колко е висока кръвната захар или дали мастните клетки се нуждаят от енергия. Хипоталамусът командва група от хормони, които регулират глада.

Проблемът е, че много хора са загубили способността да разпознават истинския глад. Днес често се храним не когато сме гладни, а когато е „време за ядене“. Освен това нерядко приемаме празни калории или просто ядем повече, отколкото тялото реално изисква.

Как тялото естествено потиска глада

Организмът има вградени механизми за саморегулация. Когато стомахът е пълен, хормонът холецистокинин изпраща сигнал към мозъка, че сме заситени. Това е естественият знак да спрем да се храним.

Лептинът – хормонът на ситостта

След хранене мастната тъкан започва да произвежда хормона лептин. Той е изолиран през 1994 г. и представлява протеин, който преминава от мастните клетки в кръвта и достига до мозъка.

Неговото послание е ясно: „Имаме достатъчно енергия. Спри да ядеш.“ Лептинът контролира приема на храна, енергийния баланс и телесното тегло.

Какво се случва при хората с наднормено тегло?

При хората с наднормено тегло тази система често не работи правилно. Парадоксално е, но те имат повече лептин в кръвта си. Логично би било това да ги прави по-заситени и да ядат по-малко, но това не се случва.

Причината е, че мозъкът престава да реагира на сигнала. Състоянието се нарича лептинова резистентност. Така посланието „Сит съм“ не достига ефективно и човек продължава да изпитва глад.

Мазнините ли ви правят дебел?

Много хора вярват, че мазнините са основната причина за напълняване. Ако влезете в супермаркет в САЩ, ще забележите, че почти всички стоки са „без мазнини“. И въпреки това там има огромен процент хора със затлъстяване.

Това показва, че проблемът не е толкова прост. Не мазнините сами по себе си са виновни, а видът на храната и начинът, по който тялото я обработва.

Мастните клетки – защо отслабването е трудно

Средно тялото разполага с около 20 милиарда мастни клетки. За съжаление, те не само се уголемяват, но могат и да се умножават. Това продължава и в зряла възраст.

Мастните клетки могат да увеличат обема си хиляди пъти – една клетка може да стане от размер на карфица до размер на топка за голф. Това е една от причините отслабването да изисква постоянство и правилна стратегия.

Трябва ли да спрем мазнините напълно?

Не. Мазнините са жизненоважни за организма. Тялото се нуждае от тях за изграждане на клетки, производство на хормони и поддържане на нервната система.

Въпросът не е дали да ядем мазнини, а какви мазнини да избираме.

Избиране на правилния вид мазнини

Важно е да сведем до минимум животинските мазнини, които се съдържат в колбаси, мазни меса, сметана и масло. Те допринасят за напълняване и метаболитни нарушения.

Но има и полезни мазнини, които дори могат да подпомогнат отслабването.

Функционалните мазнини – мазнини, които помагат

Тези мазнини са известни като функционални и се състоят предимно от ненаситени мастни киселини. Намират се в растителни масла, ядки и риба.

Те регулират апетита, инсулина и разграждането на мазнините. Особено важни са Омега-3 мастните киселини, които блокират ензими, изграждащи мазнини, и подпомагат нормалното действие на лептина.