Вероятно всеки от нас се е срещал с някой от различните херпес вируси през живота си. Макар и от над две години новият коронавирус да е превзел вниманието на обществеността, херпес вирусите не са изчезнали и също трябва да бъдат третирани с повишено внимание.
Известно е, че осем различни члена на семейство “Herpesviridae” обикновено заразяват хората и близо 100% от възрастното население е преносител на поне един от тях. Петте вида, които представляват най-голяма заплаха за здравето, са херпес симплекс вирус (HSV) тип 1 и 2, вирус на Епщайн-Бар (EBV), цитомегаловирус (CMV) и вирус на варицела зостер (VZV). Освен това има човешки херпес вирус (HHV) тип 6-8.
За всеки от тях сме подготвили подробна информация, която да ви запознае с приликите и разликите, както и с възможностите за лечение и превантивни мерки.
Човешки херпес вируси – същност и особености
Човешките херпесни вируси са големи (обикновено между 100-200 nm) и са обвити от протеин, наречен капсид. Те съдържат двуверижни ДНК геноми, структурирани под формата на двадесетостенна протеинова клетка. По отношение на генното разнообразие те са сред най-сложните човешки вируси и всеки вид има много интересен жизнен цикъл. Всъщност това семейство вируси се подразделя на три групи – алфа, бета и гама херпес вируси, като в тях попадат осем вида, заразяващи хората.
Как действат херпес вирусите? Предаването на инфекция с вируса на херпес симплекс (HSV) става чрез интимен, личен контакт на чувствителен серонегативен индивид с някой, който отделя HSV. След първоначалната инфекция всички херпесвируси остават латентни в специфични клетки-гостоприемници и могат впоследствие да се активират. Клиничните симптоми, дължащи се на първична инфекция, могат да се различават значително от тези, причинени от реактивиране на тези вируси. Херпес вирусите не оцеляват дълго извън организма на гостоприемника, но попаднали в него са отлично приспособими. При повторна активация може да не се появят никакви симптоми, а тежките симптоми обикновено се появяват при много млади или имуносупресирани индивиди.
Най-широко известни са проявите, причинени от херпес вируса в областта на устните. Проявите с лабиални лезии и понякога и стоматит (възпаление на устната кухина) могат да се появят при значителна част от населението в даден момент от живота. Обикновено тези лезии на устните се ограничават и изчезват самостоятелно, но може да са с рецидивиращ характер.
Как се заразяваме с херпес вируси
Човешките херпесвируси са заразни, което означава, че се предават от човек на човек. Тъй като те не могат да оцелеят дълго извън човешкото тяло, обикновено се предават чрез директен контакт или чрез обмен на телесни течности. Човешките херпесни вируси могат да се предават по следните няколко начина:
- Респираторни секрети, като храчки от кашлица или водни капчици освободени при кихане
- Чрез слюнка
- По време на полов акт
- При директен контакт с кожата с обрив, причинен от инфекция с човешки херпес вирус
- Новородените могат да бъдат заразени в утробата или по време на раждане.
Най-често срещаните херпес вируси при хората
Херпес симплекс вирус 1 (HSV-1)
Обикновено HSV-1 е причина за появата на упоритите херпеси около устата. Херпес симплекс вирус 1 може също да доведе до инфекция в гениталната област, причинявайки генитален херпес, обикновено чрез орално-генитален контакт.
Инфекциите с HHV1 са заразни и обикновено се разпространяват от пряк контакт със заразен човек чрез малки увредени участъци на кожата или лигавицата. Херпес вирус 1 може също да се разпространи чрез споделяне на прибори за хранене, изделия като самобръсначки и хавлиени кърпи от човек, който има активна лезия.
Симптомите на вируса на херпес симплекс 1 обикновено се проявяват като множество мехури върху или около засегнатите области – обикновено устата, гениталиите или ректума. Мехурите могат да се пукнат, оставяйки чувствителни рани върху кожата.
Вирус на херпес симплекс 2 (HSV-2)
Човешкият херпес вирус 2 (HHV2) се нарича още херпес симплекс вирус 2 (HSV2). Обикновено причинява генитален херпес, инфекция, предавана по полов път. Въпреки това, може да причини и херпес в областта на лицето. Подобно на HHV1, инфекцията с HHV2 е заразна и се разпространява чрез пряк контакт. Основният път на предаване е чрез полов акт, тъй като вирусът не оцелява много дълго извън тялото.
Варицела Зостер вирус (VZV)
Вирусът на варицела зостер причинява често срещаното детско заболяване варицела, когато заразява човек за първи път. Ако се активира отново на по-късен етап от живота може да причини изключително болезнено заболяване, известно като херпес зостер.
За варицелата знаем, че е разпространено заболяване, но се държи под контрол чрез широко разпространени кампании за ваксинация. Най-отличителният симптом на варицелата е сърбящ, подобен на мехури обрив. Други симптоми включват висока температура, главоболие и болки в тялото.
По отношение на херпес зостер, след като първичната инфекция с варицела зостер приключи, вирусът на варицела остава латентен в тялото за цял живот. Може да се активира отново на по-късен етап при стрес или заболяване. Възрастните хора и хората с отслабена имунна система може да са по-застрашени от развитие на херпес зостер. Ако вирусът се активира отново, той се движи нагоре по нерва, в който е до сега е оцелял в латентна фаза, до повърхността на кожата, причинявайки болезнени лезии.
Херпес зостер е необходимо да се лекува с антивирусни лекарства и болкоуспокоителни. Повечето хора се възстановяват напълно в рамките на две до три седмици. Други обаче изпитват постоянна болка и дискомфорт в засегнатата област – това е известно като “постхерпетична невралгия”.
Епщайн-Бар вирус
Смята се, че около 90% от цялото население на света е носител на вируса на EBV – Епщайн-Бар. Повечето хора се заразяват с вируса в ранна детска възраст, когато симптомите на инфекцията са леки и често остават незабелязани.
Човешкият херпес вирус тип 4 (вирус на Епщайн-Бар) се свързва с инфекциозна мононуклеоза, лимфом на Бъркит и назофарингеален карцином. Най-важният аспект на този тип херпес вирус е неговият онкогенен потенциал.
Човешкият херпес вирус 4 може да се предаде чрез слюнка, кашляне, кихане или споделяне на прибори за хранене със заразен човек. Инфекциите с Епщайн-Бар невинаги причиняват симптоми, но когато ги има, те могат да бъдат:
- висока температура
- чувство на умора
- главоболие
- възпалено гърло
- подути лимфни възли на шията или под мишниците
Диагностицирането на този тип вирус се провежда чрез няколко вида антигенни тестове – VCA, ЕА, EBNA, както и чрез PCR и други.
Методи за диагностика и лечение на херпес вируси при човека
В повечето случаи появата на вируса на херпес симплекс е типична и не е необходимо изследване за потвърждаване на диагнозата. Ако медицинският специалист прецени, че иска да направи изследвания, то херпес симплекс може да бъде диагностициран с лабораторни тестове, включително ДНК – или PCR – тестове и вирусни култури.
Като допълнителни и разширени методи за диагностика могат да се използват по-широкообхватните диагностични инструменти като биорезонансна диагностика. Биорезонансната диагностика дава възможност за оценка на вирусното натоварване на организма и засичането на вибрации от различни микроорганизми, включително бактерии, гъбички, паразити и други. Това е холистичен, неинвазивен и напълно безопасен метод без облъчване на тялото, който дава информация за честотите на трептене на всички органи и тъкани. С биорезонансна диагностика могат да се установят изменения в ранен стадий, когато все още болестта представлява енергиен отпечатък върху биополето на човека и да се изпратят обратно необходимите балансиращи трептения чрез биорезонансна терапия.
Биорезонансна диагностика – мощен диагностичен инструмент
Озонотерапията е още един лечебен метод, който може да подпомогне имунната и нервната система да стимулират естествените детоксикационни процеси в тялото. Така има по-голям шанс организма сам да се освободи от потенциално увреждащите го патогени, включително вируси. Озонът е благотворен и за унищожаване на вирусите поради своето директно въздействие, дължащо се на силния окислителен ефект върху бактерии, вируси, гъбички, паразити и спори.
Има специфични видове озонотерапия, които са подходящи при различни състояния и те са подробно описани в страницата на терапията. А за целите на днешната тема ще посочим, че следните видове озонотерапия могат да се приложат успешно:
- Озонирана вода – при възпалителни процеси на лигавицата в устната кухина
- Външно озониране – при трудно заздравяващи рани
- Друго – по преценка на специалист
Терапевтичният подход и дозиране се определят индивидуално от лекар след предварителен преглед и задължителни кръвни изследвания преди осъществяване на озонотерапия.
Интравенозните инфузии са третият подходящ метод, който може да ускори оздравителния процес при инфекция с херпес вируси (и много други състояния). Интравенозните инфузии представляват специално разработени медицински процедури, които доставят незабавно определено количество биологично активни вещества в директно в кръвообращението. Тези вещества могат да бъдат витамини, минерали, антиоксиданти, електролити и други отново по преценка на специалист. В нашия медицински център се осъществяват голям брой IV терапии, всяка със специфични състав и цел.
Например, при инфекция с херпес вируси могат да се приложат Интравенозна терапия с Глутатион за подсилване на имунната система (това е най-мощният познат антиоксидант в организма), за борба с оксидативния стрес и подобрена клетъчна функция.
Интравенозна терапия „Total Recovery I.V.” е още една подходяща терапия, която осигурява комплекс от високи дози витамини, минерали, аминокиселини и специализирана хомеопатия за пълноценно клетъчно и тъканно възстановяване.
Не на последно място, IV терапия с Витамин С може да помогне за възстановяване на увредени тъкани и борба с вирусните заболявания, включително инфекция причинена от херпес вируси. Това е друг антиоксидант, който ежедневно трябва да си набавяме и който тялото не произвежда самостоятелно. Въпреки това той е жизнено необходим за производство на енергия, колаген и оптимална имунна защита.
Това беше първата статия по темата, като скоро ще ви запознаем и с продължението. В него ще разгледаме останалите четири вида херпес от бета и гама групите, заразяващи хората и какви са техните особености.
Използвани ресурси
- Whitley RJ. Herpesviruses. In: Baron S, editor. Medical Microbiology. 4th edition. Galveston (TX): University of Texas Medical Branch at Galveston; 1996. Chapter 68. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK8157/
- Dreyfus DH. Herpesviruses and the microbiome. J Allergy Clin Immunol. 2013 Dec;132(6):1278-86. doi: 10.1016/j.jaci.2013.02.039. Epub 2013 Apr 20. PMID: 23611298.
- Dreyfus DH. Herpesviruses and the microbiome. J Allergy Clin Immunol. 2013 Dec;132(6):1278-86. doi: 10.1016/j.jaci.2013.02.039. Epub 2013 Apr 20. PMID: 23611298.
- Grinde B. Herpesviruses: latency and reactivation – viral strategies and host response. J Oral Microbiol. 2013;5:10.3402/jom.v5i0.22766. Published 2013 Oct 25. doi:10.3402/jom.v5i0.22766
- Lan K, Luo MH. Herpesviruses: epidemiology, pathogenesis, and interventions. Virol Sin. 2017 Oct;32(5):347-348. doi: 10.1007/s12250-017-4108-2. PMID: 29116595; PMCID: PMC6598912.
