ЗА НАС
От създаването си през 1995-та година ние в ДЕТОКС ЦЕНТЪР неизменно вървим по пътя на Иновативната Функционална медицина.
КАРИЕРИ
МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ
ЛАБОРАТОРНА БЛАНКА
КЛИНИКИ
ЗА НАС
КАРИЕРИ
ЛАБОРАТОРНА БЛАНКА
КЛИНИКИ
Оксалатите са съединения, присъстващи в голямо разнообразие от растителни храни. Някои здравни специалисти и инфлуенсъри ни предупреждават, че те могат да причинят образуване на камъни в бъбреците, както и че пречат на тялото да абсорбира основни хранителни вещества. Но дали са основателни тези твърдения? Решихме да направим проучване по темата и да ви поднесем всичко, което трябва да знаете за оксалатите и дали можете да консумирате храни, които ги съдържат без опасения за здравето.
Оксалова киселина (или оксалат) е компонент на спанака, манголда и цвеклото, което обяснява специфичния им остър вкус. Среща се и в някои други зеленчуци, както и в какао на прах, фъстъци, сладки картофи, картофен чипс и пържени картофи. Една от храните, която има много голямо количество оксалати, е ревенът. Всъщност в листата на ревена има толкова много оксалати, че те са токсични.
Целта на оксалатите е да предпазват растенията от хищници. Тъй като те имат горчив вкус, буболечките и други същества, които се хранят с растения, се отдръпват от тях. Все пак кой харесва горчивия вкус? Очевидно оксалатите са нещо добро за растенията, но дали това се отнася и за човешкото здраве?
Храната не е единственият източник на оксалати. Човешкото тяло може да произвежда собствени оксалати от витамин С. Всъщност около 80% от оксалатите в тялото се синтезират вътрешно и само около 20% идват от храната.
При консумация на храни, съдържащи оксалати, те се свързват с калция в стомашно-чревния тракт и обикновено напускат тялото чрез урината или изпражненията. При някои хора обаче калциевите оксалати могат да останат в бъбреците и да доведат до образуване на камъни. Има много видове камъни в бъбреците, но в 80% от случаите те биват калциево-оксалатни.
Освен това, тези молекули могат да попречат на усвояването и на други хранителни вещества. Тъй като оксалатите са реактивни, те са склонни да се прикрепят към минералите в червата и да пречат на абсорбцията им.
Например, спанакът, който има голямо количество калций и оксалат, спира усвояването на калций. Някои проучвания установяват, че фибрите и оксалатите имат подобно действие, блокирайки усвояването и използването на хранителни вещества от тялото. Наблюдава се също спад в нивата на цинк, магнезий и калций само след една седмица спазване на диета с високо съдържание на оксалати.
Ако искате да минимизирате рисковете от намаляване нивата на калций, цинк или магнезий, може да ограничите консумацията на оксалати и/или да консумирате повече храни, които осигуряват тези минерали. Това е особено важно за калция, тъй като той може да регулира усвояването на оксалатите от храната. Всъщност е доказано, че диетите с ниско съдържание на калций увеличават риска от калциево-оксалатни камъни в бъбреците. Едно проучване по темата е Dependence of Oxalate Absorption on the Daily Calcium Intake.
Някои от най-големите хранителни източници на оксалати са изброени на следващо място, заедно с приблизителното количество оксалати в 100 гр. порция.
Докато оксалатите като част от балансираната диета не би трябвало да са проблематични за повечето хора, някои групи трябва да ограничат консумацията им до минимум.
Първо, пациентите с анамнеза за калциево-оксалатни камъни в бъбреците или с друго бъбречно заболяване трябва да следят приема на оксалати. Хората, които страдат от хипероксалурия – генетично състояние, което води до твърде голямо количество оксалат в урината, също трябва да ограничат консумацията на храни с високо съдържание на оксалати. Ако концентрацията на оксалати в урината е твърде висока, хората с този здравословен проблем са изложени на риск от калциево-оксалатни камъни в бъбреците.
Ако сте изложени на по-висок риск от хранителни дефицити (особено минерали), препоръчваме минимален или никакъв прием на оксалати. Тъй като оксалатите се свързват с минерали, ако вече имате недостиг на калций, цинк или магнезий, редовното консумиране на много храни с високо съдържание на оксалати може да влоши и задълбочи дефицита.
Хората, които страдат от хиперпаратиреоидно заболяване, е препоръчително да избягват храни богати на оксалати. Хиперпаратиреоидната болест е състояние, при което има повишено производство на паратиреоиден хормон. Наличието на твърде много от този хормон може да доведе до загуба на калций. И както се досещате, комбинацията от диета с високо съдържание на оксалати и заболяване, която нарушава метаболизма на калций, означава два пъти по-голям риск от загуба на минерала.
За съжаление, храните, които съдържат оксалати, са едни от най-здравословните храни, които се препоръчват в множество хранителни режими. Но ако имате подозрения, че оксалатите вредят на здравето ви, то има алтернативи. Например, зеле, рукола и маруля са листни зеленчуци с ниско съдържание на оксалати. Ако обичате ядките, пропуснете ядки с високо съдържание на оксалат, като бадеми и бразилски орехи, и изберете такива с по-ниско съдържание на оксалати, като макадамия например. Можете също така да намалите броя на оксалатите в зеленчуците, като ги сварите. Но не ги преварявайте, защото така пък се губят други ценни хранителни вещества заради преминаването през термична обработка.
За да предпазите тялото си от потенциално вредното влияние на оксалатите, препоръчваме да спазвате и следните препоръки:
02 953 13 87 | office@detoxcenter.eu
056 81 47 57 | detox.burgas@detoxcenter.eu