
Синдромът на хроничната умора известен още като миалгичен енцефаломиелит (ME), е заболяване със сложен характер, което причинява изключителна умора. Тя не може да се обясни с друго медицинско състояние. Ако имате точно този здравословен проблем вероятно се чувствате много уморени, дори тогава, когато не сте полагали тежки физически усилия за нещо. При синдрома на хронична умора може да има и множество други симптоми с различен произход.
Какво е синдром на хроничната умора
Синдромът на хроничната умора е много предизвикателно състояние и източник на значителни неприятности както за хората, така и за лекарите. Пациентите имат редица симптоми, но нищо ненормално не може да се намери при физикален преглед или изследване.
Умората е често срещан симптом на много ендокринни нарушения. Такива са захарен диабет или нарушения в метаболизма на щитовидната жлеза и тироидните хормони, кортизола или калций. Въпреки това, моделът със синдрома на хроничната умора обикновено е различен. При сравнително прости проучвания е доста лесно да се изключат всички основни хормонални дисбаланси или отклонения от нормата.
Какво причинява синдром на хронична умора
Лекарите все още са в търсене на всички причини за синдрома на хроничната умора. Те са установили, че има някои прилики между много пациенти. Например, голяма част от тях са се сблъсквали с вируса на Епщайн-Бар.
Има някои изследвания, които показват, че имунният отговор на организма към този ДНК вирус е по-силен при пациенти със синдром на хронична умора. Понякога вирусна инфекция може да бъде заподозряна като „ключ“ за синдрома на хроничната умора, но не в 100 % от случаите.
Интересен факт е, че кръвните тестове не показват никакви доказателства за продължаваща активна вирусна инфекция и лечението с антивирусни лекарства не се оказва ефективно. Така че най-вероятната причина за синдрома на хроничната умора се крие в начина, по който индивидът реагира на и се възстановява от атаките на вируса, с който се е сблъскал.
Например, вирусът на Епщайн-Бар остава в латентно състояние в тялото след първична инфекция и при компрометиране на имунитета може отново да се активизира.
Какви са признаците и симптомите на синдрома на хронична умора
Признаците и симптомите са ясно документирани с национални указания за всяка държава въз основа на редица симптоми. Тези симптоми варират в зависимост от тежестта на състоянието.
Основният симптом е абсолютна умора, независимо дали е лека, средна или тежка, която е налице поне четири месеца при възрастни. Обикновено пациентите могат да различат този вид умора от другите, като например при прекалена физическа активност, която преминава след почивка и сън.
Тази умора често може да варира във времето, като в някои дни се усеща по-тежко, а в други – по-леко. Прекаленото натоварване, физическо или психическо, често може да влоши положението. И ние рядко си даваме сметка как ни влияе постоянният стрес и различните стресови фактори, алергени, замърсяване на околната среда.
В допълнение към умората често има модел на нарушаване на съня, като затруднено заспиване, често събуждане и събуждане без да се усеща отпочиналост, дори и след дълъг сън.
Други често срещани симптоми включват:
- Нарушена памет и концентрация („мозъчна мъгла“)
- Мускулна болка (миалгия)
- Болки в ключови части на тялото и главата, но различна от мигрена
- Болки в гърлото и усещане за подути жлези във врата
- Сърцебиене, понижено кръвно налягане, припадъци
- Раздразнено дебело черво
- Замаяност и световъртеж причинени от вертиго
- Чувствителност към силен шум и ярки светлини
Болките в мускулите и ставите могат да бъдат много тежки и да бъдат диагностицирани като фибромиалгия. Разликата между нея и синдрома на хронична умора обикновено зависи от основния симптом – дали се усеща болка или цялостна умора.
Колко често срещан е синдромът
Тъй като по-късно ще приложим интересна и актуална информация за Великобритания, ще дадем пример и с диагностицираните в същата страна.
Изчислено е, че във Великобритания около 190 000 души имат синдром на хронична умора. Най-често се среща при хора на 40-те и 50-те години. Жените са диагностицирани по-често от мъжете, но това може да е така поради нежеланието на господата да посещават лекарския кабинет.
Има ли унаследяване
Има данни, че синдромът на хроничната умора все пак протича в семействата. Има някои проучвания, предполагащи различни гени, които могат да бъдат унаследени и увеличават риска от развитие на синдрома. Обикновено се счита, че тенденцията да се проявява при повече от един член на семейството се дължи на споделена среда или начин на живот, сходни навици и нарушения на пълноценния начин на живот (лошо хранене, алкохолизъм, недоспиване, липса на физическа активност и други).
Как се диагностицира
При такава комплексност на състоянието няма специфичен тест за диагностициране, каквито има например за хранителни алергии или измерване нивата на хормоните.
Хората, които имат симптоми около три до четири месеца, трябва да бъдат прегледани от лекар много обстойно и със сериозно отношение. Важно е да се извърши пълно клинично изследване.
Кръвното налягане често е ниско, но не трябва да има значителен спад при преминаване от седнало положение в изправено положение (постурална хипотония). Пулсовата честота може да бъде по-бърза от нормалната (синусова тахикардия), но не трябва да има анормален сърдечен ритъм и може да се наложи лекарят да направи ехокардиограма (ЕКГ). Не трябва да има аномалии при неврологичния преглед, въпреки че рефлексите често са доста енергични.
При всички пациенти се препоръчват редица кръвни изследвания и в зависимост от конкретните симптоми може да са необходими допълнителни тестове.
За да се изключат хормоналните проблеми, функцията на щитовидната жлеза и нивата на калций трябва да бъдат включени във всички кръвни изследвания. При мъжете е препоръчително да се проверяват нивата на тестостерон.
Дефицитът на кортизол е рядък, но все пак трябва да се изследва. Тест за ниво на кортизол в 9 часа сутринта може да е достатъчен. Може да се наложи и да се предприеме по-сложен АКТХ стимулационен тест, при който в кръвта се инжектира хормон, подобен на хипофизата адренокортикотропен хормон, за да стимулират надбъбречните жлези. Нивото на кортизол в кръвта се измерва непосредствено преди инжектирането и отново след 30–60 минути.
По някакъв начин синдромът на хроничната умора предизвиква цялата философия на медицината и начина, по който нашето общество гледа на здравето. Традиционно има не толкова приятен отклик от медицинските лица, които отдават симптомите на други фактори от ежедневието. А в действителност състоянието се нуждае от по-задълбочен анализ.
В процеса на диагностика могат да помогнат още Биорезонансна диагностика, Лабораторно изследване на токсични метали и минерали и Тест за енергийното състояние и функцията на органите.
Има ли лечение
За съжаление няма едно универсално лекарство или пък хранителни добавки за синдрома на хронична умора. Лечението е различно в зависимост от всеки отделен индивид и макар да е успешен подход, това ще отнеме известно време, обикновено месеци или повече и ще изисква промяна в начина на живот.
Именно той е изключително важен, включително здравословна диета с три-четири хранения на ден, пиене на адекватни количества течности и подобряване на съня. Това може да бъде подпомогнато от медикаменти, но за страдащите е важно да се опитат да си лягат в разумно време – в идеалния случай 10 – 11 ч. – и да се събудят след 8 часа сън.
Единствените две лечения, доказали се като полезни, са някои упражнения за рехабилитация в няколко етапа и когнитивно-поведенческата терапия. Те обаче са доказани като ефективни само когато са дадени като част от по-широка програма за лечение, предлагана от редица различни специалисти.
Идеята на упражненията е да насърчат физическата активност до ниво, при което хората се чувстват удобно дори в по-тежките дни, но могат сами да увеличават количеството на упражненията. И целта е да се избягва претоварването.
Когнитивно-поведенческата терапия се концентрира върху това да помогне на хората да се справят с фрустрацията на състоянието и ограниченията, които то поставя върху техния начин на живот и амбиции.
Не се препоръчва стероидна терапия или лечение с тироксин при пациенти с нормална функция на щитовидната жлеза. Типичните симптоми на хронична умора не са тези на депресията. Двете често обаче съвпадат. А синдромът на хронична умора е много депресивно състояние, така че подходът, който лекува и двете, често е полезен. Пациентите често имат непоносимост към медикаменти, така че макар амитриптилинът с ниска доза (вид антидепресант) да е полезен за подобряване на съня и болката, той може да не се понася много добре.
DecodeME, най-голямото изследване на синдрома на хроничната умора
Резултатите от това изследване се очаква да бъдат налични през 2021-ва година. В него вземат участие около 20 000 души в рамките на Великобритания, на които ще бъде взет ДНК материал за анализ.
Идеята на проучването е да се определи дали заболяването е отчасти генетично, което ще помогне да се установи какво го причинява и да се намери ефективно лечение.
Уебсайт на инициативата: https://www.decodeme.org.uk