Във всички живи организми, включително у хората, присъства деликатно равновесие между производството и елиминирането на така наречените „свободни радикали“, което се поддържа от естествената антиоксидантна защитна система на тялото. Нарушаването на този фин баланс, често срещано като „оксидативен стрес“, може да предизвика клетъчно увреждане, с различна степен. В крайна сметка обаче, това увреждане води до преждевременно стареене и до редица различни заболявания. Тялото ни сигнализира по много начини за прекомерен оксидативен стрес, а за да ги разпознаем, има създадени диагностични инструменти, като например Fras 5 тест.
Какво представлява оксидативният стрес?
Оксидативният стрес е патологично състояние предизвикано от увреждащото действие на свободните радикали върху клетките и тъкани на тялото.
Оксидативният стрес е пряката последица от увеличеното генериране на свободни радикали и / или намалена физиологична активност на антиоксидантната защита срещу тях.
Свободните радикали са единични или групирани атоми, имащи поне една външна орбита, „заета“ от един-единствен електрон вместо двойка от електрони. Основните защитници срещу вредното въздействие на тези радикали са антиоксидантите. Антиоксидантите са химически или биологични агенти, които са в състояние да неутрализират потенциално увреждащото действие на свободни радикали. Някои антиоксиданти (например ензимите супероксид дисмутаза и каталаза) са ендогенни, докато други (като витамини С и Е) са екзогенни и трябва да се получават от външната среда. Това може да постигнете чрез консумация на плодове и зеленчуци и/или прием на хранителни добавки, интравенозни терапии и други.
Човешкото тяло произвежда определено количество свободни радикали, поради физиологичен клетъчен метаболизъм. Например, синтезът на някои хормони включва генерирането на свободни радикали, дори когато спортувате тялото се детоксикира и също произвежда свободни радикали, губи електролити и това е една от причините хидратацията да е абсолютно необходима по време на спорт.
Други свободни радикали, като азотен оксид (NO) са основни за хомеостазата на тялото, тъй като те модулират някои важни функции, включително съдов тонус, тромбоцитна агрегация, клетъчна адхезия и други жизнено важни процеси. Според тази гледна точка, свободните радикалите са неизменни спътници на клетъчния живот.
Човешкият организъм е в състояние да неутрализира вредното въздействие на свободните радикали, благодарение на естествената отбранителна система, с която разполага – антиоксидантите. Но когато такива липсват или тяхната ефективност е намалена, тогава се нарушават способностите и механизмите на тялото да се защитава срещу патогенни микроорганизми, могат да се задействат автоимунни процеси или да се стигне до хормонален дисбаланс и много други неприятни последици за здравето.
Защо свободните радикали са опасни?
Свободните радикали са потенциално опасни, тъй като имат тенденцията да привличат електрони от заобикалящите ги клетки. Свободните радикали са изключително нестабилни молекули с несдвоени електрони, а присъствието на два електрона в една и съща орбита е условие за максимална енергийна стабилност. Следователно, свободният радикал „краде“ електрони от намиращите се около него стабилни молекули, като разрушава целостта и функционалността им.
Поради този ефект, наречен още „окислително действие“, първият свободен радикал губи потенциалната си опасност, а новообразувалата се повредена молекула се превръща в нов свободен радикал. Ако няма налични достатъчно антиоксиданти, които да неутрализират тази верижна реакция, други молекули продължават да бъдат разрушавани и превръщани в свободни радикали.
Свободните радикали са необходими до известна степен, както вече споменахме. Въпреки че причиняват известни щети, те стимулират и някои възстановителни процеси в организма. Но когато се произвеждат толкова много свободни радикали, че да нарушат процесите на възстановяване, това се превръща в оксидативен стрес.
Окисляването се случва при редица обстоятелства, включително:
- Когато нашите клетки използват глюкоза, за да произвеждат енергия
- Когато имунната система се бори с патогени и задейства възпалителен процес като ответна реакция
- Когато телата ни детоксикират замърсители, пестициди и цигарен дим, алкохол, други субстанции
- По време на спортни активности
Дали тялото ви страда от оксидативен стрес?
Има някои ясни признаци, които говорят за наличието на оксидативен стрес:
- Постоянна умора
- Загуба на памет и / или мозъчна мъгла
- Мускулни и / или ставни болки
- Бръчки по лицето и побеляла коса
- Намалена зрителна функция
- Главоболие и чувствителност към шум
- Податливост към инфекции
- Отслабен имунитет
Състояния, които се свързват с оксидативен стрес
Нарастващ брой медицински и научни материали сочат оксидативния стрес като основен фактор, допринасящ за развитие на сърдечно-съдови заболявания, невродегенеративни проблеми, рак и още много състояния:
- Болест на Алцхаймер
- Атеросклероза
- Аутизъм
- Автоимунни нарушения
- Биполярно разстройство
- Хронично възпаление
- Диабет
- Стомашно-чревни разстройства
- Хормонален дисбаланс
- Депресивно разстройство
- Преждевременно раждане
- Преждевременно стареене
- Шизофрения
- Дисфункция на щитовидната жлеза
Диагностика с Fras 5 тест
Най-ранният възможен начин за диагностика на оксидативния стрес, още преди да се появят симптоми на клетъчно увреждане е чрез FRAS-5 тест, който използва капка капилярна кръв.
Аналитичното устройство FRAS5 е разработено от известния изобретател д-р Фабрицио Калегари от компанията H&D в Парма, Италия. Той е истински пионер в областта на разработването на медицински изделия в продължение на четири десетилетия.
Към днешна дата повече от 800 клинични проучвания и научни статии, публикувани в цял свят, потвърждават научната стойност на този изключително иновативен диагностичен подход към оксидативния стрес. Методът FRAS е най-важната система в световен мащаб за научно и цялостно измерване на оксидативния стрес. Ние в Detox Center предлагаме този диагностичен метод – Тест за оксидативен стрес – Fras 5.
Тестът за оксидативен стрес FRAS-5 дава информация за актуалното ниво на окисление, състоянието на антиоксидантните системи, нивото на антиоксиданти в плазмата и при нужда – нивото на антиоксидантна защита в устната кухина.
Необходимо е само вземане на капка кръв, за да се направи изследването. Всичко останало за процедурата може да научите от нашия екип на 02 953 13 87 и +359 884 644 352 за София или 056 81 47 57 и +359 884 644 353 за Бургас.
Използвани ресурси
- Valavanidis A, Vlachogianni T, Fiotakis C. 8-hydroxy-2′ -deoxyguanosine (8-OHdG): A critical biomarker of oxidative stress and carcinogenesis. Journal of environmental science and health Part C, Environmental carcinogenesis & ecotoxicology reviews. 2009;27(2):120-139.
- Roberts RA, Laskin DL, Smith CV, et al. Nitrative and oxidative stress in toxicology and disease. Toxicological sciences : an official journal of the Society of Toxicology. 2009;112(1):4-16.
- Gawryluk JW, Wang JF, Andreazza AC, Shao L, Young LT. Decreased levels of glutathione, the major brain antioxidant, in post-mortem prefrontal cortex from patients with psychiatric disorders. The international journal of neuropsychopharmacology / official scientific journal of the Collegium Internationale Neuropsychopharmacologicum (CINP). 2011;14(1):123-130.
- Aschbacher K, O’Donovan A, Wolkowitz OM, Dhabhar FS, Su Y, Epel E. Good stress, bad stress and oxidative stress: insights from anticipatory cortisol reactivity. Psychoneuroendocrinology. 2013;38(9):1698-1708.
- Dasuri K, Zhang L, Keller JN. Oxidative stress, neurodegeneration, and the balance of protein degradation and protein synthesis. Free radical biology & medicine. 2013;62:170-185.
