Нарушената чревна пропускливост, или синдром на пропускливите черва, е състояние за което се говори много през последните години. То е обект на засилен интерес, целящ да се изяснят неговите особености, конкретните причини за развитието му и най-вече – страничните прояви и усложненията, до които може да доведе. Разработени са различни методи за диагностициране и са изяснени няколко отделни маркера, които може да свидетелстват за повишена пропускливост на червата. Един от тези маркери са повишените нива на зонулин. Тест за неговото отчитане може да се направи и в Детокс Център, а тук ще дадем малко повече информация за него.
Какво е зонулин
Зонулин е специфичен протеин, който се синтезира в чревния тракт при човека. Идентифициран е случайно през 2000-та година от учени, които изследвали активността на бактерията Vibrio cholera – причинителят на холера.
За тази бактерия се знае, че отделя специфичен ентеротоксин – т.нар. zonula occludens toxin (ZOT). Той въздейства на определени рецептори по вътрешната повърхност на червата и повлиява клетъчната сигнализация в чревния епител. Като резултат от това се отслабва структурата на чревната стена. Разхлабват се връзките между епителните клетки на чревната лигавица и се компрометира нейната естествена бариерна функция.
Това позволява през стената на червата да започнат да преминават несмлени хранителни остатъци, патогени, токсини, алергени и други продукти от чревното съдържимо. Така те попадат в кръвообращението. От друга страна, в обратната посока започва много лесно да преминава вода. Това е причина за поява на основният симптом при холера – острата диария.
Всичко това е резултат от действието на ZOT токсина, отделян от бактериите, причиняващи холера. Изследвайки особеностите на този токсин, учените откриват, че клетките в чревната стена при човека също синтезират протеин с подобно действие. Неговата роля е насочена към регулиране структурата и функциите на чревния епител. Това сходство с действието на ZOT токсина е причина учените на нарекат този протеин с названието зонулин.
Интересно е, че до момента зонулинът остава единственият известен модулатор на междуклетъчните връзки в чревната лигавица с подобна роля. С действието си той може да повлияе сериозно функциите на целия чревен тракт, а оттам и да окаже сериозно влияние върху локалния имунен отговор, а и върху общото здравословно състояние на организма. Затова зонулинът и неговата активност са обект на сериозен научен интерес през последните години.
С кои заболявания може да се асоциират повишените нива на зонулин
Откриването на зонулина се счита за удивително постижение. То буквално донесе революция в разбирането за червата като цяло и позволи да се разяснят някои много важни техни особености.
Вътрешната повърхност на червата е покрит с единичен слой специализирани епителни клетки. Те са плътно свързани в обща структура чрез здрави междуклетъчни структури. Регулирането и разхлабването на тези връзки в чревния епител е много важно и необходимо за свободното преминаване и усвояването на хранителните вещества. Но при повишен зонулин тези връзки се разхлабват прекалено много и се развива нетипично висока чревна пропускливост към продукти, които не би трябвало да преминават към кръвообращението.
Днес вече има събрани достатъчно данни, показващи, че високият зонулин и нарушената чревна пропускливост може да отключат различни здравословни проблеми, като:
- Хранителни алергии;
- Хронични възпалителни процеси;
- Автоимунни заболявания – артрит, целиакия, астма и др;
- Диабет тип 1 и тип 2;
- Претоварване на черния дроб – той трудно „насмогва” да филтрира кръвта и да изчисти всички продукти, преминали чревната бариера и попаднали в кръвообращението.
Най-чести причини за повишаване на зонулина и развитие на синдром на пропускливите черва
Изяснени са няколко различни фактора, които може да доведат до повишаване на нормалната чревна пропускливост. Сред тях следва да откроим следните:
- Нарушен баланс на чревната флора (дисбактериоза);
- Свръхрастеж на болестотворни микроорганизми в чревния тракт – гъбички Кандида албиканс, някои бактерии и др;
- Навлизане на чревни паразити;
- Повишена чувствителност към глутен и прекомерен негов прием.
Може да се каже, че дисбалансът на чревните бактерии и глутенът са двете най-сериозни причини за отваряне на сериозни „пробойни” в иначе плътната структура на чревната стена. Счита се, че глутенът може да доведе до повишаване на зонулина дори при хора, които нямат глутенова непоносимост. Това означава, че при всички хора, диагностицирани със синдром на пропускливите черва, може да се очаква облекчаване на състоянието при спазване на безглутенова диета.
Последствия при трайно повишен зонулин и нелекуван синдром на пропускливите черва
Ако нивата на зонулин са трайно повишени, нарушената пропускливост на чревната стена ще пропуска свободното преминаване на несмлени хранителни продукти, бактерии, токсини и вещества, действащи като алергени или антигени от чревното съдържимо към кръвообращението. Това ще държи имунната система постоянно „нащрек”. В резултат ще се развиват хронични възпалителни процеси и алергични реакции. В допълнение на това, имунния отговор може да увреди ентероцитите в чревния епител. Може да се увредят техните фини власинки (микровили), които участват в усвояването на различни хранителни вещества.
В дългосрочен план, освен за още по-сериозно повишаване на чревната пропускливост, това може да доведе и до опасни дефицити на важни нутриенти, които остават неусвоени в червата.
Изследване на зонулин като маркер за поставяне на диагноза синдром на пропускливите черва
Изследването нивата на зонулин може да дадат много ясна представа за това доколко правилно функционира чревната лигавица. Детокс Център предлага специализирана услуга за фецес диагностика, която може да даде много ценна информация в тази насока. Изследването може да се проведе в 4 различни панела. Всеки от тях покрива различен тип параметри и може да даде специфични данни за различни аспекти от състоянието на чревния тракт.
Два от панелите на фецес диагностиката в Детокс Център включват и изследване нивата на зонулин. Те са много подходящи за проследяване на чревната пропускливост и може да дадат достатъчно данни при съмнение за синдром на пропускливите черва. Фецес диагностиката дава информация и за други параметри и показатели. В комбинация, те може да покажат дали има възпалителни процеси в червата и доколко балансиран е съставът на чревната микрофлора.
Заключение
Зонулинът все още буди сериозен интерес със своята активност и изобщо с това защо е било необходимо на човешкия организъм да си изгради механизъм за синтезата му. Не е ясно дали това се е развило като възможност за тялото да се изчиства от болестотворни бактерии и токсини, натрупващи се в червата. Или пък е механизъм, задвижван всъщност от бактерии в червата, които опитват да си пробият път през стената им и да атакуват целия организъм.
Счита се, че изясняването на тези въпроси може да послужи като основа за разработване на бъдещи терапевтични процедури за подобряване дейността на червата, които да се базират именно на зонулина.
Допълнителни източници:
https://journals.physiology.org/doi/full/10.1152/physrev.00003.2008#ref-49