Стресът – какво е това чувство, усещане или преживяване? Какво е значението на различните невротрансмитери за човешкия организъм? Това са част от въпросите, на които ще дадем отговор в настоящия материал. Най-общо казано можем да определим стреса като физиологична реакция на мозъка и тялото към стимули, произтичащи от околната среда или от вътрешни фактори, които се интерпретират като нарушаване на хомеостазата.
Организирането на реакцията на стресова ситуация включва не само активността на различни видове невротрансмитерни системи в няколко области на лимбичната система. Включва се и реакцията на невроните в тези области до няколко други химикали и хормони, главно глюкокортикоиди, освободени от периферните органи и жлези. По този начин стресът вероятно е процесът, чрез който интеграцията между тялото и мозъка играе основна роля, а когато една от двете страни не може да се справи настъпва лек хаос.
Какво са невротрансмитерите и каква е връзката им със стреса
Невротрансмитерът се определя като вид химически посланик, който носи, усилва и балансира сигналите между невроните, нервните клетки и други клетки в тялото. Тези важни посланици могат да засегнат голямо разнообразие от физически и психологически функции, включително сърдечен ритъм, сън, апетит, настроение и дори чувството на страх.
Милиарди молекули на невротрансмитерите работят постоянно, за да поддържат мозъка ни функциониращ, като управляват множество процеси.
От дишането ни през сърдечния ни пулс до нашите нива на обучение и концентрация – всички те зависят от дейността на невротрансмитерите.
Принцип на работа на невротрансмитерите
За да могат невроните да изпращат съобщения в цялото тяло, те трябва да могат да комуникират един с друг, за да предават сигнали.
Невроните обаче не са свързани един с друг.
В края на всеки неврон има малка празнина, наречена синапс (синаптична връзка) и за да се комуникира със следващата клетка, сигналът трябва да може да пресече това малко пространство. Това се случва чрез процес, известен като невротрансмисия.
Когато електрическият сигнал достигне края на неврона, той задейства освобождаването на везикули (секреторни мехурчета), които съдържат невротрансмитерите. Тези мехурчета предават съдържанието си в синапса, където невротрансмитерите след това се движат през празнината към съседните клетки. Тези клетки съдържат рецептори, при които невротрансмитерите могат да се свързват и да задействат промени в клетките.
След освобождаването, невротрансмитерът пресича синаптичната празнина и се прикрепя към рецепторното място на другия неврон, като възбужда или потиска приемащия неврон в зависимост от това какъв вид невротрансмитер е.
Или накратко:
Невротрансмитерите действат като ключ, а рецепторните места действат като ключалка. Необходим е правилният ключ, за да отворите конкретна врата. Ако невротрансмитерът е в състояние да работи на рецепторното място, той задейства промени в получаващата клетка.
И така, какво се случва с невротрансмитера след приключване на работата му?
След като невротрансмитерът реализира своя ефект, неговата активност може да бъде спряна чрез различни механизми. Тя може да бъде намалена или деактивирана от ензими. Също така може да се отклони от приемника или да бъде взет обратно от аксона на неврона, който го е освободил в процес, известен като повторно захващане.
Класифициране на невротрансмитерите
Тази класификация е възможна на базата на функциите, които имат различните невротрансмитери.
Приемни невротрансмитери
Тези видове невротрансмитери имат възбудителни ефекти върху невроните, което означава, че те увеличават вероятността невронът да предизвика потенциала на действие. Някои от главните възбудителни невротрансмитери включват епинефрин и норепинефрин.
Инхибиторни невротрансмитери
Тези видове невротрансмитери имат инхибиторни ефекти върху невроните. Те намаляват вероятността невронът да задейства потенциала за действие. Някои от главните инхибиторни невротрансмитери са серотонин и гама-аминомаслена киселина (GABA).
Модулаторни невротрансмитери
Тези невротрансмитери (често наричани невромодулатори), са способни да повлияват по-голям брой неврони по едно и също време. Те влияят и на ефектите на други химически посланици. Когато синаптичните невротрансмитери се освобождават от аксоновите терминали, за да имат бързодействащо въздействие върху други рецепторни неврони, невромодулаторите се разпространяват в по-голяма област и действат по-бавно.
Видове невротрансмитери, които познаваме
Съществуват различни начини за класифициране и категоризиране на невротрансмитерите. В някои случаи те просто се разделят на моноамини, аминокиселини и пептиди.
Невротрансмитерите могат да бъдат категоризирани в един от шестте типа, изброени на следващо място:
- Аминокиселини: GABA и глутамат;
- Пептиди: Окситоцин и ендорфини;
- Моноамини: Епинефрин, норепинефрин, хистамини, допамин, серотонин;
- Пурини: Аденозин, аденозин трифосфат;
- Газотрансмитери: Азотен оксид, въглероден окис.
На всички тях ще се спрем подробно в отделен материал, а сега ще обърнем внимание на въпроса:
Какво се случва, когато невротрансмитерите не работят правилно
При много от процесите на тялото нещата понякога могат да се объркат и да настъпи негативна промяна. Може би не е изненадващо, че една система, толкова голяма и сложна, колкото и човешката нервна система, ще бъде податлива на проблеми.
Възможните сценарии, които може да се объркат, са:
- Невроните може да не произвеждат достатъчно определен невротрансмитер;
- Твърде много от определен невротрансмитер може да бъде освободен;
- Твърде много невротрансмитери могат да бъдат деактивирани от ензими;
- Невротрансмитерите могат да бъдат реабсорбирани прекалено бързо.
Все повече здравни специалисти осъзнават ролята, която невротрансмитерите имат в психичното здраве. Поради това лекарства, които оказват влияние върху действията на невротрансмитерите, често се предписват, за да помогнат при лечението на различни психиатрични състояния.
Вашето тяло реагира на стрес със серия от физиологични промени, които могат да включват повишена секреция на адреналин, повишаване на кръвното налягане, ускоряване на сърдечния ритъм и повишено напрежение в мускулите. Храносмилането може да се забави или да спре. Вероятно в рамките на един до два дни след верига от стрес отключващи и отговарящи реакции ще се появят и физически симптоми. Прекаленият стрес може да се прояви в заболяване, което не можете да си обясните.
За да разберете дали тялото ви е в режим на защита и оцеляване може да се обърнете към модерната и иновативна медицина. С Тест за невротрансмитери и хормони на стреса Neuro Spot ще установим дали сте под непрекъснато напрежение, което е увредило дейността на невротрансмитерите.
С този тест ще получите подробна информация за текущото стресово натоварване само чрез изследване на слюнка и урина.
